Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр.София, 17 май 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
със секретар Румяна
Виденова
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 168/2010 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по протест от съответния прокурор срещу въззивната (нова) оправдателна присъда, която окръжният съд-Пазарджик издал, отменяйки осъдителната присъда спрямо Г. И. П..
Първоинстанционната присъда - № 29 от 22 януари 2010 год. по нохд № 2645/2009 год. на районния съд-Пазарджик, е по обвинението, че на 10 април 2009 год. е потвърдил неистината, че е загубил в Румъния свидетелството си за управление на МПС, удостоверявайки истинността на това в декларация, която дал по силата на Закона за българските документи за самоличност – престъпление по чл.313а, ал.1 НК, за което съдът го освободил от наказателна отговорност и на основание чл.78а НК му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Второинстанционната (въззивна, нова) присада - № 9 от 22 февруари 2010 год. по внохд № 128/2009 год. е постановена по жалба от името на подсъдимия и е оправдателна по същото обвинение, но с приложението на чл.9, ал.2 НК (малозначителност на деянието поради явната незначителност на неговата обществена опасност).
Според касационния протест основанието за отмяна на новата присъда е нарушението на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НК; изложени са обстоятелствата, които съдът не е взел предвид, и е поискано ново разглеждане на делото от него с цел потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Протестът не е поддържан от прокурор в касационната инстанция; за неговото отхвърляне е и другата страна.
ВКС намери, че трябва да остави в сила протестираната присъда.
Липсва претендираното или някое друго касационно основание.
Сам по себе си видът на престъплението по чл.313, ал.1 НК като „формално” („на просто извършване”) не е достатъчен за търсената от подсъдимия наказателна отговорност (вж. и р.396/00-І, Сб., с.9 и 297/04-05-І, Б. 1/05). Всъщност в бъдеще може би ще се окаже, че неистината, която е декларирал П. , не е самото загубване на свидетелството за управление на МПС, а само че го е загубил той именно. Защото, след като е установено, че дори към началото на тази година все още никой не може да даде отговор на подсъдимия къде се намира документа, иззет му от румънските власти в началото на предходната година, нищо чудно той наистина да се е загубил, но поради бюрократични неуредици.
Приложимостта на чл.9, ал.2 НК се отрича от друга страна с изтъкването и на обстоятелства, които не са установени по делото – наложеното в Румъния наказание е глоба, а не лишаване от правоуправление, и ако все пак санкционирането трябва да бъде отразено някъде, не е ясно освен това как „Невярното деклариране влече след себе си негативни последици за органа на властта, тъй като той ще издаде ново СУМПС, след като подсъдимият трябва да изтърпи последиците от наложеното му наказание от органа на властта в Румъния …и… положителни последици за самия подсъдим, най-малкото, че името му няма да бъде отразено в статистиката на органите на властта в Република България като нарушител и сведенията, които ще се дават за него, ще са положителни” (с.2 от касационния протест).
Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна (нова) присъда № 9 от 22 февруари 2010 год. по внохд № 128/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ