4 Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 29.04.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1501 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 924 от 26.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 502 от 28.03.2011 година по гр.д. № 121/2011 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) за сумата 52528,60 лева, предявен от Служба „Военна полиция.”, [населено място] срещу С. С. С. от [населено място] и са отхвърлени като неоснователни иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 17081,18 лева, както и предявеният от С. С. С. срещу [фирма], [населено място] обратен иск с правно основание чл. 229 КЗ за сумата 52528,80 лева. Касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от С. С. С. срещу [фирма], [населено място] обратен иск с правно основание чл. 267, ал.1, т.1 КЗ за сумата 52528,60 лева е отхвърлен като неоснователен е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. . 267, ал.1, т.1 КЗ вр. с чл. 249, ал.7 ЗОВСРБ (отм.) - включва ли задължителната застраховка на военнослужещите по чл. 247, ал.1 ЗОВС (отм.) отговорност на застрахователя за вреди, съставляващи изплатено от ведомството обезщетение по чл. 249, ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) Съгласно чл. 267, ал.1, т. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт, т.е. застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинени вреди от деликт. Когато изплатеното на третото лице обезщетение е за вреди от деликт, правното основание на което му е изплатено обезщетението е без правно значение - обезщетението може да е изплатено пряко от деликвента на основание чл. 45 ЗЗД или от възложителя на работата на основание чл. 49 ЗЗД или по силата на предвидената отговорност по ЗОВСРБ, ЗМВР и пр. закони, в които е уредена отговорността на ведомството за вреди от деликт. Обезщетението, което се изплаща на основание чл. 249, ал.1 и ал.2 ЗОВС (отм.) от военното ведомство на военнослужещия или на наследниците е обезщетение поради телесно увреждане или смърт, т.е. обезщетение е за вреди от деликт, поради което в този случай застрахователят отговаря на основание чл. 267, ал.1, т.1 КЗ до размера на изплатеното обезщетение за причинената от деликта вреда на третите лица. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 34/2006 г. на Плевенски военен съд, ответникът С. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.4 вр. с ал.3, б. „б”, вр. с ал.1 НК вр. с чл. 342, ал.1 НК за това, че като военнослужещ в Регионална служба „Военна полиция” при управление на служебно моторно превозно средство е нарушил правилата на движение по пътищата и е причинил смъртта на военнослужещия Г. М. и тежка телесна повреда на военнослужещия В. Д.. На 31.06.2006 г. ищецът Служба „Военна полиция” е изплатил на основание чл. 249, ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) на наследниците на загиналия Г. М. обезщетение в размер на 39873,60 лева; 5002,08 лева на пострадалия В. Д. и 7652,70 лева на ответника С. С. или общо сумата 52528,38 лева. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният регресен иск по чл. 249, ал.7 ЗОВС (отм.) е основателен – ведомството е изплатило обезщетенията по чл. 249, ал.1, и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) на наследниците на загиналия кадрови военнослужещ и на пострадалите от тежка телесна повреда, причинена по повод изпълнение на военна служба, поради което лицето, виновно причинило увреждането дължи на ведомството обезщетение в размер на изплатеното. Прието е, че между ответника С. С. и привлеченото от него трето лице помагач [фирма], [населено място] е налице валидно застрахователно правоотношение, но без застрахователно покритие на дължимото регресно обезщетение, тъй като изплатеното от ведомството обезщетение по чл. 249, ал.1, и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) е различно от включените в застрахователното покритие по чл. 267, ал.1, т.1 КЗ. Прието е, че имуществената отговорност на деликвента не произтича от деликтна отговорност към увредените лица, тъй като извършеното от ищеца плащане по чл. 249, ал.1, и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) няма характер на обезщетение по чл. 51, ал.1 ЗЗД за вреди от непозволено увреждане, а има характер на материална помощ със социален елемент, поради което обратния иск срещу застрахователя е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, подадена от С. С. С. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно характера на изплатеното от Служба „Военна полиция” обезщетение, което е за увреждания, претърпени от трети лица при изпълнение на служебни задължения и не попада в категорията плащания по чл. 268, т.9 КЗ. Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Формираният в решението извод, че между ответника С. С. и привлеченото от него трето лице помагач [фирма], [населено място] е налице валидно застрахователно правоотношение е правилен, съобразен с доказателствата по делото – управляваният от ответника автомобил е имал валидна застраховка към полица № 06106 43040621 30000012 от 20.12.2005 г. с валидност по 31.12.2006 година. Неправилни обаче са изводите, че липсва застрахователно покритие до размера на изплатеното обезщетение; че изплатеното от ведомството обезщетение по чл. 249, ал.1, и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) е различно от включените в застрахователното покритие по смисъла на чл. 267, ал.1, т.1 КЗ; че имуществената отговорност на деликвента не произтича от деликтна отговорност към увредените лица, тъй като извършеното от ведомството плащане по чл. 249, ал.1, и ал.2 ЗОВСРБ (отм.) няма характер на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, а съставлява материална помощ със социален елемент. Обезщетението по чл. 249, ал.1 и ал.2 ЗОВС (отм.), дължимо от военното ведомство на военнослужещия или на наследниците поради телесно увреждане или смърт е обезщетение за вреди от непозволено увреждане, поради което ведомството разполага с иска по чл. 249, ал.7 ЗОВС срещу лицето, виновно причинило увреждането, а застрахователят отговаря на основание чл. 267, ал.1, т.1 КЗ до размера на изплатеното обезщетение. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът с правно основание чл. 267, ал.1, т.1 КЗ се уважи като основателен. От размера на изплатеното от Служба „Военна полиция” обезщетение общо в размер на 52528,38 лева следва да бъде приспаднато обезщетението в размер на 7652,70 лева, платено на ищеца по обратния иск, виновен причинител на щетите, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в размер на 44875,68 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.01.2009 година. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора – ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски съобразно уважената част от иска общо в размер общо на 4175,63 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 502 от 28.03.2011 година по гр.д. № 121/2011 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от С. С. С. срещу [фирма], [населено място] обратен иск с правно основание чл. 267, ал.1, т.1 КЗ е отхвърлен до размер от 44875,68 лева. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на С. С. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] , ал.1, т.1 КЗ сумата 44875,68 (четиридесет и четири хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2009 година до окончателното и изплащане, както и сумата 4175,63 лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 502 от 28.03.2011 година по гр.д. № 121/2011 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от С. С. С. срещу [фирма], [населено място] обратен иск с правно основание чл. 267, ал.1, т.1 КЗ е отхвърлен за разликата между 44875,68 лв. и 52528,60 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: