4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 16 гр. София, 08.01.2021год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 2401 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на М. Н. П., М. А. Г., А. Н. Х., М. А. А., С. К. В. и А. В. Н. срещу определение № 2180 от 06.10.2020г. по в.ч.гр.д. № 2712/2020г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено разпореждане от 09.03.2020г. по гр.д. № 1831/2020г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от жалбоподателите искова молба с вх .№ 18399/12.02.2020г. и е прекратено производството по гр.д.№ 1831/2020 на Софийски градски съд, поради липса на правен интерес от предявяване на субективно съединените установителни искове по чл.26 ЗЗД. Жалбоподателите поддържат, че правният им интерес от прогласяването на нищожността на сделката произтича от факта, че с посочената сделка се намалява значително актива на дружеството, чийто акционери са ищците, и в резултат от това се намалява и пазарната стойност на притежаваните от тях акции от капитала на МИК “Балкантон“ АД. Твърди, че съгласно практиката на ВКС /обективирана в решение № 133 по т.д.№ 17/2011 на I т.о. на ВКС/ дори евентуален интерес /досежно стойността на дружествения дял, ликвидационния дял и прочие/ обосновава правен интерес от водене на исковата защита по реда на чл.124 ГПК, във вр. чл.26 ЗЗД срещу сделки, страна по които е самото дружество. Позовавайки се на правните последици на съдебното решение при успешно проведен установителен иск, частните касатори изразяват становище, че нищожните сделки не пораждат целения от страните по сделката правен резултат – не възниква правноотношение, нито се придобиват субективните права и задължения от неговото съдържание. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявени са от касаторите субективно съединени искове за прогласяване на нищожността на сключен договор за покупко-продажба, с който акционерното дружество МИК “Балкантон‘‘ АД, в което ищците притежават значителен брой акции, е продало на друго дружество - „Балкансаунд“ ООД, чийто дялове се притежават от членовете на съвета на директорите на МИК “Балкантон“ АД, недвижим имот, който съставлява най-крупният актив на МИК “Балкантон“ АД, на цена, значително по-ниска от пазарната. За да потвърди първостепенното прекратително разпореждане, решаващият въззивен състав е споделил изводите му, че в настоящия случай липсва абсолютната процесуална предпоставка за допустимостта на този иск. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, апелативният състав е счел, че предявеният от акционер установителен иск, с който се атакува действителността на сделка, извършена от дружеството, не би могьл да се приеме за лишен от правен интерес само поради обстоятелството, че ищецът разполага и със специални искове по ТЗ за защита на членствените права на акционерите, както и за ангажиране на имуществената отговорност на лицата от управлението, с които би могъл да защити накърнените си права. В този смисъл се е позовал на Тълкувателно решение № 8/2012г. от 27.11.2013г. по тълк. д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което е разяснено, че установителният иск, предявен по общия исков ред, няма субсидиарен характер /какъвто например има искът по чл.59 от ЗЗД/, поради което липсата на осъдителен иск, с който ищецът да може да защити правото си, не с сред абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта му. Констатирал е, че ищците са навели съображения за косвено рефлектиране на прехвърлянето на недвижимия имот, собственост на акционерното дружество, върху имуществените им права като акционери - върху правото им на дивидент, както и върху правото им на ликвидационен дял при евентуално прекратяване на дружеството, които права се отразяват и върху пазарната стойност на притежаваните от тях акции, в качеството им на ценни книги. Същевременно е намерил, че липсва конкретен правен интерес на ищците за предявяване на установителният иск за установяване на нищожност на сключения договор за покупко-продажба. Аргументирал се е, че силата на пресъдено нещо на евентуалното позитивно решение по посочените искове не би отрекла вещно-транслативния ефект на процесния договор за покупко-продажба в отношенията между двамата ответници, както и в отношенията между дружеството и останалите правни субекти - включително държавата и останалите акционери. Същото не би се отразило на балансовата стойност на активите на дружеството, на размера на ликвидационния дял на ищците като акционери, и респективно - на пазарната стойност на техните акции, поради което не би могло да защити посочения от ищците в исковата молба правен интерес. В заключение съдът е посочил, че за да има търсения от ищците ефект, решението по иска за прогласяване на нищожността на сделката следва да има сила на пресъдено нещо в отношенията между дружеството и насрещната страна по сделката, каквато би имало само в случая, в който искът е предявен от името на самото дружество - лично от дружеството, или по реда на чл.134 от ЗЗД - от неговите кредитори. В инкорпорираното в касационната жалба приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, като значим за изхода на делото, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда: „Налице ли е правен интерес за акционер в акционерно дружество да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ основен актив на акционерното дружество, който договор е сключен от дружеството, в което е акционер, ако е безспорно доказано, че с този договор се накърняват пряко и непосредствено неговите имуществени права, инкорпорирани в акцията, като ценна книга?“. Поддържа се наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с решение № 133 по т.д.№ 17/2011 на I т.о. на ВКС/, съответно на основанието по чл. 260, ал.2, предл. 3-то ГПК. Настоящият състав намира, че са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като въпросът, дали е налице правен интерес за акционер да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ основен актив на акционерното дружество, който договор е сключен от дружеството, в което е акционер, и дали това дава отражение върху имуществените права, инкорпорирани в акцията, е включен в предмета на делото и е обусловил изхода на спора, поради което спрямо него е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като атакуваният акт противоречи на приетото в решение № 133 от 22.11.2011г. по т.д.№ 17/2011 на I-во т. о. на ВКС и решение № 217 от 10.03.2016г. по т.д. № 2296/2015г. на I-во т. о. на ВКС. В цитираната практика на ВКС, споделяна от настоящия състав, са дадени разрешения, които макар и във връзка с предявени искове от съдружник, с които се атакува действителността на сделка, извършена от търговско дружество - ООД, принципно се извеждат наличие на правен интерес на собственика на капитала, в качеството му на трето лице, да предяви искове по чл.26 ЗЗД за установяване на нищожност на сделка, сключена от търговското дружество, в което членува, когато правният интерес от предявяването на исковете е обоснован с евентуално /опосредено/ накърняване на неговите имуществени права в търговското дружество, които права са елемент от неговото членствено право. С оглед несъответствието на обжалваното определение с практиката на ВКС, същото следва да бъде отменено като неправилно. Не могат да бъдат споделени мотивите на въззивния състав, че след като по предявените искове не се формира сила на пресъдено нещо /СПН/ между двамата ответника – страни по сделката или спрямо други трети лица /други акционери/, това не води до накърняване на имуществените права на ищците в качеството им на акционери, тъй като става въпрос за абсолютна нищожност, при наличието на която договорът не произвежда действие, вкл. не проявява вещно-правен ефект, като наличието или не на СПН е ирелевантно за възникването на нищожността на сделката. Винаги, когато искът по чл.26 ЗЗД е предявен от трето лице срещу страните по сделката, между последните не се формира СПН, но това не може да се извежда липса на правен интерес от предявяването на иска от третото лице. В конкретния случай е налице правен интерес от предявяване на исковете от акционерите за прогласяване на нищожността на сключен договор за покупко-продажба, с който МИК “Балкантон‘‘ АД, в което ищците притежават значителен брой акции, е продало на друго дружество - „Балкансаунд“ ООД, чиито дялове се притежават от членовете на съвета на директорите на МИК “Балкантон“ АД, недвижим имот, който съставлява най-крупният актив на МИК “Балкантон“ АД, на цена, значително по-ниска от пазарната /с твърдение за симулация относно цената/, която сделка се отразява на имуществените права на собствениците на капитала. Предвид изложеното, въззивното определение, ведно с потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат отменени, като делото се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2180 от 06.10.2020г. по в.ч.гр.д. № 2712 / 2020г. на Апелативен съд- София. ОТМЕНЯ определение № 2180 от 06.10.2020г. по в.ч.гр.д. № 2712/2020г. на Апелативен съд-София и потвърденото с него разпореждане от 09.03.2020г. по гр.д. № 1831/2020г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.