Ключови фрази
алеаторен договор * разваляне на договор по съдебен ред * подобрения в чужд имот * възражение за изтекла давност * начало на давностен срок * Право на добросъвестния владелец на подобренията

Р Е Ш Е Н И Е


№ 110

гр.София, 28.11.2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 5557 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 270 от 15.06.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 11.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 387/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново - в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бл. 86 от 27.10.2017 г.) по въпроса „При влязло в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за гледане и издръжка, вземането на приобретателя за извършените от него (в качеството му на собственик) подобрения в недвижимия имот обусловено ли е от факта на предаване на владението върху вещта и този факт представлява ли елемент от фактическия състав по настъпване на изискуемостта на вземането ?”.
Касаторката С. Е. Х. чрез адвокат К. А. от АК – В. Т. поддържа, че въззивното решение е неправилно при наличие на всички основания за отменяването му, уредени с чл. 281, т. 3 ГПК. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от ВКС, който да уважи претенцията й. Претендира присъждането на разноски.
Ответницата по касация Л. Д. Й. чрез адвокат Й. М. от АК - В. Т. е подала писмен отговор, в който подържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, апелативният съд е отменил решение № 229 от 06.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 678/2015 г. на ОС - Велико Търново в частта, в която Л. Д. Й. е осъдена да заплати на С. Е. Х. сумата 11 381,83 лв. – стойност на извършени подобрения, като вместо това е отхвърлил иска за подобрения.
Въззивният съд е посочил, че съгласно ППВС № 6/1974 г. вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, изоставянето на имота или предявяването на ревандикационен иск. Прието е, че в случая С. Х. не е доказала настъпването на обстоятелство от вида на изброените, поради което не е настъпила изискуемостта на вземането за подобрения, а в такива случаи исковете подлежат на отхвърляне.

По основанието за допускане на касационното обжалване:

По въпроса при влязло в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за гледане и издръжка, вземането на приобретателя за извършените от него (в качеството му на собственик) подобрения в недвижимия имот обусловено ли е от факта на предаване на владението върху вещта и този факт представлява ли елемент от фактическия състав по настъпване на изискуемостта на вземането Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Съгласно ППВС № 6/1974 г. вземането за извършени подобрения, включително на упражняващия владение върху чужд имот, има облигационен характер и представлява частен случай на неоснователно обогатяване. По тази причина по въпросите относно фактическия състав, изискуемостта и погасителната давност за това вземане съответно приложими са разясненията, дадени с ППВС № 1/1979 г. Вземането за подобрения не притежава белезите на никой от фактическите състави по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а по същността си разкрива близост с вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД - с оглед наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, което произтича от общите факти на вложените средства и повишаване качеството на чуждия имот. В хипотеза, когато подобренията са извършени от приобретател по алеаторен договор за гледане и издръжка, докато продължава действието на договора изобщо не може да се поставя въпрос за неговото обезщетяване в която и да е от хипотезите по чл. 72 – 74 ЗС, доколкото измененията в имота са внесени от неговия собственик. Проблемът за ликвидацията на правоотношенията, породени с подобрител, възниква при наличието на влязло в сила решение за разваляне на алеаторния договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В момента на влизане в сила на това решение настъпва възстановяването на собствеността в патримониума на прехвърлителя, съответно – тогава настъпва и неговото обогатяване, защото е прехвърлил имот с по-ниска, а получава такъв с увеличена стойност. Следвайки логиката на т. 7, изр. първо от ППВС № 1/1979 г., това е и моментът, считано от който настъпват изискуемостта на вземането за подобренията, извършени от приобретателя в недвижимия имот, предмет на разваления договор за гледане и издръжка, както и се поставя началото на давностния срок по чл. 110 ЗЗД. По отношение на тези последици фактът на предаване на владението върху недвижимия имот е ирелевантен.

По основателността на касационната жалба:

С оглед изложените общи мотиви се налага извода, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, което се е отразило на правилността на акта. Допуснато е и съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при липсата на релевирани възражения в отговора на исковата молба относно изискуемостта на вземането за подобрения и връзката му с факта на предаването на фактическата власт върху имота, въззивният съд се е произнесъл при отсъствие на правомощия за това по чл. 269 ГПК и разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. При това, по недопустимо обсъдения от апелативния съд въпрос, е формиран необоснован извод, доколкото по делото са събрани доказателства (посредством показанията на свидетеля И. М. /л. 197-198, ОС/, потвърдени и от обясненията на Л. Д. Й. по реда на чл. 176 ГПК /л. 200, ОС/), че фактическата власт върху имота е възстановена в полза на прехвърлителката по алеаторния договор в периода 2014-2015 г.
Тъй като в случая не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, в която връзка ВКС съобрази следното:
Предмет на разглеждане е иск за обезщетяване на бившия приобретател по развален договор за гледане и издръжка за сторените от него подобрения в имота, заявен посредством предявена насрещна искова молба в производството, образувано по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Развалянето на договора е факт, считано от 25.06.2016 г., когато е влязло в сила решение № 229 от 06.06.2016 г. по гр.д.№ 678/2015 г. на ОС - Велико Търново в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения от Л. Д. Й. срещу С. Е. Х. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Считано от този момент е настъпило неоснователното разместване на блага, доколкото на Л. Д. Й. е реституиран имот с увеличена стойност в сравнение с прехвърления от нея на С. Е. Х.. От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (кредитирано от съда като изготвено професионално, компетентно и неоспорено от страните и обсъдено във връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства) е установено, че вложените от касаторката средства надвишават увеличената стойност на имота близо два пъти, а последната възлиза на сумата 11 381,83 лв. Тъй като причината за развалянето на договора е в поведението на касаторката, тя подлежи на обезщетяване като недобросъвестен подобрител (по аргумент за противното от т. ІV-11 от ППВС № 6/1974 г.). Съответно – на присъждане подлежи по-ниската между стойностите на вложените средства и увеличената стойност на имота, т.е. сумата 11 381,83 лв. Неоснователно е заявеното от Л. Д. Й. с нейния отговор на насрещната искова молба възражение срещу претенцията на приобретателката Х. по аргумент, че прехвърлителката не е дала съгласието си за извършване на подобренията. Това е така, защото към момента на извършването им приобретателката е подобрявала свой имот и за обезщетяването й са ирелевантни предпоставките за приложението на чл. 74, ал. 2 ЗС, съответно – ирелевантно е отношението на прехвърлителката към факта на извършваните СМР. Неоснователно е и възражението, че се касае за извършен незаконен строеж, тъй като естеството и резултата от строителните дейности не изисква снабдяването със строителни разрешения и архитектурен проект за преустройство. Възражение за изтекла погасителна давност не е заявено с отговора на насрещната искова молба, а в проведеното пред първата инстанция съдебно заседание, поради което същото се явява преклудирано при условията на чл. 133 ГПК и не подлежи на обсъждане по същество.
С оглед изложеното и на основание чл. 74, ал. 1 ЗС на касаторката следва да бъде присъдено заплащането на сумата 11 381,83 лв. заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на насрещния иск (18.02.2016 г.) до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторката има право и на разноските, направени за защита по предявения от нея иск, които възлизат на сумата 257,64 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивно решение № 226 от 11.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 387/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Д. Й. с ЕГН [ЕГН] и настоящ адрес [населено място], [община], ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. Х. с ЕГН [ЕГН] и настоящ адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 11 381,83лв. (единадесет хиляди триста осемдесет и един лева и 83 стотинки) лева, представляваща увеличената стойност на имота, предмет на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 13, том 1, нот. дело № 69 от 12.01.1995 г. на нотариус Д. Р. при ВТРС, вследствие на извършени в него подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л. Д. Й. с ЕГН [ЕГН] и настоящ адрес [населено място], [община] ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. Х. с ЕГН [ЕГН] и настоящ адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 257,64 (двеста петдесет и седем лева и 64 стотинки) лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: