4 Р Е Ш Е Н И Е № 198 София,26.11.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря И. Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 1025/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Е. – РМ” ЕООД, гр. София срещу решение № 186 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 1514/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски окръжен съд решение № 352 от 27.04.2008 г. по гр. д. № 990/2007 г., е уважен изцяло предявеният от “Т. – РМ” ЕООД, гр. Пловдив срещу „Е. – РМ” ЕООД, гр. София иск за сумата 16 000 лв. – обезщетение за ползване на собствения на ищеца електропровод “Китка” за периода от 01.04.2006г. до датата на исковата молба 14.11.2006 г. Касаторът поддържа, че в допуснатата до касационно разглеждане част въззивното решение е частично недопустимо и неправилно. Оплакването за частична недопустимост на обжалвания акт по отношение на иска за присъждане на сумата 16 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца електропровод, е аргументирано с твърдението, че същото съдържа произнасяне “плюс петитум”, тъй като не е съобразен посоченият в исковата молба период на претендираното обезщетение за ползване на процесното съоръжение. Несъгласие е изразено и с извода на решаващия състав за основателност на този иск, като е застъпено становище за липса на активна и пасивна материалноправна легитимация на страните по този иск, произтичаща от спецификата на ползвания обект /електропровод/ и съществуващата изрична регламентация относно изискванията за притежаването и ползването на такива обекти, които в случая не са изпълнени. С определение № 252 от 05.05.2010 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 16 000 лв., претендирана като дължимо обезщетение за ползване на собствения на ищеца електропровод “Китка” за периода от 01.04.2006г. до датата на исковата молба 14.11.2006 г. Като значим за конкретното дело е преценен въпросът за предпоставките за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за специфичен обект на ползване – електропровод. Ответникът – “Т. - РМ” ЕООД, гр. Пловдив – не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т. – РМ” ЕООД, гр. Пловдив срещу „Е. – РМ” ЕООД, гр. София иск за сумата 16 000 лв. – обезщетение за ползване на собствения на ищеца електропровод “Китка” – и да уважи този иск изцяло, въззивният съд е приел за осъществени всички предвидени в чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на процесния електропровод; че през исковия период ответникът е ползвал същия и че между страните липсва сключен договор и уговорено възнаграждение по повод ползването на това съоръжение. Като ирелевантен в тази връзка е счетен въпросът дали ищецът притежава лицензия за извършване на дейност по електроразпределение и съответно дали може да бъде собственик на електропровода или следва да го отчужди в полза на лицензирано електроразпределително дружество. Според въззивния съд, този въпрос би имал значение за евентуална административно-наказателна отговорност на ищеца, но не и за процесните облигационни отношения между страните. Решението е допустимо, но неправилно. Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на касатора за частична недопустимост на въззивното решение. В мотивите на същото като период на претендираното обезщетение за ползване на процесния електропровод е приет периодът от 01.04.2006г. до датата на исковата молба – 14.11.2006 г. Това е периодът, който е посочен от самия ищец в исковата молба. За този период именно и в рамките на заявената с исковата молба сума /16 000 лв./ е присъдено обезщетението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Що се отнася до начина, по който съдът е изчислил размера на приетото от него за дължимо обезщетение, в т. ч. дали правилно е възприето заключението на изслушаната по делото експертиза, то това е въпрос, който е относим към правилността на акта, а не към неговата допустимост. Основателно, обаче, е поддържаното в касационната жалба оплакване за неправилност на въззивното решение. Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя комулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат съобразени и всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обект на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването на която такива съществуват. С оглед статута си на енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа на страната, по смисъла съответно на т. 23 и т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, процесното съоръжение – електропровод – представлява именно такъв специфичен обект и по отношение на него е приложима правната регламентация, съдържаща се в специалния закон – Закона за енергетиката. Това е и принципният отговор на приетия за значим за делото въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване. В конкретния случай, обаче, установените особени правила във връзка със собствеността и ползването на енергийните обекти не следва да бъдат обсъждани поради липсата на осъществено от ответника по иска “ползване” на процесния електропровод като такъв обект, по отношение на което да бъде извършена преценка за спазване на законовите изисквания и ограничения. Твърдението на ищеца, че ответникът ползва електропровода е обосновано с факта, че посредством това съоръжение на него му се доставя електрическата енергия, необходима за функционирането на собствената му “Инсталация за сорбционна очистка на замърсени с уран руднични води”. Съгласно Закона за енергетиката, всички дейности, свързани с електроенергията, в т. ч. и доставката й, са предоставени на точно определени правни субекти – енергийни предприятия. Следователно, като съоръжения, предназначени за осъществяването на тези дейности /според дадената в т. 21 от Допълнителните разпореди на ЗЕ дефиниция/, електропроводите се използват единствено от енергийните предприятия, а не от крайните потребители на електроенергия. С оглед изложеното, следва да се приеме, че ответникът, в качеството си на краен потребител на електроенергия, няма отношение към ползването на електропровода, чрез който същата му се доставя от съответното енергийно предприятие. Поради това, не би могла да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на претендираното обезщетение за ползването на това съоръжение. Липсата на “ползване” на процесния електропровод от страна на ответника обуславя отхвърлянето на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД като неоснователен, без да е необходимо обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, поради което същото следва да бъде отменено. Независимо от изхода на спора, доколкото касаторът не е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът не се произнася по дължимостта на същите. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 186 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 1514/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски окръжен съд решение № 352 от 27.04.2008 г. по гр. д. № 990/2007 г., е уважен изцяло предявеният от “Т. – РМ” ЕООД, гр. Пловдив срещу „Е. – РМ” ЕООД, гр. София иск за сумата 16 000 лв. – обезщетение за ползване на собствения на ищеца електропровод “Китка” за периода от 01.04.2006г. до датата на исковата молба 14.11.2006 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т. – РМ” ЕООД, гр. Пловдив срещу „Е. – РМ” ЕООД, гр. София иск за сумата 16 000 лв. – обезщетение за ползване на собствения на ищеца електропровод “Китка” за периода от 01.04.2006г. до датата на исковата молба 14.11.2006 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: