4 решение по гр.д.№ 1405 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 635 гр.София, 25.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА Т. ГРОЗДЕВА При участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1405 писа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. Г. срещу решение № 397 от 26.06.2009 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 331 от 2009 г., с което е потвърдено решение от 18.02.2009 г. по гр.д.№ 1787 от 2008 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от Т. С. Г. срещу Я. П. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на следните недвижими имоти: УПИ II-26 от кв.41 по плана на с.Гривица, П. област с площ от 720 кв.м., заедно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда и УПИ IV-26 от кв.41 по плана на селото с площ от 830 кв.м. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 12.08.2009 г. ответницата Я. П. П. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допусната до касационно обжалване с определение № 86 от 28.01.2010 г. по настоящото дело За да постанови решението си за отхвърляне на предявените от Т. С. Г. срещу Я. П. П. искове по чл.108 от ЗС за двата процесни недвижими имота /УПИ II-26 и УПИ IV-26 от кв.41 по плана на с.Гривица/, въззивният съд е приел, че тези имоти са придобити от ответницата по давностно владение, осъществявано непрекъснато през периода от 15.01.1993 г. /след смъртта на съпруга й Г. П./ до 10.04.2008 г. /когато е заведена исковата молба по настоящото дело/. Приел е, че до 1993 г. Я. П. е живяла в къщата, намираща се в УПИ II-26 като съпруга на Г. Т. П.– син и един от наследниците на бившия собственик на имота Т. П. П., починал на 20.01.1970 г. През периода след 1993 г. ответницата Я. П. не е имала конфликти с праводателя на ищцата С. В. или със самата нея за тези имоти, упражнявала явно и необезпокоявано владение върху имотите, като ги е стопанисвала и поддържала и е извършила действия, с които е манифестирала пред останалите съсобственици, че свои имота- през 1998 г. е декларирала този имот в данъчната служба като нейна собственост и е открила партида за плащане на ток и вода за един от имотите на свое име. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на това решение /с какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника не да държи, а вече да владее имота/, настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката на ВКС, обективирана в посочените от касаторката решения /решение № 140 от 17.03.2006 г. по гр.д.№ 797 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр.д.№ 657 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д.№ 91 от 1996 г. на ВС, Първо г.о., решение № 2831 от 29.10.1979 г. по гр.д.№ 1103 от 1979 г. на ВС, Първо г.о., решение № 1796 от 03.06.1996 г.по гр.д.№ 2657 от 1995 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр.д.№ 144 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д.№ 65 от 1980 г. на ОСГК на ВС и решение № 1154 от 03.10.2008 г. по гр.д.№ 5078 от 2007 г. на ВКС, Пето г.о./ поради следното: Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са такива действия, защото съгласно чл.31 от ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици. С оглед на горепосоченото разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че ответницата е демонстрирала промяната в намерението си да свои имота, като е плащала данъци за този имот и е открила на свое име партида за заплащане на ток и вода за имота, без да е ясно дали тези нейни действия са станали достояние на останалите сънаследници на имота, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като по делото не се налага извършването на нови съдопроизводсвени действия по смисъла на чл.293 от ГПК, ВКС следва да постанови ново решение по съществото на спора, като уважи предявения иск за 1/3 ид.ч. от имотите, колкото ищцата Т. С. Г. е придобила по силата на нотариални актове № 124, том XXIII по нот.д.№ 4724 от 02.11.1993 г. и № 20, том XIV по нот.д.№ 2620 от 14.10.1996 г. от Т. Т. П.. Последният като един от трите деца на бившия собственик на процесните имоти Т. П. П., починал на 20.01.1970 г., е придобил по наследство само 1/3 ид.ч. от тези имоти и съответно с нотариалния акт № 124 от 1993 г. е прехвърлил валидно на праводателя на ищцата и неин баща С. А. В. само 1/3 ид.ч. от тези имоти. Съответно с нотариалния акт № 20 от 1996 г. С. В. е дарил на ищцата само 1/3 ид.ч. от процесните имоти. Останалите 2/3 ид.ч. от имотите не са били собственост на Т. П., поради което за тази част договорите по нотариалните актове № 124 от 1993 г. и № 20 от 1996 г. нямат прехвърлително действие. Недоказано е останало по делото възражението на ответницата Я. П., че е придобила имотите по давностно владение, осъществявано от нея през периода след смъртта на съпруга й Г. Т. през 1993 г. до предявяването на иска през 2008 г. Както бе изложено по-горе, обстоятелството, че ответницата е живяла в жилищната сграда, построена в един от двата парцела и че е плащала консумативните разноски за тази сграда, сам по себе си не доказва осъществяване на владение, тъй като владението предполага не само упражняване на фактическа власт, но и намерение да се свои имота. А когато, както в настоящия случай имотът е наследствен и като такъв се счита във владение на всички сънаследници по силата на наследяването, за да се приеме, че един от наследниците е установил владение върху имота само за себе си, последният следва да докаже, че е предприел такива конкретни действия, с които е отблъснал владението на останалите сънаследници. В конкретния случай ответницата Я. П. не е ангажирала доказателства относно това, че е предприела такива конкретни действия, с които да е отблъснала владението на останалите наследници на Т. П. П.. Поради това следва да се приеме, че тя не е владяла целите имоти само за себе си, поради което и не би могла да ги придобие по давност. Поради гореизложеното предявеният от Т. С. Г. иск за собственост е основателен и следва да се уважи само за 1/3 ид.ч. от процесните имоти. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответницата Я. П. следва да поеме 1/3 ид.ч. от направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции, които общо възлизат на 1099,20 лв. /45,20 лв. държавна такса за подаване на иска, 23 лв. държавна такса за въззивната жалба, 61 лв. държавни такси за касационно обжалване, 900 лв. адвокатски възнаграждения за адвокат на ищцата и 70 лв. адвокатско възнаграждение за адвокат на ответницата/, тоест 366,40 лв. Тъй като ответницата е направила разноски в размер на 70 лв., тя дължи на ищцата Т. Г. и следва да бъде осъдена да й заплати още само 296,40 лв./366,40 лв. минус 70 лв./. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 397 от 26.06.2009 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 331 от 2009 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение от 18.02.2009 г. по гр.д.№ 1787 от 2008 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от Т. С. Г. срещу Я. П. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС за 1/3 ид.ч. от процесните имоти И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС спрямо Я. П. П.- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Плевен, ул.”Буря” № 1, че Т. С. Г.- ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Плевен, ул.”Александър С.” № 6А е собственик на 1/3 ид.ч. от следните два имота: 1. УПИ II-26 от кв.41 по плана на с.Гривица, П. област с площ от 720 кв.м., заедно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда и 2. УПИ IV-26 от кв.41 по плана на същото село с площ от 830 кв.м. и ОСЪЖДА Я. П. П. да предаде на Т. С. Г. тази 1/3 ид.ч. от горепосочените имоти. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, с която е оставено в сила решение от 18.02.2009 г. по гр.д.№ 1787 от 2008 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на иска за останалите 2/3 ид.ч. от гореописаните два УПИ. ОСЪЖДА Я. П. П. с горепосочения адрес да заплати на Т. С. Г. на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 296,40 лв. /двеста деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.