Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр. София, 29.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 959 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения В. П. И. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 30176/2015 г. по описа на Районния съд–гр. Монтана. В подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК осъденият твърди, че не е бил уведомяван и не е получавал призовки, а задочното производство е станало пречка да получи по-леко наказание по пътя на споразумението. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник (адв. З.) поддържа искането и настоява да бъде уважено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че в случая не е налице основанието по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело. –– Върховният касационен съд, след като обсъди искането на задочно осъдения, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, намира следното: С присъда от 11.04.2016 г. на Районния съд–гр. Монтана по н. о. х. д. № 30176/2015 г. подсъдимият В. П. И. е признат за виновен да е извършил две престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 НК, за всяко от които му е наложено наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, съответно на основание чл. 23, ал. 1 НК и общо наказание по правилата на съвкупността в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода. С решение от 9.06.2016 г. на Окръжен съд–Монтана по в. н. о. х. д. № 29/2016 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена и на посочената дата тя е влязла в сила. От данните по делото не се установява задочно осъденият да е узнал по какъвто и да било начин за влязлата в сила осъдителна присъда срещу него в момент преди датата – 11.07.2017 г, на която същият е бил приведен в затвора. Процесуално допустимото искане на задочно осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на задочно осъдения поради неучастието му в наказателното производство да се уважи, освен в случаите, посочени като изключение – след предявяване на обвинението на досъдебното производство да се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК (чл. 254, ал. 4 НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, да не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Видно от материалите по делото, на 4.06.2015 г. обвинението за престъпленията по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 НК е било предявено на осъдения И. лично и спрямо него е била взета мярка за неотклонение подписка. В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, с разпореждане на съдията-докладчик делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2015 г. На същата дата със съдействието на областно звено „Охрана”–гр. Монтана, призовката, ведно с препис от обвинителния акт, разпореждането и съобщение за възможността по чл. 269, ал. 3 НПК били връчени лично на подсъдимия, който не се явил пред съда. След няколкократно отлагане на делото, призовката за съдебно заседание на 15.12.2015 г. (и другите книжа) били връчени на лице, живущо на известния по делото адрес ( [улица], [населено място]), с което подсъдимият се намирал във фактическо съжителство, и при поето задължение да му ги предаде. Подсъдимият се явил лично пред състава на Районния съд-Монтана, заявил, че е получил препис от обвинителния акт, направил искане, което съдът уважил и делото било отложено. В съдебното заседание на 13.01.2015 г., на което подсъдимият И. присъствал, съдът одобрил споразумение по отношение на другия подсъдим по делото. Последвало призоваване на подсъдимия И. от новия съдебен състав, неявяването му, постановяване на принудително довеждане, което останало без резултат, тъй като лицето не било намерено, извършени справки с цел установяване на актуалното местонахождение, информация за обявяване на подсъдимия за общодържавно издирване. Отчитайки това, в съдебно заседание на 11.04.2016 г. първоинстанционният съд пристъпил към разглеждане на делото, с участието на служебно назначения защитник и се произнесъл с осъдителната присъда, постановена задочно. Въззивното производство, образувано по жалба на служебния защитник, протекло в отсъствие на подсъдимия. При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите на осъдения В. П. И. за нарушено право на лично участие в процеса не могат да бъдат възприети. В конкретния случай той е знаел за наказателното производство, което се води срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие и лично е бил запознат с процесуалните си задължения, произтичащи от взетата мярка за неотклонение. В хода на съдебното производство няколкократно се е явявал пред районния съд, а след като надлежно е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК (чл. 247б, ал. 1 НПК-ДВ, бр. 63/2017 г.) той не се явил и не представил уважителна причина, а преустановил всякакви контакти с органите на правосъдието. Преценката на цялата съвкупност от данни позволява заключение, че осъденият В. П. И. по недвусмислен начин сам се е отказал от правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. В рамките на съдебното производство, в т. ч. в съдебното заседание, в което е била произнесена осъдителната присъда, правото на защита е било ефективно осигурено чрез служебно назначен защитник. Ето защо липсват условията по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване и повторно разглеждане на делото, поради което искането на задочно осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения В. П. И. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 30176/2015 г. по описа на Районния съд–гр. Монтана. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: