Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
София, 02 юли 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело №754/2013 година.
Производството е образувано по искане от защитника на осъдения М. М. К.–адв. С. Г. Ч. от АК-Пазарджик за отмяна по реда на възобновяването на решение № 23 от 07.02.2013год. по внохд № 6/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 54 от 12.11.2012год. по нохд № 301/2012год. на РС-Велинград и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, като се твърди, че са допуснати нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 3 от НПК, с което са били ограничени правата на осъдения като страна в процеса и на второ място, допуснато е нарушение на закона, а явната несправедливост е функция от неправилното приложение на закона.
Пред настоящия съдебен състав осъденият и защитникът му поддържат искането по сочените в него и в допълнението му искания и доводи.
Повереникът на гражданския ищец изразява становище за неоснователност на искането.
Представителят на прокуратурата изразява мнение, че не са налице релевираните от осъдения основания за възобновяване на делото.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 54 от 12.11.2012год. по нохд № 301/2012год. Велинградският районен съд е признал подсъдимия М. М. К. за виновен в това, че на 08.02.2012год. в [населено място], е причинил на И. А. Е. средна телесна повреда, изразяваща се в спукване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо с което трайно е отслабен слуха му на същото ухо, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на И. А. Е. сумата от пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.
Съдът се е произнесъл по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на осъдения.
С решение № 23 от 07.02.2013год. по внохд № 6/2013год. на Пазарджишкия окръжен съд присъдата е потвърдена и влязла в сила като необжалваема по редовен способ пред следваща съдебна инстанция.
Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно, по следните съображения: Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати заявените в искането съществени процесуални нарушения.
В съответствие със задължението си по чл. 339, ал.2 НПК окръжният съд аргументирано е отхвърлил доводите на жалбоподателя, част от които се изтъкват в искането. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на пълно и всестранно изследване на доказателствената съвкупност, като инстанциите по фактите са положили достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13 НПК, поради което не може да бъде възприето виждането на защитата за нарушение на процесуални правила в тази насока.
Задълбочено и внимателно въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите Е. Е., М., С. и А. Е./съпруга и синове на пострадалия/, на фелдшера от селото свид. Б. посочен от обвинението, подкрепящ показанията на пострадалия И. Е., на показанията на М. Е. М., А. А. М. и Ю. М. М., обслужващи защитната теза на подсъдимия и на двамата независими свидетели – лекарите П. С. Г. и И. Я. Я.-първият от тях снел анамнезата от прегледа на пострадалия на 13.02.2012год. в МБАЛ-Велинград и издал епикриза от лечението му в хирургичното отделение/л.23-24 от дознанието, а вторият- с отношение към направената на 05.06.2012год. аудиограма в МБАЛ-Пловдив на Е., установила перфорацията на дясното му тъпанче.
Констатираните различия в доказателствения материал за мястото и времето и начина на причиненото на пострадалия съставомерно увреждане са преодолени от първоинстанционния съд, като са изложени съображения/ както изисква чл. 305, ал. 3 от НПК/, които се базират не само на житейската и формална логика. Обстойно са проверени и оценени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като възпроизведеното от осъдения е прието от съдилищата като осъществено право на защита, опровергано от останалите събрани и проверени писмени и гласни доказателствени източници. Възприетите от съда гласни източници на първата група свидетели са еднопосочни, относно установяването на правнорелевантните факти - нанасянето на удара от подсъдимия и с какво, разположението на телата на подсъдим и пострадал, което е съпоставено с изводите на съдебномедицинската експертиза, във връзка с механизма на причиняване на телесното увреждане, вида и характера му.
Защитата заявява несъгласие с оценката на доказателствата, извършена от решаващия съд като твърди, че той не е имал основание да даде вяра на пострадалия, неговата съпруга и синове. Аналогично възражение е правено от нея и в пледоарията й пред районния съд, който не го е възприел, за което на стр. 5 и 6 от мотивите към присъдата е изложил подробни съображения. Следва да се отбележи, че достоверността на доказателствения материал не подлежи на преобсъждане от настоящата инстанция, нито същата може да ревизира вътрешното убеждение на предходните инстанции по фактите. Намеса на касационен състав, както и на съдебен състав от ВКС в производство по възобновяване на наказателни дела е допустима само тогава, когато при формирането на вътрешното убеждение, не са спазени правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, но в случая инстанциите по същество са обсъдили задълбочено, всестранно, обективно и точно доказателствата по делото, като са изложени съображения за изводите по достоверността им и затова оплакването с основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на осъдения, са неоснователни.
При приетата за установена фактическа обстановка законът е приложен правилно. От нанесените му от подс. К. удари в областта на главата пострадалият е получил травматично разкъсване на тъпанчевата ципа на дясното ухо, в резултат на което звукопроводно намаление на слуха на същото ухо е 52 децибела и според експерта запълва съдържанието на медикобиологичния критерии трайно отслабване на слуха на дясното ухо – средна телесна повреда по чл.129, ал.2 НК. Конкретни доводи по отношение основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК в искането не са изложени.
В рамките на оплакването настоящият съдебен състав намира, че наложеното на искателя наказание е справедливо определено и съответно на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност и достатъчно за постигане на целите на генералната и специалната превенции по чл. 36 от НК.
Не може да бъде удовлетворено искането на осъденото лице за смекчаване и на гражданската му отговорност, защото размерът на гражданската обезвреда е съобразен с претърпените болки и неблагоприятни последици и съответен на принципа на справедливостта, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че искането на осъденият М. М. К. за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. С оглед изложеното и с аргумент на обратното на чл. 426 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. К. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 23 от 07.02.2013год. по внохд № 6/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: