Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 88 гр. София,  29.01.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и осми януари       две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                       ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ    при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  590/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.1 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на „А” България,гр. София , понастоящем с наименование „А”ЕООД срещу решение от 06.01.2009г по гр.дело № 1566/2008г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 27.02.2008г по гр.д № 31190/2007г на Софийски районен съд в обжалваната част , е уважен до пълния предявен размер иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. 225 ал.1 от КТ и обезщетение е присъдено в полза на ищеца Н. Ч. Н. за шестмесечен период ,в пълен размер . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон . При уважаване на иска до пълния предявен размер не е съобразено , нито обсъдено възражението за прихващане до размера на вече изплатеното по чл. 220 ал.1 от КТ обезщетение , неправилно е прието че обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа се дължи за периода след влизане в сила на първоинстанционното решение, което не е обжалвано от работодателя и е влязло в сила в диспозитива за възстановяване на работа, при положение , че ищецът не се е явил да я заеме . Съображения са развити в жалбата . Ответникът по жалбата Н. Ч. Н. не е заявил отговор С определение №486 от 07.05.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса за материалната допустимост и основателност на възражение за прихващане с изплатеното вече обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ и претендирано обезщетение за оставяне без работа по чл. 225 ал.1 от КТ , което включвна и периода от един месец след уволнението с неспазен срок на предизвестие. Разгледана по същество , касационната жалба е частично основателна . В обжалваното решение Софийски градски съд е разгледал случай на трудов спор , при който работодателят не е обжалвал първоинстанционното решение по уважените искове за отмяна на уволнение и възстановяване на работа ,решението от 27.02.2008г по гр.д № 31190/2007г на Софийски районен съд е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в частта , с която за разликата над присъдените 5679,97 лева ,до пълния предявен размер от 12599,94 лева претенцията за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ е отхвърлена – за сумата 2099,99 лева като погасена чрез прихващане , а за периода от 13.02.2008 до 22.04.2008 – като преждевременно предявена и неоснователна . Въззивният съд е отменил решението в отхвърлителната част изцяло , с което е обективирал противоречиво разрешение на въпроса за основателността на надлежнжно упражнено от работодателя материално възражение за прихващане с вече изплатеното от него обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ , от размера на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ . В последователната си практика Върховен касационен съд е подчертавал , че обезщетението по чл. 220 ал.1 от КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие ,подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344 ал.1 т.3 обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа. Обратното разбиране,застъпено от Софийски градски съд в обжалваното решение без да се изложат мотиви , е неправилно . Правилно е обаче даденото от същия съд разрешение във връзка с периода на обезщетение по основанието на претенцията, поради оставане без работа до изтичането на шестмесечния срок по чл. 225 ал.1 КТ , а не към по- ранен момент предвид възраженията на работодателя , че ищецът Н е възстановен на работа по силата на необжалваното първоинстанционно решение,постановено на 27.02.2008г., имал е правото да заеме предшната си работа и щом не е сторил това , неоснователно претендира обезщетение предвид новите обстоятелства , настъпили по време на въззивното обжалване . Възраженията на касатора в тази насока са неоснователни ,тъй като по отношение на Н. не е изпращано изрично изискуемото по чл. 345 ал.1 от КТ съобщение, при липса на което не може да се приеме ,че за последния е започнал да тече срок да се яви с оглед заемане на работата. При тези обстоятелства и като е безспорно , че ищецът не е встъпвал в трудово отношение с друг работодател до изтичането на шестмесечния период и е бил без работа от уволнението си на 22.10.2007г до началото на м. май 2008г , Софийски градски съд правилно е приел иска за основателен до датата 22.04.2008г,но е следвало да съобрази и основателното възражение за прихващане до размера на сумата 2099,99 лева . В тази част неправилно и без мотиви искът по чл. 225 ал.1 от КТ е бил уважен след отмяна на първоинстанционното решение в цялата отхвърлителна част. Предвид гореизложеното ,частично основателни са оплакванията на касатора за неправилно прилагане на материалния закон. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта ,явяваща се разлика в размер на 2099,99 лв и по същество следва да бъде постановено отхвърляне на иска в тази част, до пълния предявен размер, като погасен чрез прихващане. На касатора следва да бъдат заплатени установените по делото разноски за настоящата инстанция , но според уважената част на жалбата, т.е., сума от 270 лева . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 06.01.2009г по гр.дело № 1566/2008г. на Софийски градски съд в частта , с което след отмяна на решение от 27.02.2008г по гр.д № 31190/2007г на Софийски районен съд в обжалваната част , е уважен иска на Н. Ч. Н. за разликата над сумата 10499,95 лева ,до пълния предявен размер от 12599,94 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Ч. Н. от гр. С. срещу „А” България,гр. София , понастоящем с наименование „А”ЕООД за присъждане на обезщетение поради оставане без работа ,за разликата над уважения със законните последици размер на сумата 10 499,95 лева ,до пълния предявен размер от 12 599,94 лева като погасен поради прихващане с изплатено на основание чл. 220 ал.1 от КТ обезщетение в размер на тази разлика . Потвърждава решение от 06.01.2009г по гр.дело № 1566/2008г. на СГС в останалата обжалвана част . ОСЪЖДА Н. Ч. Н. да заплати на „А”ЕООД сумата 270 лева разноски по делото съобразно уважената част от жалбата . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: