Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 13.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 6829/2014 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 70 от 06.02.2015г. по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2014г. по гр.д.№ 7518/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 1-23-17 от 05.03.1013г. по гр.д.№ 4738/2012г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 40 ЗУЕС: да се отменят решенията на Общото събрание на етажната собственост „Бизнес център Д. 2” София [улица], проведено на 22.12.2011г по т.1 - приемане на доклад за управление на сградата-етажна собственост за периода 01.07.2011г. – 22.12.2011г. и по т.2 – приемане на отчет на приходите и разходите на етажната собственост за периода 01.07.2011г. – 30.11.2011г. Не е допуснато касационно обжалване по същата касационната жалба в останалата обжалвана част. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като е необоснован извода, че с исковата молба не е оспорено решението поради това, че не са представени на събранието разходните документи и за противоречие с материалния закон- чл. 51, ал.1 ЗУЕС относно начина, по който е взето решение фактически за разпределение на разходите. Ответникът по касация етажната собственост, представлявана от управителя чрез адв. И. Л. взема становище за неоснователност на касационната жалба Излага се довод за липса на интерес от обжалване на решенията на етажната собственост по т.1 и 2, тъй като с тях не се създава ново положение, а само се констатира съществуващо такова за информация на етажните собственици, че съдът не може да прави преценка на целесъобразност. За второто решение се сочи, че то било акт на управителя и реда за обжалването му е друг – по чл. 43 ЗУЕС. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Предявен е в законово установения едномесечен срок иск по чл. 40 ЗУЕС от [фирма], да се отменят решенията на Общото събрание на етажната собственост „Бизнес център Д. 2” София [улица], проведено на 22.12.2011г. по т.1 - приемане на доклад за управление на сградата-етажна собственост за периода 01.07.2011г. – 22.12.2011г., по т.2 – отчет на приходите и разходите на етажната собственост за периода 01.07.2011г. – 30.11.2011г. и по т.3 – определяне на месечните вноски за поддържане на общите части на етажната собственост. По т.3, решението е влязло в сила. РС е приел, че закона не съдържа изискване за законосъобразност на решението на общото събрание, поради което е отхвърлил иска. Въззивният съд е приел, че изводът на РС е неправилен, но е формирал извод, че в исковата молба не е направено оспорване на решението на това основание. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: оспорване на решение от дневния ред на общо събрание на ЕС за приемане отчета на управителя за изразходваните средства за управление и поддръжка на общите части представлява ли оспорване на самия отчет като акт на управление на ЕС Правомощие на общото събрание на етажната собственост по чл. 11, ал.1 т.8 ЗУЕС е да приема план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на сградата, както и да одобрява годишния отчет на управителния съвет (управителя) за изпълнението му. Решенията, за които се изисква квалифицирано мнозинство и то самото са изрично посочени - съгласно чл. 17, ал.1 т.3 ЗУЕС, решението на общото събрание за извършване на полезни разходи се вземат с мнозинство от собствениците, притежаващи 75 %. от общите части, а за обновяване и ремонти включително и със собствени средства – с мнозинство от собствениците, притежаващи 67 %. /т.5 от същия текст/. Всеки доклад за управление на сградата-етажна собственост за определен период и отчет на управителя /управителния съвет/ на приходите и разходите на етажната собственост касае съществени въпроси, важността на които законодателя е отчел, като е предвидил и квалифицирано мнозинство за приемането на тези решения, които ангажират имуществено етажните собственици. Изготвяне на всеки отчет предполага обобщаване на разходи и приходи. Разходите на етажната собственост се формират от различни пера, за повечето от които се издават разходно счетоводни документи. Приемането на отчета няма само декларативен характер. По същество подобно решение означава одобряване на извършените разходи за етажната собственост. Приетите решения от общото събрание на етажната собственост, съгласно чл. 38 ЗУЕС са основание за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, т.е. законодателя е предвидил възможността и за принудително изпълнение на това решение. В този смисъл това решение предизвиква промяна и подлежи на съдебен контрол. Същевременно приемането на решение за одобряване доклада за управление на етажната собственост и на отчета за приходите и разходите за определен период дори да е по-малък от предвидения в чл. 23, ал.4 ЗУЕС предполага информираност на етажните собственици за тези разходи, включително и от първичните счетоводни документи за дейностите, за които се издават такива и доказване от органа, който разходва средства на етажната собственост на тези разходи. Оспорването на отчета предполага необходимост от получаване на информация. Тъй като управителя, респективно управителния съвет действа като представляващ етажната собственост в отношенията й с трети лица, то при решение за неодобряване на направени разходи, те ще се считат като действия без, или превишаващи представителна власт за които няма потвърждение с произтичащите от това последици за представителя. По касационната жалба: Решаващият извод на въззивния съд не кореспондира на съдържанието на исковата молба, поради което решението е необосновано и по същество неправилно. В нея, при обосноваване незаконосъобразността на решението по т.1 изрично е мотивирано искането за отмяна с това, че не са били представени оправдателни разходни документи. В представения протокол на общото решение, който съгласно чл.16, ал.7 и 8 ЗУИС доказва извършените действия от общото събрание на етажната собственост, е отразено искането на ищеца за представянето им. В протокола не е отразено, че такива са представени на етажните собственици, или да им е дадена възможност по друг начин и време да се запознаят с тях. Предвид приетото в отговора на правния въпрос, че гласуването на отчета на управителя, управителния съвет предполага пълна информираност на етажните собственици с надлежните отчетни документи, а ако липсват такива доказване на разходите, решенията по т. 1 и 2 от дневния ред на проведеното на 22.12.2011г. общо събрание на етажната собственост „Бизнес център Д. 2” София [улица] са незаконосъобразни. Не се касае за преценка по целесъобразност, каквато съдът действително не може да извършва, а за неспазване на изискването за доказване на извършените разходи на етажната собственост при вземане на решение за одобряването им. В конкретния случай доклада за управление на етажната собственост по т.1 обхваща вече изтекъл период, който включва и периода на отчета за извършените разходи. Така едновременно се предлага гласуване на план за разходите, които вече са направени и на отчет на същите разходи. Това налага обосноваване на неотложността на разходите и доказването им по размер, тъй като извършването им не е било предвидено предварително, а е станало с решение на управителя /управителния съвет/ по чл. 49 ЗУЕС. От протокола за проведеното общо събрание и представения отчет, включващ планови разходи и други такива не се установява да са доказани разходите по размер пред етажните собственици. Неоснователен е доводът, че не се касае за решение на общото събрание, а за решение на управителя, което се атакува само пред РС и съдебния акт не подлежи на обжалване. От представения протокол за проведеното общо събрание на 22.12.2011г. е видно, че са взети атакуваните решения по т.1 - приемане на доклад за управление на сградата-етажна собственост за периода 01.07.2011г. – 22.12.2011г. и по т.2 – приемане на отчет на приходите и разходите на етажната собственост за периода 01.07.2011г. – 30.11.2011г. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, предвидени в чл. 16, ал. 7 -9 ЗУЕС придават на протокола за проведеното общо събрание доказателствена сила, подобна на официалните свидетелствуващи документи /в този смисъл Р № 8/24.02.2015г. по гр.д.№ 4294/2014г. І гр.о. Следователно не се касае за оспорване решения на управителя, а за оспорване решения на общото събрание, вземането на които е доказано с представения протокол. По изложените съображения, решението на възивната инстанция като необосновано и противоречащо на материалния закон следва да се отмени, като вместо това се постанови такова по същество, с което да се отменят двете обжалвани решения. Касаторът претендира разноски за всички инстанции по представен списък в общ размер 2395 лв. Те са доказани с квитанции за платени държавни такси и договори за правна помощ както следва за производството пред РС общо 980 лв., за производството пред СГС – общо 640 лв. и за производството пред ВКС общо 775 лв. Предвид крайния резултат по спора и на основание чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 91 ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 2395 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 30.05.2014г. по гр.д.№ 7518/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 1-23-17 от 05.03.1013г. по гр.д.№ 4738/2012г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 40 ЗУЕС: да се отменят решенията на Общото събрание на етажната собственост „Бизнес център Д. 2” София [улица], проведено на 22.12.2011г по т.1 - приемане на доклад за управление на сградата-етажна собственост за периода 01.07.2011г. – 22.12.2011г. и по т.2 – отчет на приходите и разходите на етажната собственост за периода 01.07.2011г. – 30.11.2011г и вместо това постановява: ОТМЕНЯ решенията на Общото събрание на етажната собственост „Бизнес център Д. 2” София [улица], проведено на 22.12.2011г по т.1 - приемане на доклад за управление на сградата-етажна собственост за периода 01.07.2011г. – 22.12.2011г. и по т.2 – приемане на отчет на приходите и разходите на етажната собственост за периода 01.07.2011г. – 30.11.2011г ОСЪЖДА етажната собственост „Бизнес център Д. 2” София [улица] да плати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] деловодни разноски за всички инстанции в общ размер 2395 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: