Р Е Ш Е Н И Е № 478 София, 07.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 04 декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 203/2012 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№.256 от 17.01.2012г., подадена от С. С. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 770/10.11.2010г. по гр.д.№ 173/2010г. на ВКС І гр.о., с което е отменено решение № 154 от 3.06.2009 г. по гр.д.№ 429/ 2008 г. на Благоевградски окръжен съд и вместо това е признато за установено по исковете, предявени от З. М. В., Р. П. Я., С. С. К., К. М. К., О. С. К. по отношение на ответниците В. С. Б., Р. С. Б., С. С. Б., М. П. А. и Б. Г. Ц., че предоставянето право на ползване на Б. Г. Ц. върху лозе с площ 0,6 дка в м. “Н.”, землището на [населено място] съгласно у- ние № 738/ 25.03.1986 г. и на С. С. Б. върху нива от 1 дка в м. “Н.”, землището на [населено място] съгласно у-ние № 18/ 30.12.1978 г., е извършено в нарушение на нормативните актове, поради което имотите подлежат на възстановяване в полза на ищците и са отменени нот.акт № 107, т.VІІІ, дело № 1622/99 г. на нотариус с рег.№ 197, район на действие РС С., издаден в полза на С. С. Б. за признаването му за собственик на основание §4”б” ПЗР ЗСПЗЗ на земеделски имот- нива от 1 дка в м. “Н.”, землището на [населено място], при съседи Б. Г. Ц., път, Б. Ш. и С. Я. и нот.акт № 142, т.І, н.д.№ 846/99г. на нотариус с рег.№ 198, район на действие РС С., издаден в полза на Б. Г. Ц. за признаването му за собственик на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ на земеделски имот- нива от 0,6 дка в м.”Н.”, землището на [населено място], при съседи Г. П., С. Б., Б. В. Ш. и път. С молбата, като новооткрити доказателства се представят писмо № С-94-29/31.10.2011г. от държавен архив, у-ние № 9728/28.04.1937г. експертни справки № 48/19.07.2005г. и № 49 от 02.08.2005г. и удостоверения № 18/31.09.1978г. и № 47 от 31.09.1978г., жалба на молителя до районна прокуратура, писмо от 03.06.1999г. на кмета на [община] до поземлената комисия, възражение срещу плана за земеразделяне от молителя С. Б. жалба на С. Б. до началника на РПУ жалба на С. Б. до председателя на РС-Сандански Протокол за предупреждение на З. М. В. и С. М. Комчев, заявление пред ПК от С. М. К. Ответницата по молбата Р. П. Я. оспорва молбата, защото е просрочена и поради това, че представените доказателства не са новооткнити и не влияят на крайния резултата по решението. З. М. В. поддържа същото становище, като излага съображения относно правилността на решението и представя доказателства. Ответниците по молбата С. С. К., К. М. К. и О. С. К. М. оспорват допустимостта и основателността на молбата. Приложените към нея доказателства, считат за такива, които не могат да повлияят на крайния извод. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение в деня на постановяването му – на 05.11.2010г. Тримесечния срок по чл. 304, ал.1 т.1 от ГПК е спазен, тъй като видно от писмо № С-94-29/31.10.2011г. от държавен архив, молителят се е снабдил с у-ние № 9728/28.04.1937г най-рано на 31.10.2011г., а молбата е подадена на 17.01.2012г. Поради това съдът приема, че молбата е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По делото е установено следното: Ищците са наследници на М. К. Г., починал на 14.02.1971г. и в това им качество им е възстановено право правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива от 7,099 дка в м. “Нишан таши” в землището на [населено място] с решение № 0118/28.12.1998г., съставляваща имот 094005. Оспорена е автентичността на това решение, но съставът на ВКС е приел, че то не е нищожен административен акт, въпреки, че един от подписите не е на посочения в него член на състава на комисията, тъй като то е взето от колективен орган и е достатъчен подписа на председател и секретар, които удостоверяват вземането на решението. Прието е, че собствеността на общия наследодател на основание давностно владение е установена от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелите Ф., Т. и Б., разпитани по гр.д.№ № 384/ 93 г. на Районен съд - Сандански са дали показания, че наследодателят на ищците е притежавал земеделски имот от около 5- 6 дка в м. “Н.”, който владял за периода от 1930 г. до внасянето му в ТКЗС. По делото е представен и ситуационен план от 1937-1938г. на същата местност и разписен лист към него, от които СТЕ установява три съседни имота с обща плащ около седем дка записани на общия наследодател на ищците. Три имота в тази местност наследодателят е внесъл в ТКЗС, видно от представената декларация. По предявеният иск по пар. 4и от ЗСПЗЗ е прието, че на двамата ответници в нарушение на нормативните актове е отстъпено право на ползване върху части от възстановения на ищците имот. Ответникът Б. Ц. се е легитимирал като ползвател с удостоверение № 738 от 25.03.1986 г., в което е посочено, че правото на ползване се предоставя по реда на ПМС № 21/63 г. по решение на Об.НС-Б., взето с протокол № 4 от 25.04.1967 г., но от справката по протокола и списъка към него е установено, че в тях името на Б. Ц. не фигурира, удостоверението е издадено на бланка-образец, отнасяща се за приложението на друго ПМС - № 11/ 82 г., без да са представени доказателства за предоставяне на право на ползване по предвидения в това постановление ред. Поради липса на акта на компетентния административен орган за предоставяне право на ползване е прието, че в полза на Б. Ц. няма валидно учредено право на ползване. Правото на ползване на молителя С. Б. също е прието, че е предоставено в нарушение на нормативните актове. С протокол от 29.09.78г. е взето решение № 44 за утвърждаване на решение за утвърждаване на списък на граждани, на които с протокол от 21.09.1978г. са предоставени и ползват земи по ПМС № 76/1977г.. В раздел І- изоставени, маломерни и непълноценни земи, под № 18 е посочено името на С. Б. за 1 дка, но за него няма данни, че правото на ползване е предоставено конкретно върху процесния имот – не е посочена местност и граници. Молителят е представил в хода на производството у-ние № 18 от 30.12.1978г., а с молбата представя експертна справка от МВР С. № 49, в която е посочено, че то не е подписано от посоченото в него лице - председателят на ИК на Об.НС. Прието е и, че не е доказано, че терените са били пустееща непродуктивна земя, върху каквато само е могло да се предоставя право на ползване по посочените актове на МС. По изложените съображения е уважен иска по пар. 4и от ЗСПЗЗ За да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителя е необходимо доказателствата, които представя да са новооткрити и страната да не е могла да се снабди с тях по обективни причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Бездействието на страната да намери доказателства, които е могла да събере в хода на процеса не е основание за отмяна.В производството по отмяна не може да се проверяваправилноста на влязлото в сила решение извън основанията по чл. 303, ал.1 ГПК. С молбата се представя писмо № С-94-29/31.10.2011г. от държавен архив, у-ние № 9728/28.04.1937г, от които е видно, че наследодателят на ищците М. Х.К. Г. е бежанец от област М., държава Ю. и е оземлен по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците с протокол от 16.04.1928г. със следните имоти нива от 12 дка в м. “П.” нива от 6 дка в м. “С.” нива от 1 дка в м. “П.” и с протокол от 22.08.1931г. с дворно место от 708 кв.м., всички в землището на [населено място] врач, /сега С./. Тези документи не са били представени при разглеждане на делото, но те са неотносими към спора, тъй като процесния имот е в друга местност - “Н.”. За него се твърди като придобивно основание – неформална покупка и давност от 1930г. до внасяне на имотите в ТКЗС. Обстоятелството, че наследодателят не е бил оземлен с процесния имот, видно от протокол от 1928г. не изключва възможността той да е купил неформално през 1930г. процесния имот като три съседни имота и да ги е завладял за себе си, в каквато насока са събраните по делото гласни и писмени доказателства – заснемане на имота през 1937г. и записване на негово име, внасяне в ТКЗС. Отделно от изложеното, и в хода на процеса молителя е могъл да изиска от държавен архив доказателствата за оземляването на наследодателя на ищците. Бездействието на страната да събере доказателства, които е могла да намери и представи не е основание за отмяна. Експертни справки № 48/19.07.2005г. и № 49 от 02.08.2005г., касаещи подписа на лицето, издало удостоверения № 18/31.09.1978г. и № 47 от 31.09.1978г. имат характера на извън съдебно изготвено експертно заключение, което не може да се приеме за доказателство. И по съдържание, те не установяват изгоден за молителя факт, който би променил извода на съда относно липсата на валидно учредено право на ползване. Жалбата на молителя до районна прокуратура, възражение срещу плана за земеразделяне от молителя С. Б. жалба на С. Б. до началника на РПУ жалба на С. Б. до председателя на РС-Сандански са изходящи от молителя документи, съдържащи негови твърдения и не съставляват доказателства, които да променят крайния извод по спора, т.е. те не са от съществено значение за спора, а не са и новооткрити за молителя. Писмо от 03.06.1999г. на кмета на [община] до поземлената комисия е представено няколко пъти по делото, поради което не е новооткрито. То установява само наличието на спор за правото на собственост, което има отношение към допустимостта на иска, но той е приет от съда за допустим. Това доказателство не влияе върху основателността на иска и в този смисъл не е от значение за спора.. Протоколите за предупреждение на З. М. В. и С. М. К. са без значение за спора за правото на собственост Заявление пред ПК от С. М. К. не е новооткрито доказателство и молителя е могъл да се снабди с него, или да изиска прилагането му в хода на процеса. В молбата са наведени доводи за неправилност на решението,чиято отмяна се иска. В това производство тези доводи не могат да бъдат разглеждани, тъй като то е извънреден способ за отмяна на влезлите в сила решения само на лимитативно изброените основания за отмяна, между които не е неправилност на решението. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.256 от 17.01.2012г., подадена от С. С. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 770/10.11.2010г. по гр.д.№ 173/2010г. на ВКС І гр.о., ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ