17 Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр. София, 09.02.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу решение № 1756 от 17.08.2016г. по т. дело № 2247/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 476 от 26.03.2014г. по т. дело № 2251/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 51 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер общо 62 129 лв. – възнаграждение по чл. 4 от договор за посреднически услуги от 30.10.2007г. изцяло като неоснователни. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно в противоречие със събраните доказателства въззивната инстанция е приела, че двата договора за наем, сключени с „KВС S.” NV и [фирма] не отговарят на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 4, ал. 11 от договора за посредничество, тъй като договорите за наем не попадали в едногодишния срок от прекратяване на действието на договора за посредничество. Неправилно съдът е приел, че действието на договора за посредничество е прекратено на 30.04.2007г., вместо действителната дата – 30.04.2008г. В тази насока въззивната инстанция при нарушение на съдопроизводствените правила е приела за недоказани фактите относно релевантния период на сключване на договорите за наем, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото във въззивното производство. По отношение на частичния иск, основан на чл. 4, ал. 12 от договора за посредничество, касаторът поддържа, че допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила се изразява в грешки при анализа на доказателствата: неправилно е прието, че е отдадена само офисна площ, тъй като с договора с [фирма] е отдадена под наем търговска площ; договорът за наем с „О. ЮВ” изобщо не е обсъден; повторена е грешката относно датата на прекратяване на действието на договора за посредничество; неправилно е прието, че договорите с [фирма], [фирма] и „О. ЮВ” са сключени след изтичане на едногодишния срок от прекратяване на действието на договора за посредничество; четвъртият договор с „KВС S.” NV е сключен няколко дни след прекратяване на договора за посредничество, но въззивният съд не е отчел обстоятелството, че ищецът е осъществил посредничество между страните, които са постигнали взаимно съгласие за сключване на този договор за наем преди 30.04.2008г., а по-късното подписване на договора за наем се дължи на забава на ответника, представляваща недобросъвестно поведение. Касаторът релевира и доводи за неправилност на извода, че не всички офисни площи са били отдадени под наем, и противоречието му с останалите доказателства, част от които не са обсъдени, например таблицата за площообразуване на жилищно-административен комплекс „К.”, свидетелските показания, счетоводната справка. Прави оплакване за неправилност на извода за недопустимо изменение на иска чрез добавяне на нови основания. Касаторът поддържа, че неправилно въззивната инстанция е възприела посочването на договорите за наем като част от основанието на иска по чл. 4, ал. 12 от договора за посредничество. Счита, че правото на възнаграждение по чл. 4, ал. 12 от договора за посредничество възниква не като последица от сключването на отделен договор за наем, а е последица на постигането на краен резултат – отдаване под наем на цялата офисна площ на комплекса, в който смисъл са направените уточнения на иска по отношение на допълнителното възнаграждение /възнаграждение за успех/. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени и претендира присъждане на направените разноски във всички съдебни производства. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Е. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че обжалваното въззивно решение е правилно, поради което моли същото да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага съображения, че въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, правилно е определил спорните обстоятелства, изследвал е фактическата обстановка като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е постановил решение при правилно приложение на императивните материалноправни норми. С определение № 490 от 27.07.2017г. по настоящото т. дело № 2/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 и 5 ГПК? 2. Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото и допустимо ли е да променя установени в първоинстанционното решение факти, по които страните не спорят? 3. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? 4. Когато исковата молба е нередовна и съдът е дал указания за отстраняване на нередовността, възможно ли е ищецът да измени предявения иск или следва да уточни иска в рамките на твърдените факти и обстоятелства? 5. Кому трябва да бъдат възложени неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението на ответника по чл. 190 ГПК да представи посочените от ищеца договори за наем? 6. Може ли въззивният съд да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция, и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока и ако не е дал изрични указания за това? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното: По релевантните правни въпроси: По първите три и шестият процесуалноправни въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., посочените от касатора решения и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В посочените съдебни актове е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените с влезлия в сила на 01.03.2008г. ГПК нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Ако страните не спорят пред въззивната инстанция по приетите за установени от първоинстанционния съд факти или част от тях, въззивният съд не разполага с правомощия да промени установените в първоинстанционното решение факти. В случай, че във въззивната жалба, съответно в отговора на въззивната жалба страните не правят оплакване за неправилно установена фактическа обстановка поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на фактическите изводи, или не представят доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, установяващи друга фактическа обстановка, съдебният състав не може да промени приетите за установени от първоинстанционния съд факти, предвид ограничените правомощия на въззивната инстанция. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато страната прави оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по чл. 146 ал. 1 ГПК, тъй като дейността му не е повторение на действията, дължими от първата инстанция. Въззивният съд дължи единствено указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства заедно и поотделно в тяхната взаимна връзка, въведените от страните възражения и доводи съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Ако съдът приеме някое от доказателствата за недостоверно, той следва да изложи мотиви затова. По четвъртия процесуалноправен въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /например решение № 185/09.07.2012 г. по т. д. № 146/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/06.12.2016 г. по т. д. № 2959/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 116/28.11.2012 г. по т. д. № 102/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, съгласно която спорното материално право - предмет на правния спор, се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца и заявения петитум, съдържащи се в исковата молба. Индивидуализацията на спорния предмет се извършва от ищеца чрез посочване на носителите на правоотношението /страните в процеса/, правопораждащите юридически факти /основанието на иска/, в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита /петитума на иска/. Ако исковата молба съдържа несъответствие между обстоятелствена част и петитум, или в исковата молба ищецът е въвел факти и обстоятелства за спорното право /основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в какво се състои претендираното право в петитума на иска, или е посочил ясен петитум, но не е уточнил фактите и обстоятелствата, или когато ищецът е предявил няколко иска, но не е разграничил кои от твърдените факти към кой иск се отнасят или не е разграничил отделни петитуми за всеки от съединените искове, съдът е задължен на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. След отстраняване от ищеца на констатираното от съда несъответствие, съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, като в този случай ищецът не предявява нов иск. Поправката на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК не съставлява изменение на иска – аргумент от чл. 129, ал. 5 ГПК. В решение № 476/26.06.2013г. по гр. д. № 1515/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о. е прието, че при изменение на предмета на иска чрез замяна или прибавяне на основание не трябва да се променя първоначалният петитум, а при замяна или прибавяне на петитум се запазва първоначалното основание. Прибавянето на нови правопораждащи юридически факти вместо или наред с тези по исковата молба, или в евентуалност, е вид изменение на иска. За да е допустимо, е необходимо да не се променя първоначалния петитум, изменението в основанието да е заявено в първото по делото съдебно заседание и съдът да прецени, че с оглед защитата на ответника е уместно. В посоченото решение на ВКС е разграничено уточнението на иска, предприето по инициатива на страната или по указание на съда за изясняване предмета на делото, от изменението на иска. Уточнението на предмета на делото се извършва, когато предметът не е ясен, неточен или непълен. Уточнението на основанието на иска не води до промяна в правопораждащите юридически факти, а ако такива не са посочени или обстоятелствената част на исковата молба е неясна, непълна или противоречива, е налице нередовна искова молба, по отношение на която съдът процедира съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. С направените от ищеца пояснения и допълнения на иска не е възможно да се изменят, заменят или въведат нови правопораждащи юридически факти. Съгласно постоянната практика на ВКС по релевантния пети процесуалноправен въпрос, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/26.04.2017г. по гр. д. № 2732/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 68/05.07.2012г. по гр. д. № 999/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., в хипотезата на чл. 190, ал. 1 ГПК съдът разпорежда другата страна да представи намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на съответното доказателство - кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани. След изричното й уведомяване и в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства. По допустимостта на въззивното решение: Преди да се произнесе по правилността на решението на Софийски апелативен съд настоящият съдебен състав счита, че следва да извърши преценка за допустимостта на въззивния съдебен акт. Предвид отговора на четвъртия процесуалноправен въпрос, обжалваното решение на въззивната инстанция е допустимо. Правилно първоинстанционният съд с определение, постановено в открито заседание на 19.06.2012г., и впоследствие с определение от закрито заседание на 04.02.2013г. е оставил на основание чл. 129, ал. 4 ГПК исковата молба без движение и е предоставил възможност на ищеца в едноседмичен срок да отстрани допуснатите нередовности в исковата молба – да посочи какъв размер от дължимото възнаграждение не му е заплатено по посочените в първоначалната молба договори – стандартното, уговорено в посредническия договор; дължимото за сключване на договори в едногодишния срок след изтичане на срока на договора за посредничество и консултантски услуги; дали претендира допълнително възнаграждение в контекста на посочените в исковата молба четири сделки, сключени от ответника с „KВС S.” NV на 08.05.2008г., [фирма] на 01.07.2009г., [фирма] на 13.02.2008г. и [фирма] на 11.07.2008г., като изрично посочи размерите на всяко възнаграждение, което му се дължи и което не му е било заплатено от ответника. Исковата молба е била нередовна, тъй като претендираното с петитума на иска възнаграждение е заявено общо на основание чл. 4 от договора за посреднически услуги, без да е конкретизирано въз основа на коя от хипотезите се претендира /от ал. 2 до ал. 13 на чл. 4/, предвид различните размери и предпоставки за заплащане на дължимите възнаграждения. От обстоятелствената част на исковата молба също не може да се направи извод посочените четири договора за наем за кое от дължимите възнаграждения се претендират – дали само за заплащане на стандартното възнаграждение съгласно чл. 4, ал. 2 и ал. 3 във връзка с ал. 11 от договора, или за заплащане на резултативно възнаграждение по чл. 4, ал. 12, или и за двете възнаграждения. Въз основа на направеното уточнение на исковата молба и увеличението на исковете следва да се приеме, че предявените искове са следните: 1/ стандартно възнаграждение в размер 27 110,22 лв. с ДДС за сключване на договор за наем между ответника [фирма] и [фирма] на 11.07.2008г. със срок за 10 години /чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 11/ и в размер 10 018,70 лв. за сключване на договор за наем между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г. със срок за 5 години /чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 11/; 2/ допълнително възнаграждение в размер 25 001 лв. с ДДС – част от допълнителното възнаграждение по чл. 4, ал. 12 от договора за посреднически услуги в размер 127 832,85 лв. /възнаграждение за успех/, произтичащо от сключването на договорите за наем съответно между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г. и [фирма] на 13.02.2008г. в резултат на отдаване под наем на цялата офисна площ. Правилно съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че ищецът не може по пътя на чл. 127 ГПК да въвежда нови факти, които по принцип обосновават нови искови претенции. Изложените аргументи, че след подаване на исковата молба ищецът може да уточни иска, да предяви инцидентен установителен иск, или да поиска изменение на основанието или петитума на своя иск, са законосъобразни и съответни на постоянната практика на ВКС. Поради това заявените с допълнителните молби договори за наем, сключени между ответника и [фирма] на 29.01.2008г., и ответника и [фирма] на 05.12.2007г. и посоченото възнаграждение за тяхното сключване по чл. 4, ал. 12 от договора за посредническа дейност съответно в размер 8 088,78 лв. с ДДС и 8 783,77 лв. с ДДС не могат да се разглеждат като отделни искове, тъй като не са предявени с исковата молба. Позоваването на посочените договори за наем, сключени между ответника с [фирма] на 29.01.2008г. и [фирма] на 05.12.2007г., обаче е от значение за основателността на частичния иск за заплащане на допълнително възнаграждение за сключените договори за наем между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г. и [фирма] на 13.02.2008г. по чл. 4, ал. 12, при извършване на преценката дали е налице предпоставката за допълнително възнаграждение, предвидена в чл. 4, ал. 12, а именно дали офисната част от комплекса е отдадена изцяло под наем от изпълнителя при условията и в срока на договора за посредничество. В този смисъл следва да се приеме, че като е въвел сключените между ответника с [фирма] на 29.01.2008г. и [фирма] на 05.12.2007г. договори за наем с допълнителните молби, ищецът е направил уточнение на обстоятелствената част на частичния иск за заплащане на допълнително възнаграждение за сключените договори за наем между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г. и [фирма] на 13.02.2008г. по чл. 4, ал. 12, обосновавйки предпоставката на чл. 4, ал. 12 от договора за посредническа дейност – отдаване на цялата офисна площ под наем при условията и в срока на договора за посредничество. Въз основа на горните съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивната инстанция се е произнесла по предявените искове, поради което обжалваното решение е допустимо. По правилността на въззивното решение в частта по иска за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 2 и 3 във връзка с ал. 11 от договора за посреднически услуги: С оглед отговора на първите три процесуалноправни въпроса настоящият съдебен състав счита, че изводът, че фактическият състав на клаузата на чл. 4, ал. 11 от договора за посреднически услуги не е изпълнен, тъй като договорът е действал до 30.04.2007г. включително, а договорите с „KВС S.” NV и [фирма] са сключени след прекратяването му – съответно на 08.05.2008г. и 11.07.2008г., е направен в противоречие със събраните доказателства, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. В първоинстанционното решение при установяване на фактическата обстановка първоинстанционният съд е приел, че предвид уговорения с клаузата на чл. 5 от раздел V срок на договора от 6 месеца, считано от датата на подписването му - 30.10.2007г., действието му е преустановено, считано от 01.05.2008г. За да отхвърли иска, Софийски градски съд се е аргументирал с обстоятелството, че договорите за наем са сключени след изтичане на едногодишния срок, считано от прекратяване на договора за посреднически услуги, т. е. 01.05.2009г. Във въззивната жалба ищецът не е направил оплакване по отношение на установената от СГС дата на прекратяване на действието на договора за посреднически услуги, а е релевирал доводи за неправилно установена от първоинстанционния съд дата на сключване на договора за наем между [фирма] и [фирма], като е изложил твърдения, че действителната дата е 11.07.2008г., а не 01.07.2009г. В отговора на въззивната жалба въззиваемият /ответник по исковата молба/ също не е оспорил установената от първоинстанционния съд дата на прекратяване на договора за посреднически услуги и изрично е посочил, че шестмесечният срок на действие на договора е изтекъл на 30.04.2008г. При тези данни въззивният съд в противоречие със съдопроизводствените правила и ограничените правомощия на въззивната инстанция, регламентирани в чл. 269, предл. последно ГПК, е променил установената от първоинстанционния съд дата на прекратяване на договора за посреднически услуги, като неправилно е приел, че договорът е действал до 30.04.2007г. Този фактически извод не съответства на доказателствата по делото и е необоснован, тъй като е постановен при нарушение на правилата на логическото мислене – същият е в противоречие с договора за посреднически услуги, който е сключен на 30.10.2007г., и съгласно клаузата на чл. 5, ал. 1 има срок на действие от шест месеца, считано от подписването му, т. е. до 30.04.2008г. По делото липсват данни договорът да е прекратен по-рано съобразно някоя от клаузите на чл. 5, ал. 2 от договора. Въз основа на изложените съображения аргументите в решението в частта по иска за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 11 от процесния договор за посреднически услуги в размер 27 110,22 лв. - за сключване на договор за наем между ответника [фирма] и [фирма] /връзка с ал. 2/, и в размер 10 018,70 лв. - за сключване на договор за наем между ответника и „KВС S.” NV /връзка с ал. 3/, са неправилни. Поради това, че по този иск не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от настоящата съдебна инстанция. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за посреднически услуги [фирма] е поел задължението да заплати на [фирма] /сега [фирма]/ при отдаване под наем на обособени части от офисната част на комплекса възнаграждение в размер на 6% от средногодишната наемна цена съгласно съответния договор за наем, при положение, че договорът за наем е до 5 години, и възнаграждение в размер 7,5% в случай, че договорът за наем е сключен за срок над 5 години. С клаузата на чл. 4, ал. 3 от процесния договор е уговорено възнаграждение в същите размери при отдаване под наем на обособени части от търговската част на комплекса - 6% от средногодишната наемна цена съгласно съответния договор за наем, ако срокът му е до 5 години, и 7,5% в случай, че договорът за наем е сключен за срок над 5 години. В клаузата на чл. 4, ал. 11 от договора за посреднически услуги е предвидено задължение на ответника за плащане на уговорените възнаграждения и в случай, че възложителят /ответника/ или свързано с него по смисъла на § 1 ДР на ТЗ лице сключи договор за наем, респ. за покупко-продажба по отношение на обект от проекта със страна, представена от или свързана с изпълнителя /ищеца/ в срок от една година след прекратяване на договора за посреднически услуги, като възнаграждението се дължи поради самия факт на свързване на страните по съответната сделка. Необходимите предпоставки за присъждане на претендираното възнаграждение по чл. 4, ал. 2 и 3 във връзка с ал. 11 от процесния договор са налице: 1/ срокът на договора за посреднически услуги е изтекъл на 30.04.2008г.; 2/ договорите за наем между [фирма] и „KВС S.” NV за офис № 1 и офис № 2 /офисна част/ и между [фирма] и [фирма] за ресторант, кухня към него и кафе-сладкарница /търговска част/ са сключени съответно на 08.05.2008г. и 11.07.2008г., т. е. в предвидения в чл. 4, ал. 11 едногодишен срок; 3/ договорът за наем с KВС S.” NV е сключен за срок от 5 години, а договорът с [фирма] – за срок от 10 години; 4/ ищецът е свързал ответника [фирма] с посочените наематели. Възражението на ответника за недължимост на претендираното възнаграждение за сключените два договора за наем поради това, че не е представен Регистър на предложените клиенти на изпълнителя /ищеца/, подписан от възложителя /ответника/ съгласно чл. 3, ал. 9 от процесния договор, което е направено с отговора на исковата молба и се поддържа и пред въззивната инстанция, е неоснователно. Регистър на предложените клиенти въобще не е изготвен от страните, поради което за установяването на факта дали ищецът е предложил „KВС S.” NV и [фирма] като наематели на ответника следва да бъдат обсъдени останалите събрани по делото доказателства. Видно от разменената между страните кореспонденция по електронен път /e-mail кореспонденция/, фактури № 42/30.12.2007г., № 44/04.02.2008г., № 45/21.02.2008г., № 48/27.03.2008г., № 52/17.04.2008г. и № 57/23.05.2008г., изготвената от ответника хронологична ведомост по сметка 401 – Доставчици за задълженията му към [фирма] /сега [фирма]/, банкови извлечения от сметка на ответника, заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, изготвени от вещо лице С. А. М., депозирани по делото на 11.06.2012г. и 04.11.2013г., приети в съдебни заседания съответно на 19.06.2012г. и 12.11.2013г. от първоинстанционния съд и които се възприемат от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно изготвени след проверка на счетоводствата на двете страни по спора и представените доказателства, ответникът е платил на ищеца възнаграждение с включен ДДС по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от договора за посредническа дейност по посочените фактури в размер общо 120 969,07 лв. Размерът на възнаграждението по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от процесния договор с ДДС, изчислено съобразно срока на всеки договор за наем въз основа на уговорения месечен наем съгласно чл. 4, ал. 1 – 4, е в размер, както следва: по договор, сключен с [фирма] – 8 088,78 лв.; по договор, сключен с [фирма] на 29.01.2008г. – 8 465,91 лв.; по договор, сключен с [фирма] на 13.02.2008г. – 101 023,51 лв.; по договор, сключен с [фирма] на 25.03.2008г. – 2 724,86 лв.; по договор, сключен с „KВС S.” NV на 08.05.2008г. – 10 254,66 лв.; по договор, сключен с [фирма] на 11.07.2008г. – 27 110,22 лв. Относно договора за наем между ответника и „KВС S.” NV от 08.05.2008г. настоящият съдебен състав счита, че е сключен с посредническата дейност на ищцовата страна /касатор/, предвид представените специално пълномощно, договор за посредничество при отдаване под наем на недвижим имот, сключен на 16.04.2008г. между „KВС S.” NV и [фирма], издадената на 23.05.2008г. от ищеца фактура, която е осчетоводена от ответника, и показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Ф. Д. К., чиито показания се възприемат от настоящата инстанция като преки и обективно дадени. Възражението на ответника за недължимост на възнаграждение за сключване на договора за наем с „KВС S.” NV, тъй като ищецът е нарушил задълженията си по сключения с ответника договор за посреднически услуги като е защитавал интересите на ответника в конфликт с интересите на наемателя, е неоснователно. Действително ищецът е сключил и договор за посредничество с „KВС S.” NV на 16.04.2008г., но не са налице данни, че е действал против интересите на ответника, нито против интересите на наемателя. Липсват представени по делото доказателства за причинени вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/ на ответното дружество в резултат на сключения между ищеца и „KВС S.” NV договор, нито са ангажирани доказателства, установяващи недобросъвестно поведение на ищеца при изпълнение на поетите с процесния договор за посреднически услуги задължения спрямо ответника. По отношение на договора за наем между ответника и [фирма] от 11.07.2008г. настоящият съдебен състав приема, че е сключен в резултат на посредническа дейност на касатора. От показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Ф. Д. К., чиито показания се възприемат от касационната инстанция като обективни и изградени въз основа на преки впечатления, се установява, че през периода 2007 – 2008г. [фирма] /сега [фирма]/ е осъществявал посредническа дейност за отдаване под наем на търговска площ на [фирма] /преди [фирма]/. Огледите са били организирани от С. А. – брокер в ищцовото дружество и са се провеждали на място, като след постигане на съгласие по конкретните параметри клиентът е бил представен на управителя на ответното дружество и е сключен договор за наем на търговска площ – ресторант и кафе-сладкарница. Следователно се налага изводът, че договорът за наем от 11.07.2008г. между ответника и [фирма] е сключен в резултат на посредническата дейност на касатора. По отношение на дължимия размер на претендираното възнаграждение по чл. 4, ал. 2 и 3 във връзка с ал. 11 от процесния договор настоящият съдебен състав отчита платеното от ответника на ищеца възнаграждение в общ размер 120 969,07 лв., като го съотнася към сключените между ответника и наемателите договори за наем и издадените от ищеца фактури съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както следва: С плащането на задължението по фактура № 42/30.12.2007г. е погасено възнаграждението за посреднически услуги по чл. 4, ал. 2 от процесния договор за сключване на договора за наем между ответника и [фирма] на 05.12.2007г.; с плащане на задължението по фактура № 44/04.02.2008г. е погасено възнаграждението за посреднически услуги по чл. 4, ал. 2 от процесния договор за сключване на договора за наем между ответника и [фирма] на 29.01.2008г.; с плащане на задължението по фактури № 45/21.02.2008г., № 48/27.03.2008г., № 52/17.04.2008г. и № 57/23.05.2008г. е погасено възнаграждението за посреднически услуги по чл. 4, ал. 2 от процесния договор за сключване на договора за наем между ответника и [фирма] на 13.02.2008г., договора за наем между ответника и [фирма] от 25.03.2008г. и част от възнаграждението за сключване на договор за наем между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г. Следователно е останала неплатено възнаграждение по чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 11 от договора за посреднически услуги във връзка със сключване на договор за наем между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г. в размер 9 588,65 лв. и изцяло не е платено възнаграждението по чл. 4, ал. 3 във връзка с договора за наем, сключен между ответника и [фирма] на 11.07.2008г. в размер 27 110,22 лв. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че решението на Софийски апелативен съд е неправилно в частта по иска за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 11 от процесния договор за посреднически услуги в размер 9 588,65 лв. с включено ДДС - за сключване на договор за наем между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г., и за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 11 в размер 27 110,22 лв. с включено ДДС – за сключване на договор за наем между ответника и [фирма] на 11.07.2008г. В посочената част въззивният съдебен акт следва да се отмени и предявеният иск трябва да бъде уважен до посочените размери, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.09.2010г. до окончателното им плащане. В останалата част за разликата над 9 588,65 лв. до 10 018,70 лв. – възнаграждение за сключване на договор за наем между ответника и „KВС S.” NV /чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 11/, искът е неоснователен, поради което въззивното решение в посочената част следва да бъде потвърдено. По правилността на въззивното решение в частта по частичния иск за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 12 от договора за посреднически услуги: С оглед отговора на релевантните процесуалноправни въпроси настоящият съдебен състав счита, че неправилно Софийски апелативен съд е приел, че договорите с „KВС S.” NV и [фирма] са сключени след изтичане на релевантния едногодишен срок след прекратяване на договора за посреднически услуги, съответно на 08.05.2008г. и 11.07.2008г. Процесният договор за посреднически услуги е сключен на 30.10.2007г., съгласно чл. 5, ал. 1 шестмесечният срок на действие е изтекъл на 30.04.2008г., а едногодишният срок след тази дата е изтекъл на 30.04.2009г. Следователно договорите с „KВС S.” NV и [фирма] са сключени в рамките на едногодишщния срок. Независимо от това, договорът за наем с [фирма] е неотносим към иска за заплащане на възнаграждение по чл. 4, ал. 12 от договора за посреднически услуги, тъй като предпоставка за присъждане на допълнителното възнаграждение за успех по посочената договорна клауза е офисната част от комплекса да е отдадена изцяло под наем от изпълнителя при условията и в срока на договора за посредничество, а отдадената с посочения договор на [фирма] част от административно-жилищния комплекс е търговска – ресторант, кухня към него и кафе-сладкарница. Неправилно въззивната инстанция е отхвърлила иска поради липсата на доказателства за отдаване под наем на конферентната зала. Основателността на този иск е в зависимост от обстоятелството дали офисите в сградата, посочени в таблицата за площообразуване от офис 1 до офис 22 вкл., са отдадени под наем при условията и в срока на договора за посредничество, предвид клаузата на чл. 4, ал. 12, в която не е включена площта на конферентната зала. Поради изложените съображения предявеният иск следва да бъде решен от касационната инстанция, предвид липсата на основание за връщане на делото във въззивния съд. От представените договори за наем, сключени между ответника с [фирма] на 05.12.2007г., [фирма] на 13.02.2008г. и „KВС S.” NV на 08.05.2008г. се установява, че съобразно условията в договора за посреднически услуги са предоставени под наем съответно на [фирма] офиси № 3 и № 4, на [фирма] – офиси от № 7 до № 22 вкл. и на „KВС S.” NV – офиси № 1 и № 2. По отношение на офиси № 5 и № 6 настоящият съдебен състав счита, че са предоставени под наем на [фирма] с договор за наем, сключен между ответника и посоченото дружество на 29.01.2008г. За да стигне до този извод съдебният състав отчита разменената между ищеца и ответника e-mail кореспонденция относно отдаването под наем на офиси № 5 и № 6 на [фирма] в началото на м. януари 2008г., намиращия се в счетоводството на ответника [фирма] договор за наем от 29.01.2008г., видно от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, задължението на ответника да представи посочения договор за наем на основание чл. 190 ГПК, както и заплащането на конкретни суми на определени дати от [фирма] на [фирма], първата от която сума е постъпила по сметка на ответника на 30.01.2008г., съгласно заключението на вещо лице С. М., депозирано на 04.11.2013г. и прието в открито съдебно заседание на 12.11.2013г. Относно сключването на договора за наем с „KВС S.” NV на 08.05.2008г. следва да бъдат съобразени показанията на разпитания във въззивното производство свидетел Ф. Д. К., от които се установява, че посредническата дейност за сключване на този договор за наем е осъществена от Е. А. – брокер при ищеца, който е организирал огледите с посоченото дружество, както и че преговорите с „KВС S.” NV приключили в началото на 2008г., но подписването на договора за наем се е забавило поради честите пътувания на управителя на ответника П. М.. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че са изпълнени предпоставките за заплащане на уговореното в чл. 4, ал. 12 допълнително възнаграждение за успех по отношение на договорите за наем, сключени между ответника и [фирма] на 13.02.2008г., и между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г., а именно офисната част от комплекса е отдадена изцяло под наем чрез посредническата дейност на изпълнителя при условията и в срока на договора за посреднически услуги от 30.10.2007г. Видно от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, възнаграждението по чл. 4, ал. 12 от договора във връзка с договора за наем, сключен между ответника и [фирма] на 13.02.2008г., е в размер 101 023,51 лв. с ДДС, а възнаграждението по чл. 4, ал. 12 във връзка с договора за наем, сключен между ответника и „KВС S.” NV на 08.05.2008г., е в размер 10 254,66 лв. с ДДС. Следователно предявеният частичен иск за сумата в размер 25 001 лв. е изцяло основателен и следва да бъде уважен, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.09.2010г. до окончателното им плащане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на касатора – ищец в първоинстанционното производство сума в размер общо 12 212,10 лв., представляваща направени разноски за всички инстанционни производства, изчислени съразмерно на основателността на предявените искове. Разноски на ответника съобразно потвърдената част от въззивното решение не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1756 от 17.08.2016г. по т. дело № 2247/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в часта, с което е потвърдено решение № 476 от 26.03.2014г. по т. дело № 2251/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 51 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение на [фирма] по чл. 4 от договора за посреднически услуги от 30.10.2007г. в размер общо 61 699,87 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 5 на основание чл. 51 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1/ сума в размер 9 588,65 лв. /девет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение по чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 11 от сключения между [фирма] и [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ на 30.10.2007г. договор за посреднически услуги - за сключване на договор за наем между [фирма] и „KВС S.” NV на 08.05.2008г.; 2/ сума в размер 27 110,22 лв. /двадесет и седем хиляди сто и десет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение по чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 11 от сключения между [фирма] и [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ на 30.10.2007г. договор за посреднически услуги - за сключване на договор за наем между [фирма] и [фирма] на 11.07.2008г.; 3/ сума в размер 25 001 лв. /двадесет и пет хиляди и един лева/ - частичен иск за заплащане на допълнително възнаграждение по чл. 4, ал. 12 от сключения между [фирма] и [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ на 30.10.2007г. договор за посреднически услуги – за сключване на договор за наем между [фирма] и [фирма] на 13.02.2008г. и на договор за наем между [фирма] и „KВС S.” NV на 08.05.2008г., в резултат на отдаване под наем на цялата офисна площ; 4/ законната лихва върху присъдените възнаграждения в общ размер 61 699,87 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 24.09.2010г. до окончателното плащане; 5/ сума в размер 12 212,10 лв. /дванадесет хиляди двеста и дванадесет лева и десет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанционни производства на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1756 от 17.08.2016г. по т. дело № 2247/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.