Р Е Ш Е Н И Е № 218 С., 17.07. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о., в съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 398 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на М. И. И. за отмяна на влязло в сила решение № 466 от 30.09.2011 год. по гр.д. № 998/2010 г. на Районен съд, [населено място]. Ответницата по молбата С. М. И., действаща лично и съгласието на майка й Д. И. не е изразила становище. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е допустима. В нея се излагат обстоятелства за нарушаване на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят бил лишен от възможността да участва в производството по делото. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК включва три отменителни основания със самостоятелно приложно поле - когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Изложеното от молителя оплакване насочва към първото основание- нарушаване на правилата за призоваване вследствие на което молителят бил лишен от възможността да участва в делото. Молбата за отмяна на посоченото основание е основателна по следните съображения: Производството по гр.д. № 998/2010 г. на Районен съд, [населено място] е образувано по предявен от непълнолетната С. М. И., действаща лично и със съгласието на майка й Д. С. И. срещу молителя иск за изменение на издръжката определена с решение № 439 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 848Б/2005 г. на Габровския районен съд. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е изменен размера на присъдената издръжка, като молителя е осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря С. И. ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 19.05.2010 г. до настъпване на предвидените в закона основания за нейното изменение или прекратяване. Препис от исковата молба с приложенията към нея е изпратен на молителя- ответник в първоинстанционното производство на посочения в исковата молба адрес, които са върнати в цялост с отбелязване от призовкаря, че адреса е неточен и във вх.2 лицето е непознато. С разпореждане от 6.08.2010 г. съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение на ответника и с разпореждане от 30.08.2010 г. да се направи справка за адресната му регистрация от Н. Население. От справката е установено, че от 7.10.2008 г. постоянният и от 16.06.2008 г. настоящия адрес на ответника е: [населено място], район В.,[жк], [жилищен адрес]. На 31.08.2010 г. е разпоредено от съда да се изпрати съобщение на посочените адреси. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от призовкаря, че по сведения на г-жа З. от ап.80 лицето не е познато. На 27.10.2010 г. съдът е разпоредил призоваването да се извърши по реда на чл.47, ал.1 ГПК, тъй като това е постоянният и настоящ адрес на ответника, видно от Н.. На уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК има отбелязване, че адресът е посетен на 20.11, 30.11 и 12.12.2010 г. и като не е намерено лице което да получи съдебните книжа, същото е залепено на вратата на апартамента. С ново разпореждане от 16.12.2010 г. съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение с приложено уведомление, като в него се отрази, че книжата се намират в Софийски районен съд и ответника в двуседмичен срок следва да се яви за да му се връчат. На 6.02.2011 г. погрешно е изпратено съобщение на посочения в исковата молба адрес. С последващо разпореждане от 16.05.2011 г. съдът е разпоредил отново да се изпрати съобщение на постоянния и настоящ адрес на ответника. На 19.06.2011 г. отново на уведомлението е направено отбелязване, че адресът е посетен на 28.05., 5.06. и 19.06. 2011 г., не е намерено лице което да получи съдебните книжа, и същото е залепено на вратата на апартамента. На 9.08.2011 г. районният съд е приел на основание чл.47, ал.5 ГПК съобщенията за връчени и на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначил особен представител на молителя. При тези данни по делото доводът на молителя, че поради нарушаване на правилата за призоваване и връчване на съобщения е бил лишен от участие в процеса е основателен. Съобразно разпоредбата на чл.44, ал.1 ГПК връчителят следва да удостовери с подписа си всички действия във връзка с връчването. В настоящия случай на нито едно от уведомленията не е поставен подпис на връчителя. При това положение следва да се приеме, че тези действия не са извършени, макар и за тях да е направено формално отбелязване върху уведомлението. Липсата на подпис на връчителя води до липса на удостоверяване на връчването, каквито са изискванията на чл. 47, ал.1-5 ГПК. С оглед тази нередовност по връчване на уведомлението неправилно е приложена разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК, с което е накърнено правото на лично участие на страната в процеса и на избран от нея процесуален представител. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителят в производството, което е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата следва да бъде уважена като основателна. Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 466 от 30.09.2011 г. по гр. д. № 998/2010 г. на Габровския районен съд. Връща делото на Габровския районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: