РЕШЕ НИЕ № 143
София, 05.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1070/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 87 /28.01.2011 год., по делото Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. е допуснал по жалба на Апелативна прокуратура [населено място] касационно обжалване на решение №36 от 29.03.2010 год., постановено по гр.д. № 1037/2009 год. на Варненския окръжен съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. М. П. от [населено място],обл. В., обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане под стража и незаконно обвинение в престъпление в размер на 10 0000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2007 год. до окончателното изплащане на сумата.
Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос относно обективните критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД , както и по въпроса следва ли поведението на ищеца по иска с пр. осн. чл. 2,ал.2 ЗОДОВ по време на предварителното разследване да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди като касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваното част. Изтъква се, че при определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид поведението на ищеца по време на досъдебната и съдебна фаза на процеса, както и че размера на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД с оглед всички данни по делото. Моли обезщетението да бъде намалено.
Ответникът по касационната жалба Д. М. П. не взема становище по касационната жалба
Върховният касационен съд състав на 3-то г.о. приема следното:
В отговор на поставените правни въпроси:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда гю справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост" не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.Принципът за справедливост включва в най- пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства решението е постановено в съответствие с този принцип.
Съгласно чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането , обезщетението се намалява. В този случай според т.З на TP №3/22.04.2004 год. по тълк. дело №3/2004 г. следва да се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. С оглед тази изходна позиция , ако поведението на пострадалия в хода на предварителното разследване е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, това следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението.
По касационната жалба:
При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че фактическият състав на чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е изпълнен . Срещу ищецът ответник в настоящото производство е било повдигнато обвинение, водено първоначално за престъпление по чл. 128 НК / тежка телесна повреда/ , продължило в привличането му като обвиняем /с постановление от 08.09.2006 год./ по чл. 116,ал.1,т.6, пр.2 и 3, във вр. чл. 115, във вр. чл. 20,ал.2, във вр. чл. 18,ал.1 НК / опит за убийство/, приключило на 15.08.2007 год. с влизане в сила на присъда №55 от 15.05.2007 год. по НОХД №1973/2006 год. на Варненския окръжен съд, с която той е бил признат за невиновен и оправдан. С оглед на това правилно е прието, че е налице незаконно обвинение и държавата носи отговорност относно настъпилите в резултат от него вреди.
Неправилно при определяне размера на претърпените неимуществени вреди и съответстващото на тях обезщетение съдът не е взел предвид всички обстоятелства, имащи отношение към определяне справедливия размер на това обезщетение. На първо място това е сравнително краткия период за който наказателното преследване/ досъдебна и съдебна фаза / е приключило - общо около 2 години и 9 месеца като за по-тежкото обвинение , за което е предвидено наказание от 15 до 20 год. лишаване от свобода, обвинението е било висящо за период от около 11 месеца.
По делото не са събрани доказателства относно това с какво име се е ползвал ищеца в обществото и оттам изцяло недоказани са останали твърдените в исковата молба обстоятелства, че с повдигнатото срещу него обвинение било опозорено доброто му име в обществото.Липсват каквито и да било данни за промяна на общественото мнение досежно неговата личност. С оглед на това и като се вземат предвид всички съобразени от въззивната инстанция обстоятелства съдът счита ,че размерът на обезщетението следва да се определели на сумата от 7 000 лв.
При определяне окончателния размер на обезщетението обаче следва да бъдат взети предвид действията на ищеца преди привличането му като уличен, когато при проведено претърсване в дома му същият чрез хвърляне във външната тоалетна на един от мобилните апарати , намерени в дома му, практически е унищожил съдържащата се в него информация и по този начин е повлиял на вътрешното убеждение на разследващите органи относно участието му в престъпното деяние във връзка с което е било извършвано съответното разследващо действие.Тези действия нямат отношение към фактическия състав на престъпното деяние, за което е признат за невинен с влязла в сила присъда , а към това, че ищецът е бил заподозрян в тяхното извършване. При тези данни съдът счита, че размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален на сумата 4 000 лв. Същата се дължи ведно със законната лихва, считано от 15.08.2007 год., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на изложеното, въззивното решение в частта, в която е присъдено обезщетение за размера над 4 000 лв. до 10 000 лв. следва да бъде касирано като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение, с което за този размер предявеният иск да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, следва да бъде пререшен въпроса с разноските.
Съобразно нормата на чл. 10,ал.З ЗОДОВ, при частично уважаване на иска , Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / държавна такса и възнаграждение на в.л. / в размер от 340 лв. и заплатеното от него адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 120 лв.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на
3-то г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №36 от 29.03.2010 год., постановено по гр.д. № 1037/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. 1037/2009 год. на Варненския окръжен съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. М. П. от [населено място],обл. В.. обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане под стража и незаконно обвинение в престъпление за размера над 4 000 лв. до 10 000 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. М. П. от [населено място], обл. В. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.2,т.2 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за размера над 4 000 лв. до 10 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. М. П. от [населено място], обл. В. разноски в размер на 460 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: