Р Е Ш Е Н И Е № 439 гр. София, 22.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Галина Захарова Галина Тонева при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора А. Гебрев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1286/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по жалба на подсъдимия Д. В. П., подадена чрез защитника му адвокат Ч., против присъда № 43 от 27.01.2014 г. по внохд № 5117/2013 г. на Софийския градски съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не съответства на писмените и гласни доказателства. Изтъква се противоречие между показанията на конфронтиращи се групи свидетели, което предпоставя изводи, базирани единствено на предположения. Въззивният съд се атакува с упреци за проявена избирателност към ценените доказателства и за превратно възприемане на тяхното съдържание във вреда на подсъдимия. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторът и защитникът му поддържат жалбата по изложените съображения. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд , наказателно отделение, 99 състав, с присъда от 26.04.2013 г. по нохд № 23347/2011 г.признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Софийският градски съд, двадесет и трети въззивен състав, отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал Д. В. П. за виновен в това, че на 31.07. 2011 г., около 3.00 часа, в с.Б., област С., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.”, с концентрация на алкохол в кръвта 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода , а на основание чл. 343г от НК – на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за една година. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения : Оплакването на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира с неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите т.е. релевира се касационното основание на чл. 348, ал. 1 , т.2 от НПК. Приведените от защитата аргументи в подкрепа на това твърдение са неприемливи. Основното усилие на касатора е насочено към атакуване на изводите на съда за достоверност на показанията на свидетелите Х., Г., Р. и В.. Всички те са полицейски служители, ангажирани с проверка на сигнал, подаден от свидетеля С., за водач, който управлява неразумно автомобил в центъра на с.Б. Х. и Г. свидетелстват, че забелязали лек автомобил „Ф. Г.”, шофиран от подсъдимия, който се движел по [улица] срещу тях и отговарял на описанието, съобщено в полицията. Водачът направил ляв завой и спрял до паркираните в центъра на селото автомобили. Полицаите провели разговор с него и поискали документите му. Той признал, че е изпил няколко бири. Х. и Г. докладвали на дежурния офицер за откриване на нарушителя от сигнала и поискали съдействие за тестването му с техническо средство за употреба на алкохол. В отговор пристигнали свидетелите Р. и В., които изяснили самоличността на шофьора и чрез уреда „Алк.” установили 1,61 промила алкохол в издишвания от него въздух. При изследване на кръвната му проба била констатирана концентрация от 1,4 промила алкохол в кръвта. Защитата се противопоставя на тази информация, като последователно поддържа тезата, че подсъдимият не е управлявал моторното превозно средство, а се оказал непосредствено до него в момента на проверката. В подкрепа на тази версия се привеждат показанията на свидетелите С., М., Д. и И.. Въззивният съд, за разлика от първостепенния съдебен състав, отказал да кредитира събраните чрез техния разпит доказателства. Той се позовал на заинтересованост на свидетелите, които се намирали в близки роднински и приятелски отношения с подсъдимия и по тази причина имали силен мотив да подкрепят обясненията му. Важно е обаче да се отбележи, че съдът не се е ограничил само с това обстоятелство, което е принципно недостатъчно като оценъчен „филтър” за достоверност на доказателствените източници. Втората инстанция подложила на обективна проверка и анализ двете противостоящи групи гласни доказателствени средства в контекста на цялата доказателствена съвкупност, включваща и писмени доказателства – протоколи и справки , подробно описани на л.3 от мотивите. В този процес на обсъждане не са допуснати процесуални или логически грешки. Установените от съда релевантни факти не са резултат на едностранчива или превратна интерпретация. В мотивите на присъдата убедително са защитени основанията, с които са отхвърлени възраженията на подсъдимия. Показанията на свидетелите – полицейски служители, са подложени на детайлна съпоставка с останалите доказателствени източници, но тя не е довела до разколебаване на извода за обективност на информацията, получена чрез тях. Въззивният съд логично свързал съдържанието на тези показания с косвените данни в показанията на свидетеля С., който сигнализирал за опасния водач, и на свидетеля Т., който карал автомобил от същата марка, но различен от този на подсъдимия. Предходната инстанция е спазила принципа за обективност при изграждане на вътрешното си убеждение, тъй като е обсъдила без каквато и да било избирателност всички доказателства , включително отново изтъкнатите от защитата пред настоящия съд. Изяснени са чрез разпит в условията на очна ставка и посочените в касационната жалба противоречия в показанията на Г. и Х. за посоката на движение на подсъдимия, които касаторът неправилно приема за непреодолими. В подкрепа на изводите на съда за авторството на деянието са и безспорните данни за поведението на П. при установяване на нарушението. Тогава, в рамките на административната проверка, той не само не оспорил факта на управление на моторно превозно средство, но без възражения се подложил на процедура за тестване за алкохол с техническо средство и чрез кръвна проба - действия, твърде далеч от обичайната реакция на лице, изненадано от несправедливо обвинение. Ето защо касационният съд намира, че обективната истина по делото е постигната по категоричен начин. Хипотезата, че два полицейски патрула са насочили неправилно подозренията си към невинен гражданин, който изобщо не е шофирал, а се забавлявал с компания, е опровергана по убедителен начин при спазване на процесуалните правила. Присъдата не почива на произволни предположения и удовлетворява стандарта на чл. 303, ал.2 от НПК за доказаност на обвинението. Обобщено, проверяваната инстанция не е допуснала нарушения на процедурата за въззивно производство, предпоставящи опорочаване на постановената от нея присъда, поради което не са налице предпоставки за нейната отмяна на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 43 от 27.01.2014 г. по внохд № 5117/2013 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.