Р Е Ш Е Н И Е №186 гр. София,08.06.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№2424 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ш. Д. срещу решение №1328 от 12.06.2017 г. по в.гр.д.№1012/2017 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №7492 от 14.10.2016 г. по гр.д.№2772/2015 г., поправено с решение от 12.01.2017 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Ш. Д. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 45 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва от 08.07.2014 г. до окончателното изплащане, като е разпределена и отговорността за разноските пред първата и въззивната инстанция. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че в мотивите на съдебното решение не са съобразени в достатъчна степен всички критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, според дадените с ППВС №4/68 г., задължителни за съдилищата разяснения. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция и пред ВКС. Ответникът по касация ЗАД [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С определение №96 от 13.02.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд, определяйки размера на дължимото обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е съобразил следното: 1. Вида и броя на причинените травми: мозъчно сътресение, двойна фрактура на челюстта и счупване на зъби, охлузвания по тялото и рана на лявата предмишница. 2. Вида и продължителността на проведеното лечение – три оперативни интервенции за периода 09.07.2014 г. – 08.09.2014 г. и проведено медикаментозно и болнично лечение, 3. Продължителността и интензивността на свързаните с травмите болки и страдания, установени от СМЕ – болки и страдания за период от четири месеца, в първите тридесет дни, от които, болките са били интензивни и невъзможност за пълноценно хранене в посочения четиримесечен период. 4. Общият лечебен и възстановителен период, приключил за около четири месеца, както и установеното от свидетелските показания емоционално състояние на ищеца. 5. Стабилизираното общо здравословно състояние и окончателното зарастване на челюстта на пострадалия, но и затруднението при изговаряне на шептящи съгласни, както и козметичните белези на дясната надчелюстна област, долната устна, лявото рамо, лявата предмишница и дясна подбедрица. 6. Възрастта на ищцата към датата на инцидента - 17 години. Съдът е достигнал до извод, че за обезщетяване на доказаните в процеса неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП на 08.07.2014 г., следва да бъде определено обезщетение в размер 45 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика, което налага и частичната му отмяна на основание чл.281, т.3 от ГПК, както поради несъобразяването на въззивния съд с всички обективно съществуващи и установени факти, свързани със състоянието на пострадалия, така и поради неотчитане в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. Установените по делото увреждания на седемнадесет годишния към момента на ПТП ищец / мозъчно сътресение, двойна фрактура на челюстта и счупване на зъби, охлузвания по тялото и рана на лявата предмишница /, вида и продължителността на проведеното лечение /три оперативни интервенции за периода 09.07.2014 г. – 08.09.2014 г. и проведено медикаментозно и болнично лечение/, общият лечебен и възстановителен период /приключил за около четири месеца/, интензитетът и продължителността на претърпените от ищеца физически и емоционални болки и страдания /болки и страдания за период от четири месеца, в първите тридесет дни, от които, болките са били интензивни и невъзможност за пълноценно хранене в посочения четиримесечен период/, общото му здравословно състояние към настоящия момент /окончателно зарастване на челюстта, но и затруднение при изговаряне на шептящи съгласни, както и козметични белези на дясната надчелюстна област, долната устна, лявото рамо, лявата предмишница и дясна подбедрица/, както и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /§27, ал.2 от ПЗР на КЗ /отм./, израз на икономическото състояние в страната към момента на увреждането, мотивират настоящия състав да приеме, че справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е размер на обезщетението за неимуществени вреди от 55 000 лв. Като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 45 000 лв. до сумата от 55 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а спорът следва да се разреши по същество, като на касатора се присъди допълнително обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от момента на произшествието – 08.07.2014 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора по иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ответника са присъдени направени пред първата инстанция разноски над сумата от 1401.54 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 685 лв. /от общо уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото - направеното в тази насока възражение от ответника по касация се явява неоснователно/, разноски пред въззивната инстанция в размер на още 360 лв. и разноски пред СГС в размер на още 475 лв. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по касация дължи заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на 200 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 200 лв. Касаторът дължи на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 214.28 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1328 от 12.06.2017 г. по в.гр.д.№1012/2017 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №7492 от 14.10.2016 г. по гр.д.№2772/2015 г., поправено с решение от 12.01.2017 г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. Ш. Д. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 45 000 лв. до сумата от 55 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва от 08.07.2014 г. до окончателното изплащане и в частта, с която в полза на ответника са присъдени направени пред първата инстанция разноски над сумата от 1401.54 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на Д. Ш. Д. [ЕГН] допълнително сумата от 10 000 лв. /разликата между сумата от 45 000 лв. до сумата от 55 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва от 08.07.2014 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати на Д. Ш. Д. [ЕГН] сумата от 685 лв., разноски пред ВКС, сумата от още 360 лв., разноски пред въззивната инстанция и сумата от още 475 лв., разноски пред първоинстанционния съд. ОСЪЖДА ЗАД [фирма][ЕИК] да заплати по сметка на САС, сумата от 200 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 200 лв., държавна такса за касационната инстанция. ОСЪЖДА Д. Ш. Д. [ЕГН] да заплати на ЗАД [фирма] сумата от 214.28 лв., разноски пред ВКС. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1328 от 12.06.2017 г. по в.гр.д.№1012/2017 г. на САС в останалата обжалвана част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.