Р Е Ш Е Н И Е № 342/12 София 04.01.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1358 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. П. Б. чрез адв.С. В. срещу решение № 276 от 22.06.11г.по в.гр.дело № 407/11г.на Окръжен съд – Пазарджик.С него е потвърдено решение № 267 от 23.03.11г.по гр.дело № 386/10г.на Районен съд- Пазарджик,с което на основание чл.415 ал.1 ГПК е прието за установено,че Д. П. Б. дължи на В. С. А. присъдените със заповед № 45 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.01.10г.,издадена по ч.гр.дело № 115/10г.по описа на Пазарджишкия районен съд суми,както следва : 8 000 лв главница ,ведно със законната лихва,считано от 11.01.10г.до окончателното изплащане,както и сумата в размер на 160 лв –държавна такса. С определение № 457 от 12.04.12г.на състав на ІV го. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса възниква ли солидарна отговорност за бившите съпрузи при прекратен брак за връщане на даденото по договора на купувача при обезсилване на решение по чл.19 ал.3 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба В. С. А. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Ответникът по касация Р. Р. И. не заявява становище. В отговор на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,Върховният касационен съд намира следното: Нормата на чл.25 ал.2 СК /отм./ предвижда солидарност на съпрузите за поето задължение по време на техния брак,имащо за цел задоволяване нуждите на семейството.Щом вещите,удовлетворяващи нужди на семейството,са по начало общи независимо от това,на чие име са придобити,то и задълженията,изпълняващи същата функция,следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия или от двамата съпрузи. Когато един от солидарните длъжници/бивш съпруг/удовлетвори кредитора след прекратяване на брака,той придобива регресно право срещу другия съпруг,за да възстанови нарушеното имуществено равновестие.След прекратяване на брака с развод имуществената общност също е прекратена,налице е разделност на задълженията и изпълнението от единия общо задължение след прекратяване на брака между бившите съпрузи също е в режим на разделност.Възникнала ли е солидарна отговорност между бившите съпрузи е въпрос на конкретика за всеки отделен случай в зависимост от това дали по време на брака е поето задължение за удовлетворяване нуждите на семейството. Предвид дадения по-горе отговор на въпроса ,по който е допуснато касационно обжалване,настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира касационната жалба за неоснователна. Данните по делото сочат,че на 11.01.10г.ищецът В. А. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата Д. Б.,въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 115/10г.по описа на Пазарджишкия районен съд.Съдът е издал заповед № 45 за изпълнение на парично изпълнение по чл.410 ГПК на 13.01.10г.,с която е разпоредил ответницата - длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата в размер на 8 000 лв - главница,произтичаща от предварителен договор за покупко - продажба на автомобил,ведно със законната лихва,считано от 11.01.10г.до окончателното изплащане,както и сумата 160 лв държавна такса.Срещу издадената заповед ответницата е възразила,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение,поради което в едномесечен срок ищецът е предявил настоящия установителен иск. С решение № 1072/29.12.06г.по гр.дело № 930/05г.на ВКС съдът е обявил за окончателен предварителния договор от 31.05.00г.,по силата на който Р. Р. И. и Д. П. Б. са продали на В. С. А. автомобил марка”” за сумата от 9000 лв,при условие,че купувачът заплати на продавачите общо сумата в размер на 1000 лв в 14-дневен срок от влизане на решението в сила.Прието е,че сумата 8000 лв е платена от А. при подписване на договора и е получена от съпругата Д. П..С решение № 663 по в.гр.дело № 826/07г.на Пазарджишкия окръжен съд съдът е обезсилил посоченото решение по чл.19 ал.3 ЗЗД,тъй като купувачът не е изпълнил задължението си да заплати частта от продажната цена на автомобила в размер на 1000 лв в определения срок. С влязло на 25.06.01г.решение по гр.дело № 644/01г.на Пазарджишкия районен съд е прекратен с развод бракът,сключен между Д. Б. и Р. И. и по силата на спогодба в делбеното производство автомобилът е поставен в неин дял. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че след като решението за обявяване на предварителния договор за окончателен е обезсилено,отпадат с обратна сила последиците от обявяването на договора за окончателен,поради което продавачите дължат връщане на получената цена.Счел е,че е налице пасивна солидарност на двамата съпрузи за задължения,които са поели за задоволяване на нужди на семейството,поради което няма пречка кредиторът да иска изпълнение от всеки един от бившите съпрузи . Решението е правилно.Правилно е приложен материалния закон – чл.25 СК/отм./Законосъобразно съдът е приел,че отговорността на бившите съпрузи е солидарна,тъй като процесният предварителен договор е сключен по време на брака им и получената във връзка с договора парична сума от 8000 лв е станала съпружеска имуществена общност.Възникналата по силата на закона – чл.25 ал.2 СК/отм./пасивна солидарност обуславя изпълнение на задължението,което единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, с цялото общо имущество.Законосъобразни са и изводите,че преценката на съда в производството по чл.297 ал.2 ГПК/отм./се свежда относно факта налице ли е неизпълнение от страна на ищците в производството по чл.19 ал.3 ЗЗД,но не се разпростира върху правопораждащия тези задължения факт. Насрещното парично задължение на купувача по предварителния договор,предмет на условния диспозитив,е облигационно,негов правопораждащ факт е договорът между страните,а не съдебния диспозитив и волята на съда.Правилно е преценено,че в частта по платимия остатък от цената съдебното решение по чл.19 ал.3 ЗЗД вр. чл.297 ГПК/отм./няма конститутивен характер,поради което обезсилването на решението поради неизпълнението на купувача да плати част от цената не може да наложи други изводи за характера на отговорността на съпрузите. Неоснователно е оплакването за необсъждане на доводи и обстоятелства във връзка със симулативност на предварителния договор.Както правилно е приел въззивният съд този въпрос не е относим към предмета на делото,а би имал значение в производството по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС приема,че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение –да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 22.06.11г.,постановено по в.гр.дело № 407/11г.на Окръжен съд – Пазарджик. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.