Р Е Ш Е Н И Е №369 Гр. София, 08.08.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 647/2018 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СИБАНК ЕАД, [населено място], заменено в хода на процеса от своя правоприемник по см. на чл.262 ал.1 ТЗ - ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, [населено място], срещу решение № 2508/01.12.2017 г. по в.т.д. № 2016/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, с което е потвърдено решение № 2104/02.12.2016 г. по т.д. № 2168/2015 г. на Софийския градски съд, ТО, 20-ти състав за прекратяване на ЕКСТРАКТА АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] по иск на прокурора, на основание чл.252 ал.1 т.6 ТЗ. Касаторът /трето лице – помагач на страната на ответника/ навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна, ведно с постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа и становището си, че Прокуратурата няма правен интерес от предявяване на иска за прекратяване на дружеството. Счита, че съдилищата са приложили закона строго формално, без да отчитат целта и смисъла на разпоредбата на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ, както неправилно са оценили обстоятелството, че ответникът има орган /управител на търговското предприятие по ЗОЗ/, който валидно може да ангажира дружеството в текущата му дейност. В публичното съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за уважаването й. В срока по чл.287, ал.1 ГПК назначеният особен представител на ЕКСТРАКТА АД изразява становище за основателност на касационната жалба, а Прокуратурата на РБ не е представила отговор. В проведеното публично заседание представителят на ВКП моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила, като поддържа, че назначеният управител по ЗОЗ не разполага с правомощията на съвета на директорите и не може да изпълнява в пълнота функциите на управителните органи на дружеството. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по следния материалноправен въпрос: В случаите, когато в резултат на упражнени права по чл.46 ЗОЗ в ТР е вписан управител на търговско предприятие, а впоследствие членовете на СД са заличени от ТР, налице ли са предпоставките на закона за прекратяване на акционерно дружество по реда на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ? Съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение прецени следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е споделил и е препратил към мотивите на първата инстанция за основателност на предявения иск по чл.252 ал.1 т.6 ТЗ. С тях правната норма е преценена като императивна, като е посочено, че дори да е възможна преценка от съда, в случая са били заличени всички вписвания относно всички лица, включени в СД, поради което управителен орган изцяло липсва; назначеният управител на предприятието по реда на ЗОЗ няма пълна управителна и представителна власт, същата е ограничена до обикновената търговска дейност, поради което дружеството не може да участва пълноправно в търговския оборот. Допълнително въззивният съд е изложил собствени мотиви в следния смисъл: За да се приложи разпоредбата на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ следва да бъдат осъществени кумулативно следните условия, а именно – в продължение на 6 месеца броят на членовете на СД да е по-малък от предвидения в закона минимум. С оглед вписванията в ТР посочените предпоставки са налице, като страните спорят относно характера на разпоредбата – диспозитивна или императивна и за значението на обстоятелството, че ответното дружество е с вписан управител по реда на чл.46 ЗОЗ. Според съда решаващо значение за спора има заличаването на всички вписвания относно всички лица, включени в съвета на директорите. Вписването на управител по реда на ЗОЗ не е процесуална пречка за предявяването на иска по чл.252 ал.1 т.6 ТЗ и не може да обоснове неоснователността му. В конкретния случай всички членове на СД са заличени след вписването на управителя по ЗОЗ, а не е налице прекратяване на правомощията им по чл.46 ал.6 ЗОЗ, които евентуално могат да бъдат възобновени по реда на чл.51 ЗОЗ. Т.е. в случая няма прекратяване на правомощията на органите на залогодателя по реда на ЗОЗ, а и същото не е обстоятелство, на което се основава искът. Като ирелевантни за спора са преценени доводите относно защитата на кредиторите на ответното дружество с оглед правните последици от решението. Становището на Върховния касационен съд, състав на второ търговско отделение по поставения за разрешаване правен въпрос произтича от следното: Разпоредбата на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ е императивна и безусловна. Тя е установена в защита на обществения интерес, който не допуска съществуване на недееспособни дружества, в случая – АД, чийто съвет /СД, УС или НС/ не удовлетворява изискването на закона за минимален членски състав в продължение на 6 месеца и поради това не е в състояние да изпълнява функциите по представителство на дружеството и/или да организира и ръководи дейността му. Обект на защитното й действие са третите лица, акционерното дружество и самите акционери. Целта на разпоредбата е също да стимулира, под страх от прекратяване на дружеството, спазването на съществените законови изисквания за минимален състав на съветите. Предвид горното и в съответствие с чл.26 ал.3 ГПК легитимиран да предяви конститутивния иск по чл.252 ал.1 т.6 ТЗ за прекратяване на дружеството е прокурорът, като в случая не подлежи на преценка наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Предвид обстоятелството, че ЗОЗ в Глава ІХ - „Изпълнение върху търговско предприятие” урежда фигурата на управителя на търговско предприятие с определени представителни и управителни правомощия, въз основа на които дружеството може да участва в търговския оборот, се поставя въпросът, дали наличието на вписан в търговския регистър управител по ЗОЗ е пречка за уважаване на иска по чл.252 ал.1 т.6 ТЗ. Съгласно чл.46 ЗОЗ /в редакция преди измененията, обн. в ДВ, бр.105/2016 г./, ако заложният кредитор избере да се удовлетвори от търговското предприятие като съвкупност, той може да назначи управител на предприятието. С вписването на управителя в търговския регистър търговецът не може да упражнява правата си върху търговското предприятие. На основание чл.48 ЗОЗ, управителят на предприятие извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговското предприятие, като няма право да отчуждава и обременява с тежести предприятието като цяло или включените в него недвижими имоти, да поема менителнични задължения, да взема заеми, да води процеси, а търговецът може да упражнява само действия извън тези, попадащи в компетентността на управителя, и то със съгласието на заложния кредитор, както и самостоятелно да предявява искове и да отговаря по тях. Управителят на търговското предприятие е длъжен да управлява същото и да представлява търговеца, като се грижи за интересите му – чл.49 ЗОЗ. С измененията на ЗОЗ /обн. в ДВ, бр.105/2016 г./ правомощията на управителя на търговско предприятие значително се разширяват. С вписването му в търговския регистър се прекратяват правомощията на органите на залогодателя – юридическо лице, последният се лишава от правото да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество, залогодателят се представлява, а дейността му се управлява от управителя – чл.46 ал.6 ЗОЗ. Назначеният управител на предприятието управлява и представлява залогодателя и извършва всички действия на лицата, чиито правомощия са прекратени, с изключение на това да обременява с тежести недвижими имоти в състава на предприятието, да взема заеми и да поема менителнични задължения. Той може да извършва разпоредителни действия с търговското предприятие или части от него, вкл. с отделни активи, несвързани с основната дейност на предприятието, със съгласието на заложния кредитор, получава и правото да участва в процеси във връзка с дейността на предприятието, освен ако исковете касаят обезпеченото вземане и учредяването на залога – чл.48 ЗОЗ. Анализът на посочените разпоредби сочи, че управителят на предприятие според първата редакция на закона е лице с компетенции, сходни с тези на търговския управител /прокурист/, като упражнява правомощията си в интерес на заложния кредитор и с оглед неговото удовлетворяване. Извън правомощията му е да предявява и отговаря по искове, да отчуждава предприятието, да го обременява с тежести и финансово, както и да извършва действия по текущото управление и представителство на самото дружество, като тези правомощия се упражняват от съответните органи на дружеството – залогодател. След измененията на ЗОЗ фигурата на управителя на търговско предприятие става отчасти сходна с тази на синдика на дружество в несъстоятелност, предвид това, че след вписването на управител на предприятие по ЗОЗ в търговския регистър се прекратяват правомощията на органите на залогодателя, но дейността му отново се подчинява на интересите на пристъпилия към изпълнение заложен кредитор. Както наличието на обикновен търговски пълномощник по смисъла на чл.21 ТЗ, така и наличието на управител на търговското предприятие по смисъла на чл.46 ЗОЗ, включително и в настоящата му редакция, не представляват обстоятелства, релевантни към основателността на иска по чл.252 ал.1 т.6 ГПК. Защитата на заложния кредитор не може да оправдае изключение от предвиденото основание за прекратяване на акционерното дружество, чието защитно действие се проявява спрямо неограничен кръг правни субекти. Освен това, прекратяването на акционерното дружество – залогодател по посочения ред не би следвало да представлява обективно и непреодолимо препятствие за удовлетворяване на заложния кредитор, пристъпил към изпълнение върху търговското предприятие като съвкупност, вкл. от приходите от дейността на предприятието. На първо място, с оглед целта на ЗОЗ - осигуряване на бърз, облекчен, гъвкав и ефективен извънсъдебен ред на удовлетворяване, изпълнението по ЗОЗ следва да се провежда в максимално кратки срокове. Шест месечният срок, посочен в чл.252 ал.1 т.6 ТЗ, както и времето на процеса представляват достатъчна гаранция, че заложният кредитор ще бъде своевременно удовлетворен. На следващо място, както по време на исковото производство, така и след приключването му акционерите имат възможността да осуетят прекратяването и ликвидацията на дружеството, ако имат интерес от действащото предприятие. В първия случай, ако съставът на съветите бъде попълнен в хода на процеса, искът подлежи на отхвърляне. Във втория случай, едновременно с попълване на органите на дружеството, същото може да вземе решение за продължаване на дейността – чл.274 изр.2 ТЗ. Ако това не се случи, кредиторът ще бъде удовлетворен от продажбата на предприятието, обособени части от него или отделни активи. С оглед изложеното дотук следва да се обобщи, че няма пречка искът по чл.252 ал.1 т.6 ТЗ да бъде уважен в случая, когато в резултат на упражнени права по чл.46 ЗОЗ в ТР е вписан управител на търговско предприятие, а впоследствие членовете на съветите са спаднали под законоизискуемия минимум. Обжалваното решение съответства на така дадения отговор на значимия за настоящия спор правен въпрос, поради което следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2508/01.12.2017 г., постановено по в.т.д. № 2016/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: