5 Р Е Ш Е Н И Е № 427 гр. София, 17 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на трити ноември юни двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1118 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Постъпила е касационна жалба на защитника на подсъдимия А. К. С. - адв.Р. против въззивно решение № 25/23.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 13/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата и в допълнението към нея се поддържа наличието на две от касационните основания - по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като са изложени доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства, от които може да се да се направи единствения възможен извод, че подсъдимият е извършил вменените му във вина престъпления. Според защитника обвинението почива на предположения, както и на веществени доказателства, които не могат да обосноват по категоричен начин причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия и засягането на обществените отношения, в които той е обвинен. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и присъдата като подсъдимият бъде оправдан или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание подсъдимият, въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Защитникът му адв.Р. поддържа така депозираната жалба и моли същата да бъде уважена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 10/20.11.2013 г., постановена от Софийски градски съд, 35 н.с. по НОХД № 208/2012 г. подсъдимият А. К. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по: - чл.327 ал.1 от НК и вр. с чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000 лв. - чл.214 ал.2 т.2 вр. с чл.213а ал.3 т.2 от НК и вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. На основание чл.59 ал.1 т.2 от НК от така наложеното му наказание лишаване от свобода е приспаднат периода – от 19.09.2010 г.- 26.11.2010 г., през който С. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, като в тежест са му възложени и направените по делото разноски. По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и жалба защитниците на подсъдимия – адв.К. и адв.Д. е било образувано ВНОХД № 13/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр.София, н.о. – ІV н.с. След проведено въззивно съдебно следствие с Решение № 25/23.05.2014 г. постановено по същото дело, въззивният съд и изменил присъдата, като е: - преквалифицирал извършеното от подсъдимия престъпление от чл.214 ал.2 т.2 вр. с чл.213а ал.3 т.2 от НК в такова по чл.214 ал.1 от НК и е отменил приложението на чл.55 от НК, като при условията на чл.54 от НК наред с наказанието лишаване от свобода, му е наложил и Глоба в размер на 2 000 лв. - отменил е приложението на чл.78а от НК по отношение на престъплението по чл.327 ал.1 от НК, като е наложил на подсъдимия наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода. - на основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. - на основание чл.23 ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода е присъединил изцяло е наказанието глоба от 2 000 лв. Наведените в жалбата на подсъдимия твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които според защитника са осуетили разкриването на обективната истина по делото са неоснователни. Касационният състав прецени, че първостепенният и въззивният съд са изяснили правилно правнорелевантните факти, които са извлечени надлежно чрез допустимите доказателствени средства. Те са анализирани в тяхната взаимовръзка, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някои от тях. Не са допуснати визираните в жалбата нарушения на нормите на чл.13 и чл.14 от НПК. Напълно е изяснено, че именно подсъдимият е приемал залози и е изплащал печалби за резултати от спортни състезания и е принудил чрез заплашване свидетеля К. И. да му предаде сумата от 3 000 лв., като част от направен от него залог за резултат от футболна среща. Действително при проведените процесуално-следствени действия не са открити самите „сим карти”, чрез които С. е осъществявал комуникацията с пострадалия, но в тази връзка показанията на свидетеля С. И., които се подкрепят и от заявеното и от останалите разпитани по делото свидетели, най-вече от тези на свидетеля Л. П., са достатъчно красноречиви. Решаващите съдилища са изяснили правилно тези въпроси, като са направили верен и изчерпателен анализ на доказателствените материали. В този смисъл напълно обосновано и двете предходни съдилища са отказали назначаването на фоноскопска експертиза, още повече, че подсъдимият е бил разпознаван от пострадалия до срещата им в Студентски град най-вече по специфичния акцент в говора му, с оглед използваните различни телефонни номера. В мотивите на въззивното решение ясно е обективирана волята на съда да кредитира показанията на свидетелите - братята И., П., Р., Д. и Г. и да отхвърли обясненията на подсъдимия, изразяващи се в отричане на каквато и да е съпричастност към организиране на залагания по телефона, както и да е отправял заплахи спрямо нередовния платец – пострадалия К. И.. За да стори това, съдът внимателно е изследвал обстоятелствата - по какъв начин са приемани залозите и са изплащани печалбите и как подсъдимият е намерил телефонния номер на пострадалия, който след като очевидно се е убедил в непоколебимостта и решимостта на С. да осъществи отправените му заплахи е потърсил съдействие от органите на полицията. Не на последно място, самите приемания на залози от подсъдимия са инкорпорирани в изготвените ВДС на СРС, на използвания от него към инкриминирания момент мобилен телефон /том ІV от досъд. пр./. Законосъобразно предходните съдилища не са обсъждали в мотивите движението на паричните средства в банковата сметка на подсъдимия, тъй като в противен случай те биха излезли извън рамките на обвинителния акт, който определя подлежащите на доказване факти и обстоятелства. Ето защо изводът за недостоверността на обясненията на подсъдимия и възприемането на показанията на горепосочените свидетели като обективни, кореспондиращи по между си и с останалите по делото доказателства е резултат от задълбочена оценка, която е извършена обективно, всестранно и пълно. Неоткриването на следи от химическото вещество в обтривките от ръцете на подсъдимия, с което са били предварително обработени предадените му от К. И. банкноти, е напълно логично, тъй като същите са били поставени в плик, на който обаче е установена дактилоскопна следа от безименния пръст на лявата ръка на С.. В този смисъл ВКС не констатира да е налице касационното основание на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което и искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. Не е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК като съществените по делото факти от кръга на тези по чл.102 от НПК законосъобразно са вложени при очертаване наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.327 ал.1 от НК и чл.214 ал.1 от НК. ВКС не споделя изложеното в жалбата относно липсата на вина у подсъдимия за ангажиране на наказателната му отговорност. Съдът е извел прекия умисъл от фактическите обстоятелства, очертаващи цялостното поведение на подсъдимия, а то не е оставя никакво съмнение, че С. реално е упражнил психическо въздействие върху пострадалия, като го е принудил да извърши нещо противно на волята му - да му предаде на четири пъти общо 3 000 лв., като част от сумата от 10 100 лв., т.е. налице са и субективните елементи от състава на изнудването - пряк умисъл и користна цел. Относно престъплението по чл.327 ал.1 от НК - организирането на територията на [населено място] и [населено място] приемане на прогнози по телефона за резултати от футболни срещи срещу плащането на парични суми за участието с цел получаването на печалба, при това за продължителен период от време, категорично опровергава възможността С. да не е бил наясно, че за това е необходимо разрешение от Държавната комисия по хазарт, а от там и за неправомерния характер на извършеното. Ето защо ВКС намира, че в случая законът е приложен правилно и няма основание за корекция на атакуваното въззивно решение в претендираната от защитата насока. В жалба не е наведено оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, а касационната проверка на въззивния съдебен акт се извършва само по посочените от обжалвалата го страна касационни основания. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/23.04.2014 г., постановено по ВНОД № 13/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: