Р Е Ш Е Н И Е № 529 гр. София, 07.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1280 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Образувано е по молба на Г. Д. А. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2 за отмяна на влязло в сила решение № 216 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 477/2004 г. на Бургаския окръжен съд. Молителят поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което иска посоченото решение да бъде отменено. Ответниците по молбата Б. К. К., К. Г. К., А. К. К. и С. П. К. вземат становище за нейната недопустимост, респ. за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил предявеният от молителя против Б. К. К., К. Г. К., А. К. К. и С. П. К. иск за заплащане разделно, на обезщетение, равняващо се на стойността на понесени разходи и изпълнени подобрения на изградена триетажна жилищна сграда, построена в У. ІІІ – ***, кв. ** по плана на комплекс „Лазур” на [населено място], [улица], съобразно припадащия се на ответниците дял, до размера на правата им от 2/3 в реализираното право на строеж на въпросната страда и обезщетение за забава. Прието е, че на предявеното основание по чл. 30 ал. 3 от ЗС искът подлежи на отхвърляне, защото прехвърлителката по договора за цесия А. А. (приобретател по което съглашение е молителя А.) не е доказала да е съсобственик с ответниците в имота, който се твърди да е запазен поради нейните разноски и дейности; защото придобивно основание на А. е било установено като нищожно в друг процес; по причина на липса на доказателства последната да е извършила разноски или заплатила отводнителните дейности, а така също и поради неангажиране на доказателства за размера на действителните разходи. Претендираните за заплащане от ответниците според правата им в общността (жилищната сграда) СМР не са намерени и за доказани откъм неотложност и необходимост за запазване на сградата. И на разгледаното основание по чл. 72 ал.2 от ЗС - тъй като претенцията е за „необходими за запазване на вещта разноски” – е прието отново, че прехвърлителката по цесията не е имала качеството на подобрител с право на вземане в размера на стойностите, които претендира. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но които са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. В настоящия случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителят се позовава на инициирано с молба, вх. № 102775/11.08.2010 г. на Бургаския районен съд, производство за отмяна на влязлото в сила решение № 133 от 06.04.2005 г. по гр. д. № 1730/2003 г. на Бургаския районен съд, на което се основавали решаващите изводи по предмет на спора в сега атакуваното решение. Горното производство по молбата за отмяна, по чл. 303, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 4 ГПК, на влязлото в сила решение № 133 от 06.04.2005 г. по гр. д. № 1730/2003 г. на Бургаския районен съд, е приключило и същата е оставена без уважение. Това е сторено с решение № 5/01.02.2011 г. по гр. д. № 1417 от 2010 г. на ВКС на РБ, състав на Второ г. о., което не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на цитираната разпоредба. Ето защо молбата за отмяна на атакуваното решение на това основание е неоснователна. Не се релевира мотивирано искане за отмяна на влязлото в сила решение на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, макар в молбата да се сочат тези текстове. Не се поддържа нито, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което е установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 НПК причини (хипотезата на т. 2), нито, че то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено (хипотезата на т. 3). С оглед на изложеното отсъстват визираните от закона предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение, което характеризира молбата като неоснователна и налага да бъде оставена без уважение. При този изход на делото ответниците по молбата имат право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които се възложат върху молителя, но при отсъствието на данни такива да са сторени от първите в настоящото производство, не следва да се присъждат макар изрично направеното искане в тази насока. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Д. А. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2 за отмяна на влязло в сила решение № 216 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 477/2004 г. на Бургаския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.