Р Е Ш Е Н И Е № 50092 гр. София, 04.10.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 28 септември , две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1198/22 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Г. М., Д. Д. М. и Г. Т. Г. срещу решение № 199 от 15.02.2022 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №2707/2021 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260073 от 14.06.2021 г. по т.д. № 262/2019 г. на ОС-София , с което са били отхвърлени исковете на същите в размери от по 200 000 лева-за всеки от първите двама и от 80 000 лева за третата, срещу ЗАД ОЗК-Застраховане“АД ЕИК[ЕИК] за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Т. М. / син на първата ищца, „заварен“ син -на втория ищец и брат на третата ищца/ в следствие на настъпило на 20.03.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, както и в частта за присъдените в тежест на ищците разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: същото е постановено в нарушение на материалния закон-чл.116 и чл.25 ал.1 от ЗДвП, при необоснованост на изводите на съда, че водачът на МПС не е могъл да възприеме поведението на пострадалия пешеходец и да реагира адекватно , за да избегне настъпването на ПТП, и по – специално на извода, че при предприемане от водача на МПС на маневра завой на дясно появата на пешеходец в дясната задна част на автобуса представлява непредвидимо препятствие за водача на автобуса ,както и че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ да бъде назначена повторна САТЕ. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си пълномощник, в отговора на същата, изразява становище за неоснователност на КЖ , които поддържа и в писмените бележки, депозирани преди проведеното о.з. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение , съдебният състав на САС е изложил следното: Страните не спорят, че на 20.03.2019г., около 17,40 часа в района на кръстовището между [улица]и [улица]е настъпило ПТП с участието на автобус „Ютонг” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от К. Р. А. и пешеходеца М. М. , вследствие на което последният е починал. Не се спори по делото, че починалият на 20.03.2019г. е син на ищцата Т. М. и брат на ищцата Г. Г., видно и от приетото по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 219 от 23.05.2019г. на [община]. От приетите в първоинстанционното производство : констативен протокол № К 159 от 20.03.2019г., протокол за оглед на местопроизшествие, копие от материалите по ДП № 11089/2019г.,пр пр. № 958282019г. по описа на СГП, в това число презаписи на видеозаписи от деня и мястото на инцидента; допуснато и прието заключение на САТЕ, въззивният съд е счел за установен следния механизъм на ПТП: на 20.03.2019г. в 17,37 часа, автобус „Ютонг” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от К. Р. А., обслужващ линия № 60 на градския транспорт на София, се движи по ул. О. езеро. Движейки се по маршрута, водачът трябвало да навлезе в платното за движение на [улица], поради което следвало да предприеме маневра за десен завой за навлизането в платното за движение по булеварда. Автобусът навлязъл с челната си част в дясната пътна лента на [улица]и се установил на място, тъй като трябвало да изчака да се освободи платното за извършване на маневрата десен завой-движението по булеварда било интензивно и платното за движение било заето от леки автомобили. В момента на потегляне на автобуса от мястото, на което същият престоявал и в момента на започване на маневрата завой надясно за навлизане в платното за движение по [улица], в зоната на платното за движение по този булевард навлязъл пешеходецът -пострадалият М. М., който се насочил към предната врата на автобуса и паднал пред предната му дясна гума. Според в.л. по САТЕ, по всяка вероятност водачът на автобуса е забелязал движението на пострадалия и веднага предприел аварийно спиране, но в технологичното време за сработване на спирачната система и преминаване в ефективно спиране, автобусът изминал разстояние около 1 метър от мястото на потегляне, в което разстояние предната дясна гума на автобуса прегазила тялото на М. М.. Вещото лице е установило, че по [улица], непосредствено преди кръстовището, в дясно, по посоката на движение на автобуса има трайно поставен пътен знак „Б1” - „Пропусни движещите се по пътя с предимство” и пътен знак „Г2” - „Движение само надясно след знака”; че платното за движение по [улица]е еднопосочно, с три ленти за движение в посоката, отделени една от друга с бяла прекъсната линия „МЗ”; че дясната пътна лента е широка 3,40 м, средната пътна лента - 3,50 м, а лявата пътна лента - 3,30 мента. Посочило е, че вдясно от десния край на платното за движение, в района на ПТП, както по [улица], така и по бул. „А.. И. Г. са се намирали тротоарни пространства с ширина 2 метра, но в зоната на кръстовището по [улица]са липсвали маркирани пешеходни пътеки. Според експерта, опасността за движение за водача на автобуса е настъпила, към момента на навлизане на пешеходците в зоната на платното за движение. След като се е запознал с видеозапис от деня и мястото на инцидента, е обяснил, че видно от таймкода на камерата, пешеходците са навлезли в платното за движение в 17:37:11:544 часа, а автобусът се установил на място в 17:37:15:161., тоест според вещото лице, водачът на автобуса, в тази сложна пътна обстановка е имал задължение да пропусне движещите се автомобили, които са в ляво на него, а в същото време опасността за движение настъпва в дясната му странична част, която е видна във външното дясно огледало за обратно виждане. Посочило е, че въпреки всичко, автобусът се е установил на място за 3,617 секунди, след настъпване на опасността за движението, като в това време е включено времето за възприемане на опасността от водача - общо около 1,5 сек., времето за сработване на спирачната уредба - около 0,6 секунди и времето за движението на автобуса в спирачен режим. Въззивният съд е приел, извода на експерта , че в конкретната пътна обстановка, водачът на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП и че причината за настъпване на ПТП са субективните действия на пешеходеца., който преди да навлезе в платното за движение, не се е съобразил с движението на процесния автобус, с неговата посока и скорост на движение. Позовал се и на обясненията на в.л. в откритото съдебно заседание пред Софийския окръжен съд,че в момента, в който автобусът е потеглил съвсем леко в кадъра влизат две лица, които директно се насочват към предната му врата и в момента в който достигат до вратата, едното лице пада пред предната дясна гума на автобуса. Уточнил е, че точно това се вижда в кадъра от видеозаписа. Обяснил е, че записаните на последния лист на заключението 3,617 секунди следва да се четат „след потегляне на автобуса”. Вещото лице е посочило, че пешеходците навлизат в зоната на платното за движение, като предната дясна гума на автобуса отстои на около 2,5 метра от мястото, в което лицата навлизат със спокойно бягане. Изчислил е, че пешеходците, които са младежи, са се движили със скорост около 11 км/час или 3,06 м/сек, при което за по-малко от секунда са стигнали от мястото на навлизане в платното до мястото на удара с автобуса. Уточнил е, че в този момент, ако се приеме, че тогава е възникнала опасността, това означава, че за около 1 сек минимум водачът може да я възприеме, след което трябват 0,6 сек за сработване на спирачната система, след което още 0,5 сек за достигането на максимален спирачен ефект Страните не спорят, че към 20.03.2019г. за автобус „Ютонг” е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, както и че на 11.06.2019г. ищците са отправили до застрахователя писмено искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП. При така установените факти, Софийският апелативен съд, е направил следните изводи: За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” между него и деликвента, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице. Застрахователят дължи обезщетение за вредите, само когато застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител. По делото няма спор, че към датата на инцидента е налице валиден застрахователен договор между ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД и собственика на автобус „Ютонг” и че на 20.03.2019г. в срока на действие на застрахователния договор е настъпило ПТП в [населено място] с участието на застрахования автобус, вследствие на което е загинал близкият родственик на ищците. Според съда, в конкретния случай основният спорен въпрос пред въззивния съд е дали поведението на водача на автобуса е било противоправно - нарушил ли е той правилата за движение по пътищата, което нарушение е довело до настъпването на ПТП. Механизмът на ПТП е изяснен от събраните и обсъдени писмени доказателства и от заключението на САТЕ- водачът на автобуса е предприел маневра потегляне и завой на дясно за включване в движението по бул. А..И. Г.”, когато пешеходецът внезапно е навлязъл на пътното платно от дясната задна страна на автобуса, със спокойно тичане, и се е насочил към предната му врата, когато е бил блъснат от предната дясна гума на автобуса. Изложени са съображенията на съда, че съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗДвП водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, какъвто е пешеходецът, в чл. 116 ЗДвП е предвидено задължение за водача на превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, а според чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Въпреки това съдебният състав е счел, че водачът на автобуса при сложната пътна обстановка е имал задължение да пропусне движещите се автомобили, намиращи се в ляво от него, като е нормално вниманието му да е било насочено наляво. Следователно, според въззивния съдебен състав, преценено от гледна точка на конкретните пътни условия и на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, поведението на водача на автобуса не осъществява нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и поради това не поражда основание за деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд е заключиел, че смъртта на пешеходеца е резултат единствено и само от собственото му противоправно поведение, изразяващо се в предприето пресичане на платното за движение на превозни средства на необозначено и непозволено място. Обосновал се е, че с оглед изяснения механизъм на ПТП появата на пешеходец в задната дясна част на автобуса на градския транспорт в момент, в който водачът извършва маневра потегляне и завой надясно представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е можел да предвиди и не е бил длъжен да съобрази. В този смисъл не може да се приеме, че до ПТП се е стигнало поради недостатъчно внимание и предпазливост към пешеходците от страна на шофьора на автобуса. Според съда, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП задължава водача на МПС, който ще предприема каквато и да е маневра, преди да започне маневрата да се убеди, че при извършването й няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават край него, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Следователно, в конкретния случай, тръгвайки от спряло положение, водачът на автобуса е извършвал маневра- потегляне, в същото време и маневра завой надясно, за да се включи в движението по бул. А. И. Г., като преди предприемането им е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Очевидно е, според съда, задължението на водача, при предприемане на маневра, да не създаде опасност за другите участници в движението, възниква при предприемането на маневрата, в случая, преди потеглянето. В този момент обаче, пешеходците все още не са навлезли върху платното, видно от обсъденото заключение на САТЕ, според което в момента, в който автобусът вече е потеглил пешеходците навлизат върху платното със спокойно тичане със скорост 11 км/час, насочвайки се към предната му врата. Ето защо, според последния, след като причината за настъпване на вредата е единствено внезапното неправилно навлизане от страна на пешеходеца на платното за движение, което е поставило в невъзможност водача на МПС да избегне произшествието, не може да се приеме, че поведението на водача на автобуса, макар и вредоносно, е противоправно, поради което гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите от произшествието не може да бъде ангажирана. Не следва да бъде ангажирана и отговорността на ответника-застраховател на водача, защото неговата отговорност е функционално обусловена от тази на прекия причинител. За приеме изложеното, съдът се е позовал на заключението на вещото лице, изготвило САТЕ, в частта, в която е направен извод, че причината за настъпването на ПТП е изцяло поведението на починалия, което не е било оспорено от страните в първоинстанционото производство, нито е оборено пред въззивния съд. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание очевидна неправилност по чл.280 ал.2,предл. трето ГПК, изразяваща се в явна необоснованост на извода, че при предприемане от водача на МПС на маневра завой на дясно, появата на пешеходец в дясната задна част на автобуса представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е бил могъл да съобрази, както и с оглед евентуално неправилно приложение на нормите в разпоредбите на чл.116 и чл.25 от ЗДвП. Тези изводи на съда се основават единствено на заключението на САТЕ, прието в рамките на първоинстационното производство, в което след като е изложен механизмът на самото ПТП , така както го е възприел и въззивният съд, вещото лице е заявило в самото заключение, че при предприемане от водача на МПС на маневра завой на дясно, появата на пешеходец в дясната задна част на автобуса представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е бил могъл да съобрази. Съдът, обаче е пропуснал да отбележи, че по-нагоре в текста на изложението от страна на в.л. изрично е констатирано, че водачът на автобуса е могъл да види появата на двамата младежи/ единият от които е загиналият/ още с появата им в задната дясна част на същото МПС и устремяването им напред към предната част и то при спиране и изчакване от страна на водача на възможност за пълно осъществяване на завой надясно. Тази констатация, съчетана със задълженията на водача на МПС, произтичащи от императивните разпоредби на чл.5 ал.2,т.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП относно засилено внимание и предпазване на уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците , както и общото задължение на водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, респ. да не привеждат МПС в движение, когато възникне опасност за участниците в последното, водят до извода за необоснованост и незаконосъобразност на решаващия извод на съда, че поведението на водача на автобуса се явява „вредоносно, но не противоправно“. Водачът на автобуса е бил длъжен да положи усилия , въпреки затруднената пътна обстановка, при предприемане на маневрата навлизане в път с предимство чрез завой надясно и при засилен трафик да се увери, че не създава опасност за останалите участници в движението, включително за появилия се пострадал пешеходец, който е навлязъл тичешком от тротоара в пътното платно от дясната страна на автобуса движейки се в посока отзад напред по дължината му, при положение, че е могъл да го забележи в дясното огледало за обратно виждане преди самото потегляне и предприемане на десен завой. С оглед гореизложеното , настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на водача на МПС по чл.45 ЗЗД в конкретния случай, включително вината на последния и противоправността на деянието, поради което е и налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка ГО на водача на МПС. Относно доказването на основанието и размера на обезщетението на претърпените от смъртта на пострадалия неимуществени вреди от страна на всеки един от тримата ищци: Т. Г. М.-негова майка, Д. Д. М.-доведен баща и Г. Т. Г.-негова сестра, настоящият състав на ВКС, намира следното: От приетото по делото писмено доказателство-удостоверение за родствени връзки изх.№ 219/23.05.2019 г. на [община] става ясно, че загиналият М. М. е син на първата ищца и брат на третата. При това положение и с оглед на това, че е живял в едно домакинство с майка си , както и на неговата млада възраст /25 години/ към датата на смъртта му и съобразно естествената изключителна близост и привързаност в отношенията майка-син и последвалите душевни страдания на тази ищца от внезапната загуба на нейния син, както и отчитайки размерите на обезщетенията за подобни случаи в съответния период от време, съдът счита, че дължимото обезщетение, определено по справедливост/чл.52 ЗЗД/, възлиза в размер на 180 000 лева. С оглед своевременно направеното в отговора на ИМ възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на ответника за намаляване на обезщетението за вреди, с оглед допринасянето им от страна на самия пострадал следва да се има в предвид следното: От гореизложения механизъм на настъпване на ПТП става ясно, че с поведението си самият пострадал обективно е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредите: навлязъл е тичайки в пътното платно внезапно, в неразрешен за пресичане участък и при изключително натоварено движение и при силно затруднена, поради натоварения трафик, ситуация на извършване от страна на водача на МПС на маневра по излизане от път без предимство на основен булевард. Ето защо, настоящият състав счита, че степента на допринасяне за вредоносния резултат от страна на самия пострадал възлиза на 2/3 , с които следва да се намали общият размер на обезщетението дължимо на първата ищца-т.е. до размер на 60 000 лева, върху които се дължи и законната лихва от 25.09.2019 г. -до окончателното плащане, съгласно чл.497 ал.1,т.2 във вр. с чл.496 ал.1 КЗ. За остатъка до претендирания размер от 200 000 лева искът на Т. Г. М. следва да се приеме за неоснователен и обжалваното въззивно решение да се потвърди в тази му част. Недоказан по основание се явява искът на Д. Д. М.. Липсват каквито и да е било доказателства за това, че този ищец е отгледал загиналия при процесното ПТП , което задължителната практика на ВС /ППВС №5/24.11.1969 г. , с което се допълва т.2 от раздел Трети на ППВС №4/61/ приема за предпоставка за обезщетяване в такива случаи и на този кръг лица за неимуществени вреди от смъртта на отглеждано дете. Същото се отнася и за иска на Г. Т. Г. -сестра на М. Т. М.. В своята практика по чл.290 ГПК Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о., ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства , обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС : 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/20 на ВКС,Второ т.о. и много други. В случая не са събрани каквито и да е било доказателства за настъпването на такива вреди за тази ищца. С оглед изложеното исковете на тези двама ищци се явяват недоказани по основание и следва да се отхвърлят. От горното следва, че обжалваното решение следва да се отмени само в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на Т. Г. М. до размера на 60 000 лева от общо претендираните 200 000 лева и искът на същата да се уважи до този размер. Същото следва да се отмени и в съответната част от присъдените в тежест на тази ищца разноски,според уважаваната част от иска в настоящото производство/ 60 000 от обжалваем интерес в размер на 200 000 лева/, или-при присъдени в нейна тежест разноски от 10 545,41 лева-общо пред двете долустоящи инстанции следва да се приспаднат 3 163,62 лева. По отношение на разноските пред ВКС: На основание чл.78 ал.2 ГПК и с оглед направените искания от страните, при отчитане на представените от пълномощника на ответника към отговора на ИМ пълномощно и договор за правна помощ и съдействие и платежно нареждане за извършване на съответните плащания, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Заплатеното договорено възнаграждение от 6700 лева за процесуално представителство на ответника по КЖ на Т. Г. М. следва се присъди само до размер на 4690 лева, съгласно частично уважаване на иска от настоящата инстанция. В останалата част и по отношение направените разноски от ответника за защита по КЖ на останалите двама касатори се дължат разноски за адв.възнаграждение в пълен размер, съобразно договореното в договора за правна помощ и съдействие и платежно нареждане –съотв. 6700 лева и 3600 лева. Ответникът по КЖ следва да заплати държавна такса върху уважената част от исковете от ВКС в размер на 2400 лева по сметка на ВКС, както и сумата от 3 795 лева-разноски/адв. възнаграждение в полза на пълномощника на касатора Т. Г. М., съобразно уважената част от нейния иск / 60 000 лева от общо 200 000 лева/ на основание чл.38 ал.1 ЗАдв във вр. с чл.7 ал.2,т.5 от НМРАВ. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 199 от 15.02.2022 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №2707/2021 г., В ЧАСТТА, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 260073 от 14.06.2021 г. по т.д. № 262/2019 г. на ОС-София, В ЧАСТТА , с която е бил отхвърлен искът на Т. Г. М. срещу ЗАД ОЗК-Застраховане“АД ЕИК[ЕИК] за разликата до размера на 60 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Т. М. в следствие на настъпило на 20.03.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, както и в съответната част от присъдените в тежест на тази ищца разноски за разликата от 7 381,79 лева до 10 545,41 лева -общо пред двете инстанции по същество и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-Застраховане“АД ЕИК[ЕИК] на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати на Т. Г. М. ЕГН: [ЕГН] сумата от 60 000/шестдесет хиляди/ лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Т. М. в следствие на настъпило на 20.03.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, ведно със законната лихва от 25.09.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-Застраховане“АД ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.38 ал.1 ЗАдв във вр. с чл.7 ал.2,т.5 от НМРАВ на адв. Е. П. от АК-София като пълномощник на Т. Г. М. ЕГН: [ЕГН] адв. възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 3 795 лева. ОСЪЖДА Т. Г. М. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗАД ОЗК-Застраховане“АД ЕИК[ЕИК] разноски пред настоящата инстанция в размер на 4 690 лева. ОСЪЖДА Д. Д. М. ЕГН: [ЕГН] и Г. Т. Г. ЕГН: [ЕГН] да заплатят на ЗАД ОЗК-Застраховане“АД ЕИК[ЕИК] разноски пред настоящата инстанция в размери съотв.на: 6700 лева-първият и 3600 лева-втората. ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-Застраховане“АД ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса върху уважената част от исковете от ВКС в размер на 2400 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.