Р Е Ш Е Н И Е № 189 С о ф и я, 09 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 а п р и л 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 487/2012 година. Касационното производство е образувано по протест на апелативна прокуратура-Велико Търово и по жалби от защитниците на подсъдимите В. И. Г. и П. Д. Г., двамата от С., срещу решение № 304 от 20.12.2011 г., постановено от апелативен съд-Велико Т. по ВНОХД № 248/2011 г., което се атакува поради наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се правят алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на подсъдимите по предявеното им обвинение, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или намаляване до минимум наложените им наказания, което да позволи и приложението на чл.66, ал.1 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения касационен протест и моли да бъде уважен по направените в него доводи и основания, като дава заключение за неоснователност на жалбите на защитниците на двамата подсъдими. Подсъдимите Г. и Г., лично и чрез защитниците си поддържат оплакванията си и молят жалбите им да бъдат уважени, а протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд разгледа протестът и жалбите в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 29 от 03.06.2011 г. по НОХД № 8/2011 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимите В. И. Г. и П. Д. Г., двамата от С., за виновни в това, че за периода от 13.05.2010 г. до 27.05.2010 г. в Силистра и Русе, в съучастие като извършители, в качеството си на длъжностни лица – главни инспектори по приходите при ТД „ГДО”-С., поискали дар – сумата от 180 000 лв, който не им се следва, за да извършат действие по служба – да отразят в ревизионен доклад за извършена данъчна ревизия на „А.Л.Ф.”-ООД-Русе сумата от 340 000 лв като максимални данъчни задължения на фирмата по ЗДДС за ревизирания период от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., като поисканият покуп е в големи размери и на основание чл.302, т.4, б.”а” вр.чл.301, ал.1, пр.1-во вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК са осъдени съответно на 6 години лишаване от свобода и глоба от 8000 лв на подс.Г. и 4 години лишаване от свобода и 6000 лв глоба на подс.Г., като са лишени и от правата им по чл.37, т.6 и 7 от НК – право да заемат длъжност в държавната администрация и да не упражняват професията „счетоводител” за срок от 3 години за всеки един от тях, което наказание да изтърпят след изтърпяване на наказанията лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на подс.Г., което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а за подс.Г. режимът е определен на общ и да го изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимите са признати за невинни и са оправдани по предявеното им по-тежко обвинение по чл.302а вр.чл.301, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК деянието да съставлява „особено тежък случай”. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанията им лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното им задържане от 27.05.2010 г. до 11.11.2010 г. за подс.Г., и до 22.11.2010 г. за подс.Г.. Произнесъл се е за веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски. Против присъдата е бил подаден въззивен протест от окръжна прокуратура-Русе с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й в частта й за оправдаването на подсъдимите по по-тежкото обвинение и за явната несправедливост на наложените им наказания с искане за отменяването й и постановяване на нова за осъждането им за престъпление по чл.302а от НК, съответно чувствително завишаване на размера на наказанията им лишаване от свобода и глоба. Присъдата е била обжалвана в осъдителната й част и от защитниците на двамата подсъдими с доводи за необосноваността, незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилното приложение на материалния закон, както и заради явната несправедливост на наложените им наказания с искания за отмяната й и постановяване на нова за пълното им оневиняване, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или първоинстанционния съд и накрая – изменяването й с намаляване на размерите на наказанията им с приложение и на института на условното осъждане. С решение № 304 от 20.12.2011 г. по ВНОХД № 248/2011 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, като е оставил без уважение както протеста, така и жалбите на защитниците на двамата подсъдими. Касационният протест на апелативна прокуратура-Велико Т. отново третира явната несправедливост на наложените на двамата подсъдими кумулативни наказания, като се претендира отмяна и връщане на делото на въззивния съд за „увеличаване на наложените наказания”. В касационните жалби на защитниците на подсъдимите се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ и от въззивния съд и оттам за неправилното приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложените им наказания - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, с искания : за отмяна на обжалваното решение и оправдаването им от касационната инстанция, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и като последна алтернатива - изменяването му с намаляване на размерите на наложените им наказания и прилагане на института на условното осъждане. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационните протест и жалби са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и са допустими. Тъй като жалбите на защитниците третират еднопосочно изводите на съда по фактите и с малки различия по приложимото право, същите следва да бъдат разгледани по съществото им отнапред и заедно, а след това протестът, касаещ справедливостта на наказанията на жалбоподателите. По жалбите на защитниците на подсъдимите Г. и Г. : Жалбите са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. Обобщено, доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимите се свързват с неясноти в обстоятелствената част на обвинителния акт относно времето на осъществяване и довършеността на инкриминираното деяние, ограничаване достъпа им до мотивите на атакуваната първоинстанционна присъда, включително невръчването им за ползване при защитата им пред въззивната инстанция, неоснователен отказ за събиране на относими към предмета на доказване доказателства, касаещи дейността на ревизираната фирма, за дължимите данъчни задължения за ревизирания период, за установяването на които са претендирали назначаване на ССЕ, неоснователно игнориране на обясненията им и фаворизиране показанията на представителя и на служители на дружеството, необсъждане на свидетелски показания относно целта за съставяне и предоставяне на последните на фактурата за 180 000 лв, довело до неправилно приложение на материалния закон, считайки действията на подсъдимите за несъставомерни по повдигнатото им обвинение, а оттам и до несправедливото им осъждане с налагане на прекомерно тежки наказания, които да изтърпят ефективно. Исканията им се групират в отмяна на въззивния съдебен акт и ново разглеждане на делото от втората инстанция, алтернативно намаляване на наложените санкции с приложение на чл.66, ал.1 от НК. На първо място следва да бъде обсъден доводът, свързан със засекретяване на мотивите на първоинстанционната присъда, извършено с разпореждане на съдията-докладчик от 07.07.2011 г. с позоваване на „чл.28, ал.1, т.1 вр. със списъка по приложение № 1, раздел ІІ от ЗККИ” и доколко то е ограничило правото на защита на жалбоподателите. По отношение на мотивировката разпореждането страда от недостиг на съображения, тъй като не е достатъчно само позоваването на законовия текст от ЗККИ. НПК не съдържа правила относно защитата на определена информация в наказателното производство като класифицирана по смисъла на ЗККИ, но доколкото такава може да се съдържа в писмени или веществени доказателства или писмени доказателствени средства (каквито са безспорно протоколите за съответните следствени действия - протоколи за разпит на обвиняеми, свидетели, за очни ставки, експертни заключения, ВДС по приложени СРС на досъдебното производство, протоколи от съдебни заседания с отразяване на проведените следствени действия от съда), то приложим е специалният закон – ЗККИ и правилата по приложението му. Разпоредби има и в Правилника за администрацията на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища – глава четиринадесета, чл.91, посочващи основанието за класифициране на дело, способите за включване на класифицирана информация в него и защитата й чрез маркиране с гриф за сигурност, осигуряване на достъпа до материалите по него за страните с обособяване на явен и класифициран том, като по отношение на последния се прилагат съответните разпоредби на ЗККИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случая, на досъдебното производство са били приложени СРС за добиване на информация за разкриване на корупционно престъпление и съгласно приложение № 1, раздел ІІ, т.6 и 8 от ЗККИ, информацията относно използваните СРС (вкл.технически средства и/или способи за тяхното прилагане) и данните, получени в резултат на използването им са представлявали „държавна тайна” по смисъла на чл.25 от специалния закон, до влагането им в делото чрез съответните ВДС при условията и по реда на ЗСРС и чл.132 и чл.176 от НПК. В такива случаи, заявителят на СРС преценява какъв обем от добитата информация му е необходима по делото и с какъв гриф за сигурност да я защити в зависимост от заплахата, значимостта на интересите и сериозността на евентуалните вредни последици в областта на защитените от ЗККИ обществени отношения. В съдебната фаза на наказателното производство единствено оправомощен да защити дадена информация като „държавна тайна”, включително самоличността на защитено в наказателния процес лице като свидетел или служител под прикритие или нормите на нравствеността (като данни, касаещи честта и достойнството на дадено лице или общности или засягащи морала) е съдът, съобразно и правилата на чл.263, ал.1 от НПК, но те не могат да бъдат прилагани самоволно. Безспорно, той следва да се съобрази със защитата по ЗККИ на дадена информация, класифицирана като „държавна тайна” със съответния гриф за сигурност, като в цитирания чл.91 от ПАРОВАС, ал.7 му се дава право да поиска класифициране от съответния автор на информацията чрез маркирането й с гриф за сигурност, когато я счете за класифицирана по смисъла на чл.1, ал.3 от ЗККИ, и обратно, когато счете информация или документи, маркирани с гриф за сигурност, че не съдържат такава информация, има право да поиска тяхното декласифициране. Когато дадена информация или документи по делото се отнасят до ангажиране наказателната отговорност на дадено лице и достъпът до тях е свързан с осъществяване на конституционното му право на защита, то такъв се осигурява нему и на защитника му във всички случаи, съгласно и чл.39, ал.1, т.7 , ал.3, т.3 и чл.39а, ал.1 и 2 от ЗККИ, т.е. в този случай гарантирането на правото на защита на уличеното лице отстъпва пред целта на ЗККИ да се предотврати нерегламентиран достъп до класифицирана информация, дори и тя да е от съществено значение за националната сигурност и/или за другите защитени от закона обществено значими интереси, при задължението на тези лица да не я разгласяват, включително и под угрозата за ангажиране на наказателната им отговорност. Или, класификацията на информацията по т.6 на част ІІ от приложение № 1 към чл.25 от ЗККИ за самото използване на СРС като „държавна тайна” отпада с отпадане на основанието за нейната защита, докато данните, добити чрез тях, когато съставляват „държавна тайна”, съгласно т.8 и т.22 от същия раздел на приложението подлежат на класификация на отделно основание. Проблем по делата възниква в случаите, когато е имало основание за отпадане на класификацията на информацията за прилагането на СРС или на добитите чрез тях данни, или такава от други писмени или веществени доказателства, но която продължава да бъде маркирана с гриф за сигурност. Той следва своевременно да се отстрани от органите на досъдебното производство, когато там е отпаднало основанието за защита на информацията или от съда, разглеждащ делото. По настоящия казус проблемът е разрешим, доколкото обстоятелствата, имащи отношение към предмета на доказване по делото, са включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, същите са били предявени на подсъдимите и защитата им и те са се защитавали по тях. Видно от съдържанието на допълнителните съображения към въззивните жалби на защитниците, в голямата си част пренесени и в касационните им жалби, те и подзащитните им достатъчно подробно са се запознали с изложените от първоинстанционния съд съображения по възприетите за установени факти от кръга на чл.102 от НПК (вкл. изводими от данните от СРС), във връзка с които са изложили доводите си за неправилността на атакуваната от тях присъда. Дори и да има нарушение във връзка с класифициране на мотивите като защитена информация със съответен гриф за сигурност (с ниво за сигурност над първоначално определеното от заявителя на СРС, на чл.91, ал.5 и 6 от ПАРОВАС вр.чл.31, ал.5 от ЗККИ), то не е на процесуално правило и не е съществено, щом като не е ограничило правото на защита на жалбоподателите. Няма нужда от коментар на „битовите” проблеми кому, кога и как е разрешено или не да се запознае със „секретните” материали по делото, важното е, че огласяването им в съдебното следствие е станало по правилата на НПК, на първа и въззивна инстанция, с тях са се запознали всички страни по делото (видно и от контролните листове за ползване на класифицираните томове по делото, а не „обществото” като цяло) и впоследствие, като са обсъждани по съществото на обвинението. Още повече, че въззивният съд е уважил исканията на защитата за ново прослушване на съществената част от записите на материалните носители на информация от проведените СРС с оторизиран преводач и е извършена повторна проверка на тези доказателствени средства и на обстоятелствата, имащи отношение към обвинението. Останалите доводи в жалбите във връзка с доказателствения анализ на апелативния съд визират съображенията му защо не възприема обясненията на подсъдимите Г. и Г. и на свидетелите Ж., Д., В., Д., Г., а кредитира показанията на свидетелите С., Ц., Козняк, Д., С.. В тази насока апелативният съд, възприемайки пространните и прецизни доводи на окръжния, е извършил и собствен анализ на доказателствените материали и е обосновал убедително становището си защо коментарите на двамата подсъдими за „проблемните” договори за посредничество са били не за вземане от тях на правилно решение във връзка с възложената им данъчна проверка на ревизираното дружество „А.Л.Ф.”-ООД-Русе, а за мотивиране на св.Козняк като негов представител да се съгласи да им даде подкуп, конкретизиран от подс.Г. в разговора му със св.С. и „материализиран” в създаване и представяне за подпис и плащане по фактурата с издател „БГ М. С.”-АД-С. за 180 000 лв без ДДС, или общо за 216 000 лв. Подробно са анализирани изявленията и действията и на подс.Г., който, макар да не е направил изрично искане за дар, с тях е затвърдил убеждението у св.К. и служителите му, че срещу сумата, отразена в посочената фактура, ще се изготви благоприятен ревизионен доклад, какъвто в деня на задържането на подсъдимите е бил предоставен на последния, подписан и от тях двамата, с настояване да се извърши банков превод на сумата по нея. Общността в умисъла на двамата подсъдими е извлечена от общите им действия за „облекчаване” на данъчната ситуация за дружеството, чрез преработка от подс.Г. на посочения договор за 2008 и 2009 г., ценейки го в този му вид като най-благоприятен за фирмата с оглед фискалните последици за нея и предложените на св.К. взаимни гаранции за добросъвестността им чрез едновременното връчване на „договорения” благоприятен вариант на ревизионен доклад и подписването на фактурата, с едновременното изплащане от него на договорената сума от 180 000 лв без ДДС. По отношение на фактурата съдът се е обосновал защо не приема зад нея да има действителни договорни отношения с „А.Л.Ф.”-ООД-Русе за маркетингово проучване от страна на издателя й „БГ М. С.”-АД-С., при участието на св.В. (нямащ нищо общо с тази фирма), без участието на изпълнителния й директор св.Г., при ангажименти само от страна на св.Д., но и като са оценени според действителното им съдържание разясненията, дадени на св.С. и св.К. от двамата подсъдими как тази фирма има отдел за такива проучвания, че не е част от престъпна верига и ревизираното дружество няма да има заради нея бъдещи данъчни затруднения. Изхождайки от действителната производствена и търговска дейност на ревизираното дружество, съдът е извел нелогичността да се сключва такъв договор за маркетингово проучване, а св.Г. е изразила и учудването си за издаване на фактура на такава голяма стойност за нехарактерна за акционерното дружество дейност. В тази насока особено подробно са били анализирани противоречията в обясненията на подсъдимите и показанията на другите двама ревизиращи от екипа им св.Ж. и св.Д., с тези на св.В., св.С., св.Д., като съображения в подкрепа на извода си съдът е извел и от ползването от подс.Г. на мобилен телефон на фирмата на съпругата си, Б.Г., за връзка със св.В., изпращане на SMS до него с данните на „купувача” по фактурата чрез използване на SIM-карта на чуждестранен мобилен оператор, сторниране на фактурата след задържане на подсъдимите, без опити за свързване от „изпълнителя” по договора за маркетингово проучване с някого от фирмата-„възложител”, с антидатиране на кредитното известие, свързано и с показанията на останалите свидетели, имащи отношение към тази фактура. Не са били превратно оценени и данните, получени чрез приложените СРС, като преводите от английски език са съобразени с контекста на разговорите между подсъдимите и св.К. и св.С.. Останалите доводи на жалбоподателите, свързани с установяване на действителните данъчни задължения на равизираното дружество, за което са поискали, но като им е била отказана ССЕ, следва да се коментират с оглед следващите се от така приетите за установени факти правни изводи на съда. Без връзка с характера на касационната проверка са многословните тълкувания на свидетелски показания и на твърдения на жалбоподателите, които навеждат на необоснованост на въззивното решение, което не е касационно основание. ВКС намира, че правно релевантните факти съдът е извел в съответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 от НПК, доказателствените източници са оценени според действителното им съдържание и няма неоснователно пренебрегнати, като е даден дължимият отговор на всички доводи на страните, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. При така възприетата фактическа рамка на обвинението въззивният съд с основание се е съгласил с правните изводи на първоинстанционния за осъществен пасивен подкуп от двамата подсъдими, в съучастие като извършители, като поисканият неследващ им се дар е в големи размери – престъпление по чл.302, т.4 б.”а” вр.чл.301, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. Той обаче незаконосъобразно е разсъждавал за наличието и на друго квалифициращо деянието им обстоятелство – че са заемали „отговорно служебно положение” като длъжностни лица от състава на ТД „ГДО”-С. на НАП, тъй като, макар и да е имало основание, такова обвинение им е било спестено. Неоснователно е оплакването, че не е конкретизирано кога е осъществено деянието, като е посочен период от 13 до 27.05.2010 г. в Силистра и Русе, поради което за жалбоподателите обвинението било неясно формулирано и ограничавало правото им на защита. Това оплакване не е съобразено с изменението на НК (ДВ бр.92/2002 г.) с въвеждането на изпълнително деяние „поиска” дар или каквато и да е облага, която не се следва на длъжностното лице, т.е. деянието е осъществено със самото поискване на дара, свързано със служебните му задължения и е на формално извършване, поради което е било достатъчно за съставомерността на инкриминираното деяние поискването на дара от подс.Г. чрез св.С.. В обема на обвинението обаче е била включена цялостната дейност на жалбоподателите по уговаряне на св.К. да приеме „офертата” им и подготвянето на съответните документи за реалното получаване на исканата сума, което е прието от прокурора като удължаване на времевия период на осъществяване на деянието. Всички тези обстоятелства са ясно и категорично свързани и очертани като осъществяващи изпълнителното деяние „поиска” на престъплението „пасивен подкуп” и с нищо жалбоподателите и защитата им не е затруднена да разберат обвинението и се защитят по него, а за реалното получаване (опитът) на дара те са оправдани, срещу което няма подаден надлежен протест. От друга страна, обвинението е за поискване на дар, за да се извърши действие по служба, също точно очертано, като това действие не е преценено като нарушение на службата им, като престъпление или пък че дарът е поискан заради извършено друго престъпление във връзка със службата им (квалифициращи обстоятелства по ал.2 и 3 на чл.301 от НК), поради което всички доводи дали с изразеното в ревизионния доклад, подписан от подсъдимите, правилно и законосъобразно са третирани проблемните договори за посредничество и дали е постигнат най-благоприятният за дружеството данъчен резултат и е ощетен или не фиска са без значение. Ако с действията си подсъдимите са дали възможност на данъчно задълженото лице да избегне установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери, то биха осъществили и друго престъпление по чл.255, ал.2 вр.ал.1, т.6, пр.посл. от НК, заради което квалификацията на деянието им за поискания дар би била за значително по-тежко наказуемо престъпление, но в това отношение нито е извършвано разследване, нито има повдигнато обвинение и не може да се влошава положението им, при касационен протест с друга насоченост. Или, въпреки наличните факти за безспорно отговорното служебно положение на двамата подсъдими (преценено и съобразно дадените в цитираното от защитата ППВС № 8/81 г. разяснения, включително и в дадените от тях обяснения за същността на служебните им задължения и важността им за осъществяване на фискалната дейност на държавата), прокуратурата им е спестила по-тежко обвинение, но това не може да бъде обсъждано в тяхна вреда, както го е сторил апелативният съд, след като тези обстоятелства не са били включени по съответния ред в обема на обвинението и не са били предмет на защитата им. С това не е ограничено правото им на защита, доколкото съдът не е имал основание, а и фактически не е утежнил положението им с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, а обсъждането дали е налице още едно квалифициращо деянието им обстоятелство е намерило отражение при преценката му за съответствие на наложените им наказания с целите на чл.36 от НК, която е обект на инициираната от жалбоподателите касационна проверка във връзка с явната, според тях, несправедливост на същите, като касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. При установените факти не може да бъде възприето и оплакването, че спрямо подсъдимите има провокация за вземане на подкуп, при установената от тях инициатива и активност да се стигне до привеждане на посочената от тях сума по банков път като плащане по фактурата. ВКС приема, че при надлежно установените факти по делото е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице касираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Частично основателно е обаче оплакването за явното несъответствие на наложеното на жалбоподателите наказание с ангажиране на двете кумулативно предвидени като основни наказания санкции лишаване от свобода и глоба, свързани и с лишаването им от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК. В тази насока съдът се е занимал само с наличието на обстоятелства, които отегчават отговорността им, без нито едно съображение за смекчаващи такива, каквито са чистото им съдебно минало, добрите характеристики, относно професионалната им квалификация и трудова реализация, семейно положение. Безспорно, осъществено спрямо гражданин на чужда държава и в установения размер, корупционното престъпление в случая сочи на завишена степен на обществена опасност, но следва да се отчете обстоятелството, че е спрямо не дотам коректен данъчен субект (видно и от препоръките на ползваната от св.Козняк консултантска фирма), при предполагаеми, а не надлежно установени данъчни облаги за него и вреди за фиска, като последица от стеснения обсег на фактическото обвинение и правната квалификация на деянието, но което не може да се цени във вреда на жалбоподателите, включително наличието на квалифициращо обстоятелство по чл.302, ал.1, т.1 от НК, както е направил апелативният съд. От друга страна, поисканият недължим се дар от длъжностните лица Г. и Г. е в сериозен размер, субсумиращ обстоятелството по т.4 на ал.1 на чл.302 от НК и водещ до ангажиране на отговорността им с налагане на по-високи по размер наказания. ВКС намира, че потвърдените от въззивния съд наказания лишаване от свобода на двамата жалбоподатели са прекалено сурови и не съответстват на обществената им опасност като дейци и следва да бъдат намалени по размер, на подс.Г. от 6 години на 4 години и на подс.Г. – от 4 години на 3 години. Тези наказания като част от наложените им кумулативни санкции обаче следва да бъдат изтърпени ефективно, но при смекчен първоначален режим и места за изтърпяване спрямо определените от окръжния съд, а именно при първоначален общ режим в затворнически общежития от открит тип. Изхождайки от потвърдените размери на тези наказания, апелативният съд не е имал основание да обсъжда въпроса за приложимостта на чл.66, ал.1 от НК, като ВКС намира, че макар намаленото наказание лишаване от свобода на подс.Г. да позволява формално това, институтът на условното осъждане не следва да се приложи и за него. Деянието на подсъдимите е с висока обществена опасност и изисква адекватно въздействие върху извършителите, каквото може да се постигне само с изтърпяване на това наказание в местата за лишаване от свобода и от двамата. По отношение на наказанията глоба и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, при констатираната неточност от въззивния съд при определяне на размера на последните, но при липса на съответен въззивен протест, касационната инстанция не намира основания за корекцията им, като те са съответни на материалните възможности на подсъдимите и са наложителни за допълнително въздействие върху тях за постигане на целения превъзпитаващ ги ефект. Неоснователно се възразява срещу постановеното лишаване от право да заемат длъжности изобщо в държавната администрация, след като те в качеството си на длъжностни лица в системата на твърде съществена за функционирането й част са си позволили да я компрометират и затвърдят убеждението за корупционна среда в държавата ни. От друга страна, професионалната им квалификация, позволяваща да работят като „счетоводители” налага именно постановеното ограничение да упражняват такава професия в посочения срок, пряко свързано със счетоводното отчитане на търговската дейност на данъчно задължени субекти, т.е. именно в областта, контролирана от тях като данъчни инспектори на високо ниво. Поради това ВКС намира, че забраната да осъществяват посочените дейности и професия са законосъобразно определени и няма основания за промяната им. Други доводи против справедливостта на тези наказания не са наведени и те следва да останат в постановения от първоинстанционния съд вид и размер. С оглед на изложените съображения атакуваното решение следва да бъде частично изменено, а в останалата атакувана част потвърдено като правилно и законосъобразно. По протеста на апелативна прокуратура-Велико Т. : Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Същият касае явната несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания, които се считат за занижени, като е изоставена претенцията във въззивния протест деянието им да бъде квалифицирано по чл.302а от НК. Наблегнато е главно върху обществената опасност на деянието, но като не се коментират пропуските по правната му квалификация, ползващи привлечените към отговорност дейци, без да се отчитат смекчаващите я обстоятелства, посочени по-горе. Отделно от това, предвидените в основния състав на пасивния подкуп изпълнителни деяния, различаващи се като такива на формално извършване и изискващи реално получаване на неследващата се на длъжностното лице облага налагат обсъждане на действително засегнатите обществени отношения, свързани с функционирането на съответната властническа структура и оттам извеждане на степента на обществена опасност на деянието и на извършителя му. В тази насока обвинителят неколкократно в протеста си акцентира върху „изключителност” на длъжностните качества на подсъдимите, на общественоопасните последици от деянието им и упоритостта им за осъществяването му, но като не отчита формалния му характер, адекватната реакция не само на св.К., но и на българските служители в ревизираното дружество и на повереника св.адв.С., дала възможност на компетентните органи да предприемат необходимите действия за пресичане корупционната дейност на жалбоподателите, като показател за нетърпимостта на обществото ни към такива прояви и дало своя превантивен ефект при постигане на крайния резултат от приложените оперативни способи за разобличаване на виновните дейци. Поради това, в случая на преден план следва да бъде изведена личната превенция спрямо подсъдимите при определяне на интензитета на приложената спрямо всеки от тях кумулативна санкция. Именно в тази насока ВКС приема, че определените им наказания лишаване от свобода в известна степен са завишени и счете за необходимо да бъдат намалени по изложените по-горе съображения, но като отхвърли искането на жалбоподателите за смекчаването им до степен, позволяващ и прилагането на института на условното осъждане. Протестът на прокурора, претендиращ за противното, не отчита така изложените обстоятелства, поради което и следва да бъде оставен без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 304 от 20.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 248/2011 г. от Великотърновския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимите В. И. Г. и П. Д. Г., със снета по делото самоличност, наказания лишаване от свобода от 6-шест години на 4-ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на първия и от 4-четири години на 3-ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на втория, които да изтърпят при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: