Ключови фрази
Частна касационна жалба * Косвен иск * подсъдност * процесуален субституент * потребител на застрахователни услуги

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 518


гр. София, 25.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1855 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 417 от 21.06.2016г., постановено по ч.в.т.д. № 262/2015г. от Апелативен съд Варна, с което, след отмяна на определение № 549 / 11.02.2016г. по т.д. № 1638/2015г. на Окръжен съд Варна, е постановено прекратяване на производството пред Окръжен съд Варна по спора, образуван по искова молба вх. № 30849/ 15.10.2015г., и изпращане на делото по местна подсъдност на Софийски градски съд, на основание чл.119, ал.3 вр. чл.108, ал.1, изр.1 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно излага съображения за .неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че при предявен от кредитор косвен иск по чл.134 ЗЗД вр. чл.208 КЗ /отм./ за осъждане на застрахователно дружество да заплати в полза на длъжника застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, кредиторът не може да се ползва от специалната подсъдност по чл.113 ГПК въз основа на потребителското качество на лицето, чийто имуществени права са предмет на предявения иск, което се конституира като съищец на основание чл.26, ал.4 ГПК. Аргументирано е, че предмет на иска не са права на ищеца, предявени в качеството му на „потребител на застрахователна услуга” по см. на пар.1, т.1 ДВ на КЗ /отм./, респ. по конкретното застрахователно правоотношение, или на качеството му на потребител на финансова услуга по договор за лизинг, на който основава активната си процесуална легитимация за предявяване на иска по чл.134 ЗЗД, поради което кредиторът – ищец не може да се ползва от специалната подсъдност по чл.113 ГПК, даваща право на избор при иск на ищеца – потребител, последният да бъде предявен по неговия настоящ или постоянен адрес.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице противоречива практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: При предявен иск от лизингополучател – процесуален субституент, упражняващ имуществените права на лизингодателя си срещу застрахователя – ответник, произтичащи от договор за имуществено застраховане, приложима ли е разпоредбата на чл.113 ГПК, даваща право на избор при иск на ищеца – потребител, последният да бъде предявен по неговия настоящ или постоянен адрес? Поддържа се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са значимите за изхода на спора процесуалноправни въпроси: Ползва ли се процесуалният субституент на застрахования /лизингодател/ при косвен иск по чл.134 ЗЗД срещу застрахователя от специалната компетентност по чл.113 ГПК; Лизингодателят разполага ли с възможността за избор на специална компетентност с оглед качеството си на ползвател на трето ползващо се лице / трето увредено лице.; Ищецът – лизингоролучател, суброгиращ се в правата на лизингодателя, представлява ли ”трето ползващо се лице” по см. на пар.1, т.1 ДР на КЗ /отм./, на когото е признато правото на избор на местна компетентност по чл.113 ГПК?
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по конкретизирания от настоящия състав въпрос, може ли процесуалният субституен при процесуално застъпничество по чл.134 ЗЗД относно права на потребител да упражни правото на избор на потребителя на местна подсъдност по чл.113 ГПК, тъй като същият е обусловил изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По правния въпрос:
С разпоредбата на чл.113 ГПК се цели допълнителна защита на потребителите, чрез правото на избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК. Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението, от което се извежда материалното право, предмет на делото. Упражняването на правото на избор на местната подсъдност по чл.113 ГПК се извършва към момента на предявяването на иска за защита на правата на потребителя.
При предявяването на иск по чл.134 ЗЗД е налице процесуална субституция под формата на процесуално застъпничество, при което съдът служебно конституира като съищец носителят на спорното материално право, с оглед на което последният не може самостоятелно да упражни право на иск относно същото право, а го упражнява съвместно с процесуалния субституент. В случай, че предмет на косвения иск по чл.134 ЗЗД са права на потребител, няма основание да се приеме, че потребителят не може да се ползва от закрилата на чл.113 ГПК, от което следва че неговото право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК може да бъде упражнено и от процесуалния му застъпник в полза на потребителя при подаването на исковата молба като искът се заведе по седалището / съответно постоянния или настоящ адрес на потребителя. Да се приеме обратното, би означавало, потребителят като съищец - необходим другар в процеса да бъде принуден да прави допълнителни разходи във връзка със защитата на материално си право, предмет на спора, поради прилагане на правилата на общата местна подсъдност – по седалището / постоянния адрес на ответника, само заради това, че процесът е иницииран от процесуалния субституент, вместо от потребителя относно правата на последния. Не представлява упражняване от процесуалния застъпник на правото на избор на потребителя по чл.113 ГПК предявяване на иска по седалище на процесуалния субституент, различно от седалището / постоянния или настоящ адрес на потребителя, носител на материалното право, предмет на спора. Процесуалният субституент не е носител на самото право на избор по чл.113 ГПК, тъй като упражнява право си на иск в защита на чуждо материално право.
С оглед горното, настоящият състав на ВКС дава следният отговор на поставения правен въпрос: „Процесуалният субституен при процесуално застъпничество по чл.134 ЗЗД относно права на потребител може да упражни правото на избор на потребителя на местна подсъдност по чл.113 ГПК, като предяви иска по чл.134 ЗЗД по постоянния / настоящ адрес на потребителя”.
С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, доколкото седалището на потребителя – ползвател на застрахователна услуга по см. на пар.1, ДР на КЗ /отм./, сега чл.2 КЗ, е в [населено място], а на процесуалния субституент е в [населено място], крайният извод на въззивната инстанция, че местно компетентен по иска е Софийски градски съд, а не Окръжен съд Варна, е правилен, тъй като липсва упражняване на правото на потребителя по чл.113 ГПК от процесуалния застъпник, поради което местната подсъдност на спора се определя по общите правила – по седалището на ответника, което е в София.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 417 от 21.06.2016г., постановено по ч.в.т.д. № 262/2015г. от Апелативен съд Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 417 от 21.06.2016г., постановено по ч.в.т.д. № 262/2015г. от Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.