Р Е Ш Е Н И Е № 152 София 22.12.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №632 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на А. В. Б. от [населено място] срещу решение №273 от 30.03.2010г., постановено по гр.дело № 1684/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав в осъдителната му част. Касаторът иска отмяна решението, като излага оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита, че съдът не се е произнесъл по основният довод на защитата за съществуването на законодателна празнота към датата на ПТП 22.12.2001г. по отношение на запълването на хипотезата на бланкетната правна норма на чл.81 ЗЗ отм. Поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл.81 ЗЗ отм., която е следвало да бъде приложена към момента на ПТП 22.12.2001г., а не към който и да е момент. Излага съображения, че до изменението чл.5 ЗДП отм. в редакцията на закона към 22.12.2001г. разпоредбата на чл.81 не е могла да породи право на регрес в случай на употреба на алкохол, затова е приложима нормата на чл.407 ТЗ отм., която регламентира правото на регрес единствено при умисъл, какъвто не е настоящия случай. Не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.19, т.2 от Наредбата за задължителното застраховане отм. тъй като противоречи на чл.407 ТЗ отм. / в сила от 1996г./, като нормативен акт от по – висока степен. Ответникът по касация [фирма] – София в писмен отговор обосновава правото си на регрес с чл.19 от Наредбата за задължително застраховане отм., който забранява управление на МПС след употреба на алкохол. Направено е искане за присъждане на разноски. Страните не са се явили в открито съдебно заседание. Постъпила е писмена защита от касатора, в която се поддържа касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса налице ли е законодателна празнота към 22.12.2001г. / датата на ПТП/ по отношение на чл.81 ЗЗ отм., доколкото тази правна норма регламентира правото на регрес и препраща към чл.33.2 Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ от една страна, а от друга към същата дата не съществува в чл.33.2 забрана за водачите да управляват МРС след употреба на алкохол. Обстоятелствата по делото са следните : СГС е сезиран от [фирма] – София срещу А. В. Б. с обективно съединени искове по чл. 81 от ЗЗ отм. във връзка с чл.19, т.2 от Наредбата за застраховането отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД. Основанието за предявяване на регресния иск е изплатено в полза на наследниците на починалото лице А. Ю. Г. – И. М. И. и Ю. И. Г. обезщетение за неимуществени вреди, присъдено им с влязла в сила присъда по нохд №250/2002г. на Пернишкия окръжен съд. С присъдата Б. е признат за виновен за това, че на 22.12.2001г. в пияно състояние при концентрация на алкохол в кръвта 1 на 1000 е нарушил правилата за движение и е причинил смъртта на Г.. Гражданските искове са уважени по 15 000 лв. за всеки един от наследниците. Застрахователят – ищец е изплатил на правоимащите лица присъденото им обезщетение на 12.08.2003г. С нот. покана от 15.12.2003г. ответникът е поканен да заплати сумата от 32 100 лв., от която 30 000лв. е обезщетението и 2100лв. ликвидационни разходи. СГС е уважил иска за 30 000 лв. главница на основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ и за мораторни лихва в размер на 13 811 лв. за времето от 23.12.2003г. до 31.07.2007г. Това решение е отменено изцяло и постановено ново решение от САС. Въззивният съд е приел за неправилна определената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска и при същите факти и обстоятелства е определил правната квалификация по чл.81 ЗЗ отм. Искът за главницата е уважен в размер на 26 789.31 лв. и мораторни лихви в размер на 9 149.61 лв. за времето от 23.12.2003г. до 31.07.2007г. като е зачетено извършено от ответника частично плащане по дълга. Тъй като въззивното решение е обжалвано само от ответника в осъдителната част, решението с което са отхвърлени исковете за разликата от 26 789.31 лв. до 30 000 лв. главница и за мораторни лихви от 9 149.61 лв. до 13 811 лв. е влязло в сила За да уважи исковете, въззивният съд е признал правото на регрес на застрахователя по чл.81 от ЗЗ отм. като специален нормативен акт по отношение на ТЗ в материята на задължителното застраховане “гражданска отговорност”, тогава когато деликвентът – водач на МПС към момента на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол. САС е приел, че в този случай водачът на МПС е недобросъвестно лице и дължи обезщетение за причинените от него вреди на трети лица, независимо, че отговорността му е покрита със задължителната застраховка “Гражданска отговорност”. По материалноправния въпрос: В предвидените от закона случаи застрахователят се освобождава от задължението му към застрахования, тъй като не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или за такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност, какъвто е случая с управление на МПС в пияно състояние. Основанието за плащане на обезщетението е закона, а не застрахователния договор. Приложим е материалния закон, който е бил в сила към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая това е Закона за застраховането отм. Съгласно чл.81 ЗЗ отм. / обн. ДВ, бр. 86 от 1996г./ застрахователят не се освобождава от задължението си по договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ако щетите са причинени от лице, управлявало МПС при забраната на чл.33, т.2 от Закона за движение по пътищата / ЗдвП/. Забрана за управляване на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0.5 на хиляда е въведена с изменението на чл.33, ал.2 на ЗДвП, ДВ бр. 21 от 1994г., в сила до 1.09.1999г. Разпоредбата на чл.33, т.2 ЗДвП в сила от 1.09.1999г. / Дв бр. 20 от 5.03.1999г./, към 22.12.2001г. / датата на застрахователното събитие/ гласи “При пресичане на платното за движение от деца за спиране на пътните превозни средства може да се подава сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка.”, т.е. чл.33, т.2 не съдържа разпоредба за забрана на водачите на МПС да ги управляват след употреба на алкохол. Промяната на чл.81 ЗЗ отм. е извършена едва през 2004г. - ДВ, бр. 85 от 28.09.2004г., съгласно която застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка "Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 0.5 на хиляда промила или под въздействието на упойващо вещество, забрана въведена с чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП / Дв бр.85 от 2004г./. В този случай застрахователят има право на регресен иск срещу причинителя на вредата. До изменението чл.5 ЗДвП отм. в редакцията на закона към датата на ПТП -22.12.2001г. законодателят е въвел други забрани за водачите на МПС, но не и тази в редакцията от 2004г. Или следва да се признае, че в периода от 1.09.1999г., когато ЗДвП е влязъл в сила до 28.09.2004г., когато с бр.85 на ДВ е изменена редакцията на чл.81 ЗЗ отм. в унисон с текстовете на чл.5, ал.2 ЗДвП, нормата на чл.81 ЗЗотм., препраща към законова разпоредба, която не предвижда правото на регрес в случай на употреба на алкохол. Това разминаване е в резултат на липсата на синхронизиране на законодателството – ЗЗ отм. и ЗДвП отм., но прегледа на нормативната уредба, уреждаща освобождаването на застрахователя от задължението по договора за застраховка, е винаги за поведение на застрахования, с което той увеличава риска от увреждане – умишлено причиняване на вредата, след употреба на алкохол или на наркотици, и др. Отделно от това, в периода на синхронизиране на законодателството за отговорността на водача на МПС по застраховка “Гражданска отговорност”, причинил вреда на трети лица при ПТП, след употреба на алкохол, е в сила чл.19, т.2 от Наредбата за задължителното застраховане отм. Наредбата е издадена на основание чл.77, ал.4 от Закона за застраховането отм. и приета с ПМС №1 от 8.01.1997г., изгубила значение ДВ, бр.90 от 10.10.2003г., т.е. по силата на законова делегация - на Министерския съвет е делегирано задължението да издаде наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане. Или към 22.12.2001г. са в сила два нормативни акта които уреждат задължителното застраховане - Закона за застраховането отм. и Наредбата за задължителното застраховане, в сила от 1.01.1997г. до 10.10.2003г. отм. От горното следва, че не е налице законодателна празнота към 22.12.2001г., уреждаща правото на регрес на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” срещу деликвента, когато застрахователното събитие е причинено от водач на МПС след употребата на алкохол или друго упойващо вещество. По касационната жалба. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд не е изложил доводи по направеното от него възражение, че към датата на настъпването на застрахователното събитие, чл.81 ЗЗ отм. препраща към разпоредба на ЗДвП отм., която не урежда забрана за водачите да управляват МПС след употреба на алкохол и поради тази причина застрахователят не се освобождава от отговорността си по договора за застраховка да изплати на третите лица застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”, т.е. за него не възниква правото на регрес. Това нарушение на процесуалния закон обаче не се отразява на законосъобразността на въззивното решение. Като краен резултат то е правилно. Правилно въззивният съд е определил материалноправната квалификация на предявения от ищеца иск по чл.81 ЗЗ отм., като действащ нормативен акт към датата на настъпването на застрахователното събитие. Обстоятелството, че СГС е определил квалификацията на иска по чл. 274, ал.1 КЗ не рефлектира върху допустимостта на решението, а до неговата материална незаконосъобразност, тъй като и двата съда са се произнесли при едни и същи факти. След като обаче правопораждащият факт – застрахователното събитие, е настъпило при действието и на Наредбата за задължително застраховане / НЗЗ/ отм/ ДВ , бр. 4 от 14.01.1997г./ следва да се приеме, че материалноправната квалификация на регресното право на застрахователя е под режима на двата нормативни акта – ЗЗ отм. и НЗЗ отм. В конкретният случай е установен факта на управляване на МПС от касатора след употреба на алкохол с влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК, извършеното от застрахователя изплащане на присъденото от наказателния съд застрахователно обезщетение на увредените лица, което пък е породило правото на иск на застрахователя срещу деликвента. Исковете правилно са били уважени, което обуславя извод за оставяне в сила на въззивното решение. На ответника ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 877 лв. на основание чл.9, ал.1 във връзка с чл.7, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение №273 от 30.03.2010г., постановено по гр.дело № 1684/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав. ОСЪЖДА А. В. Б. от [населено място] да заплати на [фирма] – София юрисконсултско възнаграждение 877 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: