Р Е Ш Е Н И Е
№ 545
С о ф и я, 28 ноември 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 н о е м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2563/2011 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане от осъдения И. Е. С. от [населено място], област Монтана на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение от 23.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 12/2011 г. на окръжен съд-Монтана, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отменяване на съдебния акт и възобновяване производството по делото с връщането му за ново разглеждане на прокурора от районна прокуратура-Монтана, алтернативно за постановяване на решение за оправдаване по предявеното му обвинение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Конституираният в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец Г. В. С. от Монтана, редовно призован, не се явява в производството пред касационната инстанция и не е ангажирал повереник.
Осъденият И. С., също редовно призован, не се явява лично или чрез процесуален представител да поддържа искането си.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 30.11.2010 г., постановена по НОХД № 30143/2010 г. от районен съд-Монтана подсъдимите К. Г. К. и И. Е. С., двамата от [населено място], област Монтана са признати за виновни и осъдени за извършено от тях на 14.12.2009 г. в Монтана, в съучастие като съизвършители престъпление по чл.129, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК им е наложено наказание от по 6 месеца лишаване от свобода на всеки от тях, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК наложеното на подсъдимия К. наказание от 6 месеца лишаване от свобода е групирано с това, наложено му по предишно осъждане по НОХД № 901/2009 г. на районен съд-Лом, като му е определено едно общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, от което на основание чл.25, ал.3 от НК е приспаднат срокът на изтърпяно наказание пробация.
С присъдата е бил уважен предявеният от пострадалия Г. С. граждански иск, като подсъдимите К. и С. са осъдени солидарно да му заплатят сумата от 7500 лв като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от 14.12.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 200 лв направени разноски по делото, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 10000 лв е отхвърлен като неоснователен.
В тежест на подсъдимите са били присъдени направените по водене на делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подс.С. адв.Н.Г. от АК-Монтана с оплаквания за незаконосъобразността, необосноваността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, алтернативно постановяване на нова оправдателна присъда от въззивния съд, с отхвърляне на предявения срещу него граждански иск.
С въззивното решение от 23.07.2011 г. по ВНОХД № 12/2011 г. окръжен съд-Монтана е потвърдил първоинстанционния съдебен акт изцяло.
В искането на осъдения С. от 23.08.2011 г. се навеждат като основания за възобновяване на наказателното дело съществени пропуски в процесуалната дейност на въззивния съд по събиране и оценка на доказателствата по делото, а оттам и явната несправедливост на наложеното му наказание, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора за отстраняване на съществените процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, алтернативно да бъде постановено решение от касационната инстанция за оправдаването му по предявеното обвинение, с отхвърляне на предявения и спрямо него граждански иск за обезвреда на пострадалия за причинените му, според него само от осъдения К. неимуществени вреди, със законните последици от това.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на касационна проверка, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С искането се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и алтернативно, връщане на делото на прокуратурата за ново разглеждане или постановяване на оправдателна присъда, като се ангажират две основания : това по чл.422, ал.1, т.3 от НПК, което обаче е в правомощията на окръжния прокурор, съгласно чл.420, ал.1, пр.1-во от НПК, и всички основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, които се подкрепят с доводи против неправилността на присъдата на районния съд, с което се проявява неразбиране за характера на проверката, дължима от ВКС в производството по глава 33 от НПК. И друг път касационната инстанция е имала повод да отбележи, че и в това производство, както и в касационното, на проверка подлежи въззивният съдебен акт, след като е бил предизвикан въззивен контрол на първоинстанционния въз основа на жалба на някоя от страните в процеса. Всъщност, искането в голямата си част е копие на допълнението към въззивната жалба на защитника на осъдения С., с неотносими към правомощията на ВКС искания след отмяната на присъдата делото да се върне за ново разглеждане на досъдебното производство или след анализ на доказателствата от настоящата инстанция да се издаде оправдателна за осъдения присъда. Доколкото в него най-общо се навеждат оплаквания за игнориране и от въззивния съд на доказателствени източници, превратното тълкуване на други и неправилно извеждане на правно релевантните факти по делото, а оттам неправилно приложение на материалния закон и несправедливо осъждане на С., то настоящият съдебен състав намери за допустимо разглеждането му по същество, но за негодно да доведе до ново разглеждане на делото.
Оплакването за наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на делото се свързва от осъдения с отказа на въззивната инстанция да възприеме поддържаната от него още от досъдебното производство теза за невиновност, претендирайки истината за случилото се да се изведе от неговите и на посочените от “първата група” свидетели твърдения, считайки тези на пострадалия св.Г.С. и на свидетелите Р.И., Ив.С.,Ив.Н., Вл.В., С.К., Р.И., Кр.Я., чиито показания са кредитирани с доверие от двата инстанционни съда, за компрометирани. Превратно се коментира наличие на противоречия в показанията на последната група свидетели, каквито обаче не са налице, както и множество такива в твърденията на пострадалия С., които следвало да се приемат за недостоверни и обвързани от двуякото му качество в процеса. Всички тези възражения са били направени както пред районния, така и пред окръжния съд и не просто не са пренебрегнати, но са получили обстоен и убедителен отговор. Анализът на тези доказателствени средства, съвкупно със заключението на експерта д-р Ив.Д., с основание са предопредилили отрицателното отношение на съда към обясненията на осъдения и показанията на свидетелите, на които се позовава. В крайна сметка, съдът основателно е приел да не се довери на цитираните в искането на осъдения свидетели, които са спестили голяма част от истината за случилото се с цел да му помогнат като приятели. Процесуално установено е, че вътрешното убеждение на съда по фактите не може да бъде подменено от настоящата инстанция, нито да бъде наложено преразглеждането им, щом като са били спазени процесуалните изисквания по неговото формиране и те, като фактическа рамка на обвинението, съгласно чл.102 от НПК, са основата за извеждане на правните изводи, за правилното приложение на материалния закон и за справедливостта на дължимото се на виновния деец наказание.
ВКС приема, че правно релевантните факти са изведени от съда по надлежен ред и с годни доказателствени средства, липсва неоснователен отказ за събиране на доказателства, като съдът е изпълнил и задължението си да обсъди наличните противоречия в събрания доказателствен материал и да даде отговор на направените му от страните възражения, няма игнорирани или превратно ценени доказателства, поради което не е налице основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Не е налице и неправилно приложение на материалния закон, като то се свързва единствено с възприетия от съда факт и осъденият С. да е нанесъл при инцидента удар с юмрук в челюстта на пострадалия С., и той да е съпричинител с подс.К. на увреждането на последния, правилно квалифицирано като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Не са установени каквито и да е данни пострадалият да е бил травмиран от някого другиго, при категоричното заключение на експерта за нанесени минимум два удара в лицето му от две страни, от които, според посочените свидетели, са участвали в конфликта достатъчно агресивно, двамата осъдени К. и С.. Изводът на съда за доказано по категоричен начин авторство и на осъдения С. в увреждането на св.С. ВКС намира за убедително защитен по правилата на НПК, приложен е законът, който е следвало да бъде приложен и няма основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивното решение, а още по-малко – на проверената с него първоинстанционна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от прокурора.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложената на осъдения С. санкция. Тя е съобразена с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и личното му участие в задружната му престъпна дейност с осъдения К.. Не са налице нито многобройни смекчаващи или изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, нито така определеното му по вид и размер наказание да е несъразмерно тежко на извършеното от него. С деянието на двамата осъдени е провалено спортно мероприятие на две училища, вместо то (последното) да съдейства за правилното им възпитание и да укрепва взаимното доверие и уважение между учениците. Няма основание за по-голям компромис към осъдения С., проявил неоправдана агресия към пострадалия. Не е налице и основание по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивното решение в санкционната му част.
Безспорно, последица от виновното и противоправно увреждане на Г.С. е основателността на претенцията му към двамата осъдени за репариране на причинените му неимуществени вреди от деянието. Те са правилно очертани от съда и в съответствие с изискването за справедливост оцени на 7500 лв, които осъдените да му заплатят, със законната лихва от датата на увреждането му. Бланково наведеното оплакване за неправилност на решението и в тази му част е неоснователно и искането в цялост следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Е. С. от [населено място], област Монтана за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 23.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 12/2011 г. от окръжен съд-Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|