Р Е Ш Е Н И Е   № 438   София, 22.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 12 май  две хиляди и десета  година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                     АЛБЕНА БОНЕВА     при участието на секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 413/2010  година и за да се произнесе съобрази следното:   Производството е по чл.73 от Закона за частните с. и. . Иван К. Карапанчев-частен с. и. с район на действие Окръжен съд гр. П. е обжалвал решението на Дисциплинарната комисия на К. на частните с. и. от 09.12.2009г постановено по дисциплинарно дело № 18/2009г. С това решение Дисциплинарната комисия е наложила наказание „лишаване от правоспособност на частен с. и. за срок от 3 години”,позовавайки се на разпоредбите на чл.68 ал.1 т.4 от Закона за частните с. и. / ЗЧСИ/. В жалбата се твърди,че решението на Дисциплинарната комисия било неправилно поради допуснати нарушения на закона,на съществени процесуални правила и че наложеното наказание било явно несправедливо-основания за обжалване пред ВКС визирани в чл.73 ал.1 ЗЧСИ. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за отменяване на обжалваното решение на Дисциплинарната комисия при К. на частните с. и. , прие следното: Оплакванията са неоснователни. Дисциплинарната комисия е направила пълна проверка на работата на частния с. и. по изп.д. № 2* и въз основа на констатациите си по нея,е приела че на Иван К. следва да се наложи дисциплинарно наказание: лишаване от правоспособност за срок от 3 години”. За да постанови това решение Комисията не е допуснала съществени нарушения нито на процесуални правила, нито на закона, а наложеното наказание не е със завишен размер и не е несправедливо. При процедирането по изпълнителното дело,образувано на 22.02.2008г по молба на В. М. Н. и ЕТ „Дина- Иванчо Мандински” частният с. и. Иван К. е допуснал груби грешки, водещи до увреждане нивото на дейността на частните с. и. и до понижаване престижа на професията. Пред него е бил представен изпълнителен лист, издаден от Великотърновския апелативен съд за вземания на В. М. Н. от длъжника РПК „ОБЕДИНЕНИЕ” с. Г. в размер на 115 878.71 лева,заедно със законна лихва,считано от 09.06.2004г. По-късно вещо лице изчислило лихвата за времето от 09.06.2004г до 22.02.2008г в размер на 56 247.84 лева, а общият размер на вземането станал 172 126.55 лева. Другият взискател се явил като такъв по договор за цесия от 18.02.2008г по силата на който В. М. Н. прехвърлила на ЕТ „Дина-Иванчо Мандински” част от своето вземане от РПК „ОБЕДИНЕНИЕ” с. Г. в размер на 78 00 лева,като това процедиране е било незаконосъобразно. Явили са се двама взискатели по вземения на един взискател по изпълнителния лист,вместо вторият да се присъедини по-късно,така както е било по Постановление от 22.03.2008г за присъединяване на кредитори по изпълнително дело,приложено на л.87 от изп.дело № 20088160400023 На 11.03.2008г била изпратена призовката за доброволно изпълнение,получена от представител на РПК „ОБЕДИНЕНИЕ” на 13.03.2008г. В нея съдебният и. обобщил задължението: 115 878.71-главница, 56 247.84 лева – лихви, 30 000 лева адвокатски хонорар,такси по изп.дело -500 лева и такса по чл.26 ТТР на ЗЧСИ в размер на 7 271.53 лева. Междувременно той предприел действия ,с които „да проучи имущественото състояние на длъжника,да прави справки и да изисква препис от документи”-правомощия които му дава чл.426 ал.4 ГПК. Но както изрично е посочено в закона-само на длъжника. Чл.16 ал.1 ЗЧСИ също сочи,че „Частният с. и. има право на достъп до лични данни на длъжника,когато това е нужно за целите на изпълнението”. В нарушение на тези разпоредби жалбоподателят Иван П. си позволил да събира лични данни,да изисква данни за имущественото състояние и за притежаваните моторни превозни средства на представителя на длъжника Р. М. Л. Видно от приложените по делото съобщения- до Агенцията за държавни вземания-регионална дирекция гр. Р., до Началника на ТД на НАП гр. П.,до Началника на КАТ гр. П.,/ в тях той е посочил двама длъжници: 1. РПК „ОБЕДИНЕНИЕ” със седалище и адрес на управление гр. Г. представлявано от Р. М. Л. с ЕГН ********** и 2 Р. М. Л. от гр. Г. ул.”Г. С , Раковски”… с ЕГН ********** . Както се посочи по-горе, изпълнителният лист е издаден само срещу един- РПК „ОБЕДИНЕНИЕ” гр. Г.. Р. М. Л. не е била длъжник и за нея частният с. и. не е имал право да събира данни нито за имуществото й,нито лични данни. При извършване на описите на недвижимите имоти от 18.04.2008г, от 15.05.2008г и от 26.05.2008г,частният с. и. не уведомил длъжника за датите, мястото и часа на извършването им. Освен това Комисията е констатирала че са съставени протоколи за едновременно извършване на описите на различни недвижими имоти в различни населени места. Като цяло въобще не е била приложена задължителната процедура по чл.484 ГПК. По изпълнителното дело са работили вещи лица,за които не е имало данни от кого са били поискани и какви задачи са им били поставени. Просто частният с. и. се е позовавал на тях- вещото лице за изчисляване законната лихва върху главницата,вещото лице за оценката на недвижимите имоти и пр. За разгласената за 12.05.2008г публична продан ,на страните не е било съобщено,защото РПК гр. Г. е получила съобщението след това-на 16.05.2008г,взискателката В. М. Н. 15.05.2008г,а ЕТ „Дина -Иванчо Мандински”-на 29.05.2008г. В протокола е било отбелязано че са били уведомени. Частният с. и. не спрял частично производството по делото, въпреки представената от длъжника обезпечителна заповед от 05.06.2008г,издадена на основата на определение от 03.06.2008г по т.д. № 107/2008г на Плевенския окръжен съд. С него принудителното изпълнение било спряно за събиране на вземането до размер на 87 184.76 лева.. С това нарушил императивните разпоредби на чл.432 ал.1 т.1 ГПК. Не били спрени изпълнителните действия и след представяне препис от решение № 425 от 16.06.2008г по т.д. № 132/2008г на ВКС, ТК, 1 т.от.,с което било отменено решението на Великотърновския апелативен съд по в.гр.т.д. № 259/2007г / това по което бил издаден изпълнителния лист/ и делото било върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Частният с. и. решил че след като не се засягали правата на третите лица,на които били възложени някои недвижими имоти от преди постановяване решението от ВКС, въпреки че спрял производството по изпълнителното дело, издал постановления за възлагане на три недвижими имоти на трети лица-постановления от 27.06.2008г.. С тези действия той грубо нарушил разпоредбите на чл.391 ал.5 ГПК тъй като е имал право да извършва действия само за обезпечаване вземанията на взискателя-т.е. да налага запор или възбрана,но не и да извършва действия с които да отнема недвижимите имоти от имуществото на длъжника. В същия дух-да изважда от патримониума на длъжника недвижими имоти,въпреки че производството е било спряно,частният с. и. Карапанчев продължил и на 01.07 2008г-обявил за купувач,а на 27.07.2008г издал и постановление за възлагане за още един недвижим имот. На 03.07.2008г издал постановление за възлагане и на още друг недвижим имот. Вярно е че с решение от 30.09.2008г по гр.д. № 645/2008г Плевенският окръжен съд не уважил жалбите на длъжника- Кооперация „Обединение” гр. Г.,но съображенията са били други: само по себе си отменяване осъдителното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав,не е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ГПК. В самото решение,обаче, съдът не дал добра оценка на действията на частния с. и. като посочил :”… въпреки че констатира редица нередовности по изпълнителното дело,вкл. незачитане от страна на ЧСК на обезпечителната заповед на ПОС от 05.06.2008г,окръжният съд не би могъл да отмени атакуваните действия на съдебния изпълнител..” В крайна сметка осъдителното решение на Великотърновския апелативен съд,след като е било отменено от Върховния касационен съд не е съществувало. С ново решение от 16.10.2008г по гр.д. № 354/2008г на Великотърновския апелативен съд е било оставено в сила решението на Плевенския окръжен съд в частта в която са били отхвърлени исковете на В. М. Н. срещу Кооперация „Обединение” гр. Г. за сумата 115 878.71 лева-т.е. не е имало вече изпълнителен титул и производството е следвало да бъде прекратено. Дисциплинарната комисия е изброила и други несъвместими със ЗЧСИ и ГПК действия на Иван К. в качеството му на частен с. изпълнител. Всичко това е дало основание за да се приложи точно разпоредбата на чл.68 ал.1 т.4 ЗЧСИ-т.е. да бъде лишен от правоспособност за срок от три години. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършените нарушения. То не е несправедливо-крайният срок за лишаване от правоспособност е 5 години Върховният касационен съд на основание гореизложеното и чл.73 ал.4 ЗЧСИ     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решението на Дисциплинарната комисия на К. на частните с. и. от 09.12.2009г по дисциплинарно дело № 18/2009г. ОСЪЖДА Иван К. К. да заплати на К. на частните с. и. направените по делото разноски- юрисконсултско възнаграждение- в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева. Настоящето решение е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: