О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101 София, 14.03.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3297/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Б. като пълномощник на В. Г. В., срещу въззивно решение № 260077 от 25.05.2021 г. по в.гр.д. № 48/21 г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд за това, че учредената през 2008 г. ипотека обхваща и третият подпокривен /тавански етаж/на сградата, не кореспондира със събраните по делото доказателства. Не споделя и становището на въззивния съд, че третият етаж към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е погинал и не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, и че това е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск, като поддържа, че по този начин се толерира противоправното поведение на насрещната страна, чието активно или пасивно поведение е довело да фактическото унищожаване на сграда, която е част от културното историческо наследство на града. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивното решение е засегнато от пороци, които са довели до неговата очевидна неправилност-основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК. В отговор на касационната жалба ответникът „Експрес гаранцион комерс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество-че въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260631 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 1038/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Г. В. против „Експрес гаранцион комерс” ЕООД иск за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ателие, самостоятелен обект в сграда с идентификатор .....по КККР, одобрени през 2008 г., с площ 123.46 кв.м, основан на твърдение за придобиване на правото на собственост на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № .... г., както и в частта, с която В. В. е осъден да заплати на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД разноски по делото в размер на 2 100 лв. Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че В. Г. В. притежава право на собственост върху 29.0814% ид. части от сградата, както и от правото на строеж върху дворното място, в която е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор ...., придобити на основание посочения по-горе договор за покупко-продажба, както и в частта, с която „Експрес гаранцион комерс” ЕООД е осъдено да заплати на В. В. разноски в размер на 416.29 лв., и в тези части е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. В. против „Експрес гаранцион комерс” ЕООД иск за установяване, че ищецът е собственик на 29.0814 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена. По делото е установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № .... г. на нотариус № 194 по регистъра на НК, ищецът В. Г. В. е закупил от В. К. Н. и Галена Б. Н. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., находящ се в [населено място], [улица], представляващ ателие, разположено на целия трети /тавански/ етаж в жилищна сграда, с площ 123.46 кв.м, ведно с 29.0814% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е изградена. Праводателите му са се легитимирали като собственици на този обект с Договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, сключен на 11.06.2015 г. между В. К. Н., Г. Б. Н. и „Севар” ЕООД, представлявано от управителя Г. Н., като съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., представляващ жилище, разположено на целия първи етаж на сградата на [улица], ведно с принадлежащите му избени помещения в сутерена и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена; и на самостоятелен обект с идентификатор ....., представляващ ателие, разположено на целия трети /тавански/ етаж на сградата, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. По силата на този договор самостоятелният обект с идентификатор .....–ателие на третия /тавански/ етаж е разпределен в дял на праводателите на ищеца В. и Г. Н., а самостоятелният обект с идентификатор ....-на „Севар”ЕООД. Не е било спорно, че по силата на нотариален акт № .... г. дружеството е било собственик и на самостоятелния обект с идентификатор ....., представляващ жилище на целия втори етаж, с площ 128.40 кв.м, ведно с принадлежащите му избени помещения в сутерена и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Установено е по делото, че през 2008 г. „Севар” ЕООД, представлявано към този момент от В. Н., и В. Н. и Г. Н. са учредили в полза на „Токуда банк” АД договорна ипотека за обезпечаване вземане на банката към „Севар” ЕООД, произтичащо от договор за кредит. Ипотеката е учредена върху недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], [улица], с площ 265 кв.м, съставляващо поземлен имот .... в кв. ....по плана на трети микрорайон на [населено място], и построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ 135 кв.м и брутна застроена площ 393.46 кв.м, състояща се от сутеренен етаж, първи етаж и втори етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В нотариалния акт за учредяване на ипотеката е посочено, че дружеството „Севар” ЕООД е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, 1/2 ид. част от първия етаж и от сутерена, и на целия втори етаж, а ипотекарните длъжници В. Н. и Г. Н.-на 1/2 ид. част от дворното място, 1/2 ид. част от първия и от сутеренния етаж. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8404/2014 г. Варненския районен съд, с който дружеството „Севар” ЕООД е осъдено да заплати на кредитора „Токуда банк” АД посочени в изпълнителния лист суми, е образувано изпълнително дело, по което принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот. В извършения от ЧСИ опис са описани дворното място, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от сутерен етаж, първи етаж, втори етаж и тавански етаж, от които „Севар” ЕООД е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, 1/2 ид. част от сутеренния, от първия и от таванския етаж, както и на 1/2 ид. част от таванския етаж, а В. и Г. Н.- на 1/2 ид. част от дворното място, на 1/ 2 ид. част от сутеренния, от първия и от таванския етаж. След проведена публична продан, на 08.01.2016 г. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот, с което недвижимият имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно място ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от сутеренен, първи, втори и тавански етаж, е възложен на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД. С отговора на исковата молба ответникът „ Експрес гаранцион комерс” ЕООД е оспорил валидността на договора за доброволна делба от 11.06.2015 г. и на договора за покупко-продажба от 22.06.2015 г. и е предявил насрещен иск за прогласяване на същите за нищожни поради невъзможен предмет и противоречие със закона. Този насрещен иск е отделен за самостоятелно разглеждане в друго производство. С влязло в сила решение по гр.д. № 2375/2016 г. на Окръжен съд Варна, исковете на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД против В. В., В. Н., Г. Н. и „Севар” ЕООД за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба и на договора за продажба от 22.06.2015 г. са отхвърлени като неоснователни. Спорен между страните е бил и въпросът дали учредената през 2008 г. договорна ипотека разпростира действието си и по отношение на третия /тавански/ етаж на сградата. Тезата на ищеца е била, че третият етаж представлява самостоятелен обект на правото на собственост, който не е бил предмет на ипотеката, видно от акта за учредяването й, в който този етаж не е посочен. Тази теза е намерена от въззивния съд за неоснователна. Съдът е приел, че волята на страните е била ипотеката да се учреди върху дворното място и цялата сграда, вкл. и върху таванския етаж. В подкрепа на този извод е посочил, че при сключване на договора за ипотека собствениците на сградата са третирали същата като двуетажна, а таванския етаж-като подпокривно пространство, което не представлява самостоятелен обект, а има обслужващо предназначение. Според въззивния съд аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че към момента учредяване на договорната ипотека е бил налице висящ съдебен спор за собственост на таванския етаж между „Севар” ЕООД, В. Н. и Г. Н. като ищци, и трети лица /сем. Р./като ответници /гр.д. № 4746/2005 г. по описа на Районен съд Варна/, по който ищците са твърдяли, че таванският етаж не представлява самостоятелен обект на собственост, а подпокривно пространство между втория етаж и покривната конструкция със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Оттук съдът е заключил, че договорната ипотека разпростира действието си и по отношение на третия /таванския/ етаж, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 173 ЗЗД, независимо от извършените след вписване на ипотеката разпоредителни сделки, от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот ищецът е загубил правото си на собственост върху придобития от него по силата на нотариален акт № 82/2015 г. имот. Въззивният съд е приел, че е налице и друго самостоятелно основание за отхвърляне на предявения от В. В. иск за собственост-в хода на производството по делото таванският етаж е погинал и не съществува. По твърдение на страните по делото, а и от заключението на съдебно-техническата експертиза от 19.09.2020 г., съдът е приел за установено, че покривът и преградните зидове са изцяло паднали, и подът също е отчасти паднал.Въз основа на този факт, настъпил в хода на делото, съдът е приел от правна страна, че като последица от погиването на вещта правото на собственост върху нея се прекратява и предявеният иск за собственост подлежи на отхвърляне. След като обектът на собственост не съществува, ищецът не може да се легитимира като собственик и на съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, върху дворното място, в което е построена, тъй като те нямат самостоятелен характер. Служебно известна на настоящият състав е практика на ВКС, която приема, че иск за собственост върху вещ, която е погинала или е разрушена, е недопустим, както и че ищецът има правен интерес от установяване на правото си на собственост върху вещ, която реално съществува. Несъществуването на обекта на правото на собственост обосновава липса на правен интерес от установяване на това право. В този смисъл решение № 60098 от 05.10.2021 г. по гр.д. № 3416/2021 г. на ВКС, І г.о. и цитираните в него определение № 895 от 23.09.2010 г. по гр.д. № 501/2010 г. на ІІ г.о., определение № 64 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 216/2014 г. на І г.о., определение № 62 от 18.03.2020 г. по ч.гр.д. № 321/2010 г. на ІІ г.о. Предвид тази практика на ВКС налице е съмнение за недопустимост на обжалвания съдебен акт, което налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр.2 ГПК. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260077 от 25.05.2021 г. по в.гр.д. № 48/21 г. на Варненския апелативен съд. УКАЗВА на жалбоподателя В. Г. В. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 368 лв. /2% върху 1/4 от ДО на имота /и в същия срок да представи доказателства за внасянето й, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на предсетателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: