Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60125

София, 05.11.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1158 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. А. и Й. Р. П., чрез пълномощника им адвокат Ю. Д., против решение № 260056 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 228 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е отменено решение № 143 от 2.03.2020 г. по гр.д.№ 1626/2019 г. на Районен съд-Дупница и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения М. Р. А. и Й. Р. П. против С. Д. М. и А. К. М. ревандикационен иск за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследство от С. П. и Р. П. на 225/712 ид.ч. поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващ УПИ ** в кв.76 по подробния устройствен план, ведно с 1/2 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор **** и за предаване владението на този имот, както и за осъждане на С. Д. М. и А. К. М. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. Р. А. и Й. Р. П. да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху тяхната идеална част от сградата чрез предоставяне на ключ от т.нар. „черен вход“ – входът на сградата на сутерена с избените помещения.
С. Д. М. и А. К. М., чрез пълномощника си адвокат Й. Г. в подаден писмен отговор са оспорили наличието на основание за допускане на касационно обжалване, но не са изразили становище по основателността на жалбата.Претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 211 от 17.05.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че ответниците не владеят частта от имота на ищците, макар да е приел за установено, че ответниците са затворили входа, който е бил предвиден за достъп до тавана и който е служил на ищците за достъп до тяхната част на сградата, с което са обособили самостоятелна стая, както и че понастоящем ищците нямат достъп до помещенията, на които им е разпределено ползването; дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че сградата е в режим на етажна собственост, макар въззивният съд да е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от цялата сграда с разпределено ползване /владение/ на определени помещения, а същевременно е счел, че ответниците са собственици на източната половина от сградата и действията им по заключване на собствен самостоятелен обект не могат да бъдат приети за неоснователни, без да посочи осъществен ли е фактически състав по придобиване идеалната част на ищците върху помещенията, ползвани на ответниците, както и дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че макар ищците да се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от сградата, то след като не са доказали, че ответниците ползват помещенията съобразно разпределеното ползване, то ревандикационният иск следва да се отхвърли както в установителната, така и в осъдителната част.
Данните по делото са следните:
Въззивното решение в частта, с която искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците ключ от входната врата на двора, е уважен, е влязло в сила като необжалвано.
Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт от 1969 г. наследодателите от ищците са придобили собствеността на 225 кв.м. идеални части от парцел *, имот пл. № *, кв.140 по плана на [населено място], както и 1/2 идеална част от жилищната сграда, находяща се в същия парцел, с правото на владение на северната част с черния вход, състояща се от вход, стая и стълбище, а на втория етаж – от стая, кухня и хол, 1/2 идеална част от зимничните помещения и 1/2 идеална част от общите части на сградата, а с нотариален акт от 2016 г. ищците са признати за собственици на 225/712 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК-К., с административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ 712 кв.м. ведно с 1/2 идеална част от находящата се в имота сграда с идентификатор ****, която част се състои от: вход, стая и стълбище на приземния етаж и стая, кухня и хол на етажа, ведно с 1/2 идеална част от зимничните помещения и 1/2 идеална част от общите части на сградата.
С нотариален акт от 1992 г. наследодателят на ответниците е признат за собственик на 320/545 идеални части от дворното място на [улица] [населено място], имот пл. № *, в квартал 76, ведно с източната половина от масивната двуетажна жилищна сграда в имота, с целия таван, която сграда се състои от приземен етаж, състоящ се от мазе, антре и стая със самостоятелен вход и стълби и първи жилищен етаж, състоящ се от кухня, спалня, хол, входно антре с външни стълби, тераса с тоалетна.
Със съдебно решение от 2001 г. съсобствениците са разпределили по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на дворното място.
Съдът е възпроизвел и показанията на разпитаните свидетели Б. Й. /че работи със съпруга на ищцата Й. П. и преди 6-7 години са отишли с колегата си до процесния имот и не са имали проблем с достъпа до имота, но когато преди 3-4 години отишли отново до имота, съпругът на Й. установил, че бравата на вратата на къщата е сменена/, М. И. /че страните по делото са във влошени отношения, тъй като ищците не разрешили на К. достъп до тавана, за да може последният да извърши ремонт на покрива на къщата, че през 2017 г. е била направена преградна стена така, че частта на ответниците да се обособи като самостоятелна и че дворната врата не е заключена и достъпът до двора е безпрепятствен/ и С. Х. /че е ходила в процесния имот, достъпът до жилището се осъществявал през дворна врата, след това се слизало по стълби до входната врата; след нея имало антре, от което през друга врата се влизало в частта от сградата, ползвана от майката на ищците, състояща се от антре, кухня, мазе, тоалетна, в която бил поставен и душ и се ползвала за баня и спалня/.
Посочил е, че съдебно техническата експертиза установява, че понастоящем съществуват два входа – на приземния етаж, от който се осигурява достъп до избените помещения на ответниците и вход за жилищния им етаж. Посочила е, че жилището на ответниците се състои от стая, кухня, баня с тоалетна и избени помещения под жилището, които те ползват. При извършването на огледа вещото лице е установило, че липсва достъп до частта от сградата, ползвана от ищците. В съдебното заседание вещото лице е допълнило, че през входа на приземния етаж не може да се стигне до помещенията на ищците, като пред стената в коридора имало поставени рафтове със зимнина, поради което не може да посочи дали е съществувала врата, която понастоящем е зазидана. Вещото лице сочи, че в архитектурния проект са предвидени отделни входове на приземния и на жилищния етаж за частта от сградата, ползвана от ищците. Съгласно архитектурния проект за сградата, понастоящем в техен дял попада стълбищната клетка, антрето, кухнята и тоалетната; в дела на ответниците попада стая, хол и гостна, като в дъното на хола се намира понастоящем изградената баня с тоалетна.
При така възприетите факти въззивният съд е направил извод, че ищците са доказали, е са собственици на идеалните части от дворното място и 1/2 ид.ч. от сградата с правото да владеят съответните помещения, но не са доказали, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота /процесуалният представител на ответниците е заявил, че частта, която е отредена за ищците, не се ползва от ответниците и по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи владение от последните/. Посочил е, че не може да се приеме, че доколкото ищците не са имали ключ от външната врата, то е доказано обстоятелството, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота. Обстоятелството, че ответниците не са предоставили ключ от дворната врата възпрепятства ищците от възможността да упражняват правото си на собственост, но не ги лишава от правото им на собственост.
По тези съображения е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да им предадат владението.
За неоснователен съдът е приел и иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предоставят ключ от т.нар. „черен вход“- входът на сградата на сутерена с избени помещения, тъй като жилищната сграда, находяща се в имота е в режим на етажна собственост, като ищците са собственици на северната част, състояща се от приземен етаж - вход, стая и стълбище и част от етаж - стая, кухня и хол, а ответниците са собственици на източната половина /според вещото лице южната част/ от жилищната сграда, състояща се от приземен етаж с мазе, антре и стая със самостоятелен вход и стълби и първи жилищен етаж с кухня, спалня, хол, входно антре с външни стълби, тераса с тоалетна. От съдебно-техническата експертиза и от показанията на свид.Х. се установява, че къщата има само един вход, като в имота на ищците се е влизало откъм двора, минавало се е през салонче, след което през врата, а след нея се е влизало в салонче и кухня. В дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание на 10.01.2020 г. се установява, че до жилищния имот на ищците няма достъп, като при извършения от него оглед е установило, че в частта на ответниците имало наредени рафтове със зимнина и стена не се виждала, поради което не е могло да прецени дали е имало вход. Свидетелката М. И. твърди, че през 2017 г. е била зазидана врата и по този начин е била обособена самостоятелна стая. Към заключението си вещото лице е приложило две схеми. В първата от тях са показани съществуващите помещения в сградата, като са отразени и входовете на същата, а във втората са показани входовете за достъп в сградата по архитектурен проект. Установява се, че в северната част има нереализирани входове за приземния и жилищния етажи. Съпоставяйки двете схеми и вземайки предвид показанията на свид. И., съдът е счел, че е зазидан входът, през който ищците са осъществявали достъп до собствения си имот. От заключението на вещото лице се установява също така, че по архитектурния проект за частта от сградата, собственост на ответниците са били предвидени три входа - за жилищната сграда, за складовите помещения и за достъп за подпокривното пространство. Последният е минавал през антре за избените помещения. Съпоставяйки двете схеми към заключението на вещото лице и данните, съдържащи се в него, както и показанията на свид.И., съдът е приел, че е бил зазидан входът, който е бил предвиден за достъп на ответниците до подпокривното пространство на сградата, който същевременно е служил и на ищците за достъп до тяхната част от сградата, поради това, че предвиденият за тях по архитектурния проект вход откъм улицата не е бил реализиран. Със зазиждането на входа, служещ за достъп до подпокривното пространство, ответниците са обособили самостоятелна стая, която е описана в техния нотариален акт като антре /салонче/. Със заключването вратата на приземния етаж, ответниците упражняват правомощието да го владеят, охранявайки го и ограничавайки достъпа на трети лица до него. Действието по заключване на собствен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и отказа да се даде свободен и неограничен достъп до този обект на друг етажен собственик не може да бъде прието за неоснователно, дори чрез него ищците да са лишени от достъп до своята част, осъществяван преди това през частта на ответниците.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Изводите на въззивния съд, обусловили допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, са очевидно неправилни.
Владението, като част от правомощията на собственика, може да бъде отнето чрез различни фактически действия. Релевантно е дали собственикът има достъп до вещта, а не дали лицето, което препятства този достъп, реално ползва чуждите права. Затова при установения по делото факт, че ответниците са зазидали вратата, предназначена за достъп до тавана и единствено през която ищците имат достъп до разпределените им за ползване помещения, изводът на съда, че ищците не са доказали, че ответнице упражняват фактическа власт върху имота, е очевидно неправилен.
Очевидно неправилен е и извода, че ако не е установено, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота на ищците, това е основание за отхвърляне на ревандикационния иск изцяло. Съгласно т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, като в мотивите е разяснено, че искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота и за да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение. Следователно в случаите, в които ответникът по спора по предявен ревандикационен иск не владее имота и съдът е установил правото на собственост на ищеца, следва да уважи иска в установителната му част и да я отхвърли в осъдителната.
Сграда е в режим на етажна собственост, когато в нея съществуват повече от един самостоятелен обект на вещни права, които се притежават от различни лица и съсобствени са само общите части по смисъла на чл. 38 ЗС. Ако цялата сграда е съсобствена, независимо, че в нея има повече от един самостоятелен обект, то не е налице режим на етажна собственост. В случаят вътрешно противоречив и очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че сградата е в режим на етажна собственост, като ищците се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от цялата сграда с разпределено ползване на определени помещения, а ответниците – на самостоятелен обект в тази сграда.
По основателността на касационната жалба:
Основателни са доводите в касационната жалба, че въззивният съд е формирал вътрешно противоречиви и очевидно неправилни изводи.
С констативен нотариален акт № 154, том I, рег.№ 2278, дело № 120 от 12.04.2016 г., поправен с нотариален акт № 175, том I, рег.№ 2663, дело № 139 от 25.04.2016 г. на нотариус рег. № *, издаден въз основа на представения по делото нотариален акт № 43, том IV, дело № 1369 от 3.11.1969 г., ищците се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от процесната сграда с идентификатор ****с разпределено ползване на посочените помещения на приземния етаж и жилищния етаж. В нотариалните актове е посочено, че ищците притежават 1/2 ид.ч. от зимничните помещения и от останалите общи части на сградата.
Наследодателят на ответниците К. А. М. се е снабдил и е признат за собственик с констативен нотариален акт № 180, том III, дело № 1580 от 1992 г. на права в съсобствеността на урегулирания имот и на източната половина от масивната сграда, състояща се от посочените помещения от приземния и жилищния етаж и целия тавански етаж. Нотариусът е удостоверил правото на собственост като придобито по завещание и делба и въз основа на нотариален акт № 10, том IV, дело № 1307/1969 г.
Тези факти са приети за установени от въззивния съд и не са оспорени от страните, но съдът не е формирал следващите от тях правни изводи съобразно доводите на ищците и ответниците и неправилно е приложил материалния закон. Ищците твърдят в исковата молба, че заедно с ответниците са съсобственици на сградата /липсва спор относно правата в урегулирания поземлен имот/ с разпределено ползване на определени помещения още към момента на придобиване на правата през 1969 г. Ответниците не са подали отговор на исковата молба, но в първото съдебно заседание са заявили становището си, че в сградата съществуват самостоятелни обекти на вещни права и нотариалния акт от 1992 г. установява кои от тези обекти са тяхна собственост. Следователно спорът по делото е дали сградата е в режим на етажна собственост или е съсобствена.
Тъй като и двете страни разполагат с нотариални актове, обективиращи взаимно изключващи се права /за ищците като собственици на 1/2 ид.ч. от цялата сграда, а за ответниците като собственици въз основа на завещание и делба на самостоятелни обекти в тази сграда/, то всяка от тях следва да установи съответното придобивно основание – ищците придобивното основание за идеална част от сградата, а ответниците – фактите, довели до прекратяването на съсобствеността върху посочената в констативния нотариален акт от 1992 г. обекти, посочени като източната половина на сградата.
Правата на ищците произтичат от договор за покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от сградата от 1969 г. и страните нямат общ наследодател. Следователно делбата от 1990 г., посочена като основание при издаване на констативен нотариален акт № 180, том III, дело № 1580 от 1992 г., не касае прекратяване на съсобствеността между наследодателя на ответниците К. А. М. и наследодател на ищците. От това следва, че и нотариалният акт от 1992 г. удостоверява придобитите от К. М. по завещание и делба права в съсобствеността на сградата с разпределено ползване на описаните помещения в приземния и жилищния етаж и целия тавански етаж.
Със зазиждането от наследодателя на ответниците на вратата в приземния етаж, от която се е осъществявал достъп до таванския етаж и до разпределените за ползване на ищците помещения е отнето владението им върху съсобствената сграда. С това действие е преустановен достъпа им до разпределените им за ползване съсобствени помещения и създаденото състояние се поддържа и от ответниците, като без значение е дали същите фактически ползват тези помещения от сградата.
С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения ревандикационен иск се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от жилищната сграда с разпределено ползване на черен вход, състоящ се от вход, стая и стълбище на приземния етаж и стая кухня и хол на жилищния етаж в северната част на сградата ведно с 1/2 ид.ч. от избените помещения на сградата и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху тези помещения.
Очевидно неправилният извод на съда, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в сградата и действията им по заключването му не може да бъде прието за неоснователно е довел до неправилност и на решението по иска по чл. 109 ЗС по отношение на действията, накърняващи правото на собственост на ищците в жилищната сграда. По делото е установено, че сградата е съсобствена между ищците и ответниците, а не е в режим на етажна собственост. Обстоятелството, че по проект за разпределената за ползване на ищците част е бил предвиден друг вход, е неотносимо, тъй като е установено, че още при построяване на сградата този вход не е реализиран и достъпа до тези помещения се е осъществявал от приземния етаж от т.нар. „черен вход“ и врата в антрето. Действията на К. М. по смяна на бравата на черния вход и по зазиждане на следващата я врата в антрето, лишават съсобствениците-ищци от достъп до разпределените им за ползване помещения и са извършени без правно основание. Поддържането на това състояние от ответниците, обуславя и основателност на негаторния иск.
Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и в тази част. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът по чл.109 ЗС да бъде уважен. Ответниците следва да бъдат осъдени да предоставят ключ от т.нар. „черен вход“ в приземния етаж, както и да възстановят зазиданата врата в антрето. В исковата молба ищците са поискали ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които им препятстват достъпа до разпределените им за ползване помещения /обективирано с израза „с които им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост“/. Установено е, че към предявяване на иска същите са знаели само за смяната на бравата на вратата на черния вход. В хода на делото обаче е установено, че препятстването на достъпа включва и действието по зазиждане вратата в антрето на приземния етаж след и срещу черния вход, поради което и това действие се включва в заявения петитум и следва да бъде постановено преустановяването му и възстановяване на правата за достъп.
С оглед изхода на настоящото производство въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Въззивният съд не е отмени решението на районния съд, с което ответниците са осъдени да заплатят на ищците 943.28 лв., т.е. присъдени са следващите от уважаване на исковете разноски за първоинстанционното производство.
Ищците не са претендирали разноски за въззивното производство, поради което такива не следва да им се присъждат.
За касационното производство ответниците следва да възстановят на ищците разноски в размер на 800 лв. – 150 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба и 650 лв. заплатено възнаграждение на адвокат Ю. Д..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260056 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 228 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е отменено решение № 143 от 2.03.2020 г. по гр.д.№ 1626/2019 г. на Районен съд-Дупница и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения М. Р. А. и Й. Р. П. против С. Д. М. и А. К. М. ревандикационен иск за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследство от С. П. и Р. П. на 225/712 ид.ч. поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставлящ УПИ ** в кв.76 по подробния устройствен план, ведно с 1/2 ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор **** и за предаване владението на този имот, както и за осъждане на С. Д. М. и А. К. М. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. Р. А. и Й. Р. П. да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху тяхната идеална част от сградата чрез предоставяне на ключ от т.нар. „черен вход“ – входът на сградата на сутерена с избените помещения, като М. Р. А. и Й. Р. П. са осъдени да заплатят С. Д. М. и А. К. М. разноски в размер на 91.84 лв. и на адвокат Й. Й. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на С. Д. М., ЕГН [ЕГН] и А. К. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], че М. Р. А., ЕГН [ЕГН], гр.Д., [улица] Й. Р. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ет.5, двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адвокат Ю. Д. са собственици на недвижим имот в [населено място], [улица], съставляващ 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор **** и 225/712 ид.м. от поземления имот, върху който е построена с идентификатор *** и ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН [ЕГН] и А. К. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица] да предадат на М. Р. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Й. Р. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ет.5, двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адвокат Ю. Д. владението на разпределените им за ползване черен вход, състоящ се от вход, стая и стълбище на приземния етаж и стая кухня и хол на жилищния етаж в северната част на сградата ведно с 1/2 ид.ч. от избените помещения.
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, С. Д. М., ЕГН [ЕГН] и А. К. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица] да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. Р. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Й. Р. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ет.5, двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адвокат Ю. Д. да упражняват правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, като им предоставят ключове от входа на партерния /сутеренен етаж/, тъй нар. „черен вход“ и възстановят намиралата се в антрето срещу черния вход врата.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН [ЕГН] и А. К. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица] да заплатят на М. Р. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Й. Р. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ет.5, двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адвокат Ю. Д. разноски за касационното производство в размер на 800 лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: