О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 487 гр. София, 31 октомври 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА БОНКА ЯНКОВА при становището на прокурора от ВКП М.К., изслуша докладваното от съдия Янкова частно наказателно дело № 912/ 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по чл.44, ал.1 от НПК за разрешаване на повдигнат спор за подсъдност между общ и военен съд, възникнал по повод разглеждането на НОХД № 40/ 2023 г. на Военен съд град Пловдив изпратено за разглеждане на Окръжен съд Пловдив и образувано пред същият съд като НОХД № 1868/ 2023 г. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото е Военен съд Пловдив, а при евентуална приложимост на общите правила за определяне на подсъдността по чл.35 от НПК компетентен би се явил районен съд, поради което счита, че Окръжен съд Пловдив правилно е приел, че не е компетентен да разгледа образуваното пред него дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Спорният въпрос за компетентния да разгледа образуваното по внесен от Военно окръжната прокуратура Пловдив, изготвен по ДП № 13 – Рп/2018 г. обвинителен акт, се поставя за втори път пред ВКС. Процесуалното развитие на производството е следното: По обвинителен акт на Военно окръжната прокуратура Пловдив, с който е повдигнато обвинение срещу двамата подсъдими М. М. (военнослужещ) и цивилното лице Х. И., за извършено от тях престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.129 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е било образувано във Военен съд Пловдив НОХД № 121/2018 г. С присъда № 9/04.07.2019 г. подсъдимите били признати за виновни и осъдени, като им е наложено съответно наказание. С решение № 20/17.08.2020 г. на Военно апелативния съд, постановено по ВНОХД № 62/2019 г., присъдата е била изменена в санкционната й част. С решение № 183/10.12.2020 г., постановено по н.д. № 822/2020 г. на ВКС, второ н.о., образувано по жалби на подсъдимите, въззивното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При повторното разглеждане на делото пред въззивния съд е постановено решение № 21/13.09.2021 г. по ВНОХД № 55/2020 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. Отново по касационни жалби, подадени от името на подсъдимите, е образувано н. д. № 997/2021 г. по описа на ВКС, второ н.о. С постановеното по това дело решение № 2/14.02.2022 г. въззивният съдебен акт № 21/13.09.2021 г. по ВНОХД № 55/2020 г. и потвърдената с него първоинстанционна присъда са отменени, а делото е върнато на Военен съд – Пловдив за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание. Касационният състав е приел, че предходните две инстанции не са изпълнявали критериите за безпристрастен и независим съд в рамките на процеса, воден срещу цивилното лице подсъдим И., а спрямо подсъдимия М. не са изложени обстоятелства, които да свържат престъпната му дейност с военни въпроси. При тези съображения е направена констатацията, че при разглеждането на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните – делото е разгледано от състав, който не изпълва критериите за безпристрастност и независимост. Дадена е насока за преодоляване на нарушението, доколкото не са предприети законодателни промени в изпълнение на решението на ЕСПЧ " Мустафа срещу България: отмяна на съдебните актове, постановени от военните съдилища, връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание, където съдът да разреши процесуалните въпроси, съобразявайки постановеното осъдително решение "Мустафа срещу България". Съответно, действията на прокурора, който да реши дали да изпрати всички материали на общата прокуратура за внасяне на един обвинителен акт поради наличие на свързани факти, или да упражни правомощията по чл. 216, ал. 1 от НПК. След връщане на делото във Военен съд Пловдив последователно са образувани три дела: 1/ НОХД № 15/2022 г. В проведеното по същото разпоредително заседание, в изпълнение на указанията на касационната инстанция съдът прекратил на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалното нарушение по начина, посочен в отменителното решение на ВКС, второ н.о. по н.д.№ 997/2021 г. По подаден от прокурора протест било образувано ВЧНД № 41/2022 г. по описа на Военно апелативния съд, който с определение № 46/04.07.2022 г. потвърдил атакувания първоинстанционен акт. 2/ НОХД № 118/2022 г. Образувано след внесен от Военно окръжната прокуратура Пловдив нов обвинителен акт, но напълно идентичен с предходния – по НОХД 15/2022 г., като в съдебното заседание, проведено на 18.11.2022 г., по искане на прокурора председателят на съдебния състав се отвел от разглеждане на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК. Делото било разпределено на нов съдия докладчик, който с разпореждане № 82/30.11.2022 г., постановено в закрито заседание приел, че "от обстоятелствата в обвинителния акт и от задължителните указания в решението на ВКС № 2 от 14.02.2022 г. по н. д. № 997/2021 г., не може да се разреши правния спор по същество на делото поради допуснато нарушение, касаещо подсъдността на извършеното деяние" и като констатирал отсъствие в обстоятелствената част на обвинителния акт на съображения обуславящи възможност за преценка, че действията на редник М. са във връзка с работата му в армията, прекратил съдебното производство по НОХД № 118/2022 г. и изпратил делото на Районен съд – Пловдив. С протоколно определение в проведено на 26.01.2023 г. разпоредително заседание по образуваното в последния съд НОХД № 6858/2022 г. съдебното производство било прекратено и бил повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. С Определение № 93 от 28.02.2023 г. постановено по образуваното, на основание чл.44, ал.1 от НПК, ЧНД № 104 /2023 г. състав на ВКС, първо н.о. върнал делото на Военен съд град Пловдидв с конкретни указания - за осмисляне на чл.42, ал.2, пр. второ от НПК и процедиране от Военният съд в съответствие с правилата, регламентирани в посочената процесуална норма. 3/ НОХД № 40/ 2023 г. Същото е образувано, след връщането му от ВКС и е разпределено на същия съдия докладчик. С протоколно определение, постановено в проведено на 6.04.2023 г. разпоредително заседание, съдът позовавайки се на съображенията в Определението на ВКС, които цитирал - че „спора за подсъдност е бил предизвикан неправилно, тъй като преди да изпрати делото е следвало да приложи чл.42, ал.2 пр. второ от НПК“ и като декларирал, че действа в изпълнение на дадените задължителни указания, прекратил на основание чл.249, ал.1 във връзка с чл. 248, ал.1, т.1 от НПК съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалното нарушение: „да изложи аргументи, които да са обосновани и мотивирани относно отделни обстоятелства, че един от подсъдимите е бил военнослужащ към момента на извършване на деянието и в този случай дали престъпната му деятелност е свързана с работата му в армията, военната дисциплина или военното имущество“, респективно при отстраняването се съблюдават стриктно указанията в решението по н.д. № 997/2021 г. по описа на ВКС, второ н.о.“. В допълнение е посочено и констатирано от съда разминаване в мотивната част на обвинението и в самото цифрово изражение на същото. Срещу така постановеното определение отново бил подаден протест на прокурора, по който било образувано ВЧНД № 18/2023 г. по описа на Военно апелативния съд. С определение от 06. 06. 2023 г., само на основание констатирано неизпълнение на указанията на ВКС, дадени в определението по ЧНД № 104 /2023 г. на ВКС, първо н.о., „за решаване на спорния въпрос по чл.42, ал.2, пр. второ от НПК“ и след като посочил, че „Такова обсъждане от първоинстанционният съд не е направено и няма изложени мотиви в тази насока“, Военно апелативният съд отменил протестираното определение и върнал делото на първоинстанционния съд - „в разпоредително заседание“. С протоколно определение в проведеното на 28.08.2023 г. разпоредително заседание, като се позовал отново на указанията на ВКС за приложение на чл.42, ал.2 пр. второ от НПК и отново декларирал, че действа в тяхното изпълнение, Военният съд приел, че делото следва да се изпрати на Окръжен съд Пловдив и прекратил съдебното производство по НОХД № 40/2023 г. Посочил в определението, че „поради дадените задължителни указания на ВКС, съдът счита, че ще следва делото да бъде изпратено на Окръжен съд Пловдив, който се явява съгласно чл.42, ал.2 от НПК равен по степен на Военен съд Пловдив...“ С Разпореждане, постановено по образуваното пред Окръжен съд Пловдив НОХД № 1868/ 2023 г. и по повод на което е настоящото производство пред ВКС, съдията – докладчик, по съображения, че съдебните актове на ВКС – по н.д. № 997/2021 г. и ЧНД № 104/2023 г. „не съдържат информация, че делото следва да се разгледа от цивилен и равен по степен съд на Военен съд Пловдив, в случая това се явява несъмнено Окръжен съд Пловдив“; че „Окръжен съд Пловдив не е компетентен да разгледа по същество обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура Пловдив, защото този съд не е „съответен“ на тази прокуратура и че отделно от това с внесения обвинителен акт е за престъпления, които „не са от родовата компетентност на Окръжен съд Пловдив, съгласно разпоредбата на чл.35 от НПК“ прекратил образуваното съдебно производство и повдигнал спор за подсъдност. Настоящият състав на ВКС, трето наказателно отделение намира, че спорът за подсъдност отново неправилно е предизвикан от Военен съд Пловдив. Процесуалното движение на делото и обстоятелствата посочени по-горе, свързани с определяне на подсъдността и съдът, който следва да разгледа обвинителния акт на военно окръжна прокуратура и който въпрос повече от една година не е получил своето разрешение налагат ВКС да посочи предварително следното: В двете отменителни решения на ВКС и особено в решението по н.д. № 997/2021 г. ясно е посочено, че в светлината на решението „Мустафа срещу България“ и за осигуряване и спазване гаранциите за независимост и безпристрастност, предвидени в член 6 § 1 от Конвенцията, при изготвяне на обвинителния акт е следвало да се извърши следното: спрямо подс. М. М. ( военнослужещ към момента на извършване на престъплението) да се изложат обстоятелства, които да свържат престъпната му деятелност с военни въпроси, имущество на армията или дисциплинарни нарушения, а спрямо цивилното лице Х. И., да се изложат обстоятелства за наложителните причини обосноваващи съденето му от военен съд. Тези указания са били задължителни за прокурора, който е техен адресат и само с оглед процесуалния ред предвиден в НПК, изключващ връщане от ВКС на прокурора, делото е било върнато на военният съд. Последният от своя страна е изпълнил дадените указания с определението от 23.05.2022 г., с които НОХД № 15/2022 г. е върнато на Военно окръжна прокуратура. Между впрочем неизпълнението от страна на прокурора е констатирано от ВКС и в определението по ЧНД № 104/2023 г. Сравнението на всички обвинителни актове, по които са били образувано съдебните производства по настоящото дело (след връщането им на прокурора) – общо три, сочи пълно съвпадение, като съображенията си, които е следвало да изложи и в каквато посока са дадените указания, прокурорът е направил единствено в протеста, по повод на който е било образувано ВЧНД № 18/2023 г. при това частично, само относно обстоятелството, касателно преценката за съдене на цивилното лице от военен съд. Вярно е, че нормата на чл.396, ал.2 от НПК, на която прокурорът е акцентирал, аргументирайки изразеното в частния протест несъгласие с решението по делото „Мустафа срещу България“ на ЕСПЧ, указва компетентност на военните съдилища по дела за престъпления, в които са участвали граждански лица, но в случая, от обвинителния акт, напълно идентичен по всички съдебни производства, такава компетентност по начало не е обоснована, понеже спрямо подсъдимия - военнослужащ не са посочени обстоятелства, които да свържат, престъпната му деятелност с военни въпроси, имущество на армията или дисциплинарни нарушения. Едва след разрешаването на този въпрос е последващата преценка за подсъдността, определена на основание съучастието на цивилното лице и изискваща също надлежно обосноваване на „наложителните причини“ за „разпростиране“ върху цивилни лица на „правомощията на военното наказателно правосъдие“. От своя страна Военният съд Пловдив, още с разпореждането си от 30.11.2022 г. по НОХД № 118/2022 г. е генерирал нарушение, изразено в неизпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС по н.д. № 997/2021 г. мултиплицирано в двете определения по новообразуваното НОХД № 40/2023 г. – в определението от 06.04.2023г. и в определението от 28.08.2023 г. , с което съдебното производство е прекратено и делото изпратено на Окръжен съд Пловдив. Това е така, понеже и до момента Военният съд Пловдив, на когото е възложено разглеждането на НОХД № 40/2013 г. не е действал в унисон с даденото от ВКС предписание – да съобрази хипотезата на чл.42, ал.2, пр.второ от НПК и да я приложи, тоест - да изпрати делото на съответния прокурор. Нещо повече. Военният съд Пловдив, в предизвикалото настоящият спор за подсъдност определение от 28.08.2023 г. противно на заявеното от него, че действа в изпълнение на дадените указания на ВКС по приложението на нормата на чл.42, ал.2, пр. второ от НПК (изискваща изпращане на делото на съответния прокурор), е прекратил съдебното производство и изпратил делото на Окръжен съд Пловдив по съображение, че последният се явява „равен по степен на Военен съд “. При тези данни, настоящият състав на ВКС констатира, че проблемът с дължимото законосъобразно разрешаване на спорният въпрос с подсъдността на производството, водено за извършено в съучастие между военно и цивилно лице причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди, е комплексна последица от неизпълнението на дадените (не веднъж) указания на Военния съд за приложимост на чл.42, ал.2, пр. второ от НПК да изпрати делото на съответния прокурор, от по начало неизпълнените от прокурора указания, дадени му в определението на Военния съд от 23.05.2022 г. по НОХД№ 15/2022 г., с което делото му е било върнато на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК и от обективираното в постановеното определение, предизвикало възникналия сега спор, неразбиране съдържанието (съответно разликите) в двете хипотези на чл.42, ал.2 от НПК. Съгласно чл.42, ал.2, пр. първо от НПК при преценката за подсъдност, съдът прекратява съдебното производство ако „намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд“ и му го изпраща. Окръжният съд Пловдив не е равния по степен, по смисъла на чл.42, ал.2, пр. първо от НПК съд, като не го прави такъв еднаквия ранг и прогласеното в чл.95, ал.2 от ЗСВ приравняване. В тази посока изразеното от Окръжният съд Пловдив съгласие, че именно той е равния по степен „цивилен“ съд, от своя страна също не отчита съдържанието и действителната разлика в обхванатите в чл.42, ал.2 от НПК две самостоятелни хипотези. Без съмнение, правилата, по които се провежда наказателното - досъдебно и съдебно производство по глава ХХХІ от НПК са специални по отношение на общите такива. Дължимото „съответствие“, в процесуалните отношения ( на които е посветено и посоченото в предходното определение на ВКС, Тълкувателно решение № 5 от 16.01.2014 г.) е обезпечено с изключената възможност за „пряко“ изпращане на общ съд от такъв, действащ по „специални правила“, какъвто е военният съд. Казано другояче, особените (специални) правила, по които правораздава военният съд и общите правила, по които правораздава окръжния съд изключват тяхното „съответствие“ и последният не се явява „равен по степен“, по смисъла на чл.42, ал.2, пр. първо от НПК, на военния съд. Военният съд Пловдив освен, че неправилно е разчел съдържанието на нормата на чл.42, ал. 2 пр. първо от НПК, но и както се отбеляза не е процедирал, макар да е декларирал че го прави, така както му е указал предходния състав на ВКС - да разреши спорният въпрос по чл.42, ал. пр. второ от НПК, тоест да изпрати делото на съответния прокурор. В тази връзка ВКС намира за необходимо да посочи и следното: независимо от привидната еднаквост в резултата на дължимото, но неизпълнено от военния съд указание - да приложи чл.42, ал.2, пр. второ от НПК и изпрати делото на прокурора и предприетото от него ( с определението от 6.04.2023 г.) действие по чл.248, ал.1, т.3 от НПК да върне делото на прокурора, доколкото и в двата случая делото се придвижва към военно окръжната прокуратура, несъмнено е налице отклика, която не е семантична, а от процесуална гледна точка е съществена и с решаващи последици за финализиране на очевидно задълбочения спорен въпрос с подсъдността по настоящото производство. Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, с което делото се връща на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения подлежи на съдебен въззивен контрол, каквато възможност обективираната в определението по чл.42, ал.2, пр. второ от НПК констатация, обусловила изпращането на съответния прокурор, не е предвидена. Това е така, понеже в принципно отношение правната теория и съдебната практика не предвиждат възможност възникване на спор за компетентност между съд и прокуратура. Конституционно регламентираните им правомощия обезпечават и гарантират надлежното разрешаване на възникнали спорове в рамките на съответната структура – чл.44, ал.1 от НПК относно съдилищата и съответно т.16. 4 от издадената на основание чл.138 от ЗСВ Заповед № РД-02-04 от 5.01.2021 г. за утвърждаване на Указание за осъществяване на инстанционен и служебен контрол в Прокуратурата“ - при спорове между прокуратури. От гореизложените съображения се налага следното заключение: с оглед съображенията, които Военният съд Пловдив е изложил в предизвикалото настоящият спор определение, обективиращи преценката му, че по така внесения обвинителен акт делото не му е подсъдно, понеже: спрямо военнослужащия подсъдим М. липсват обстоятелства, които да свържат престъпната му деятелност с военни въпроси, имущество на армията или дисциплинарни нарушения, а спрямо цивилното лице И. липсват обстоятелства, които да обосноват „наложителните причини“ за съденето му от военен съд е следвало да приложи чл.42, ал.2 пр. второ от НПК и да изпрати делото на съответния прокурор, а именно на военно окръжния прокурор, а не да го изпраща на Окръжен съд Пловдив. Ето защо ВКС намира, че делото следва отново да бъде върнато на Военен съд Пловдив, за изпълнение на дадените указания по приложението на чл.42, ал.2 пр. второ от НПК. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ВРЪЩА НОХД № 40/2023 г., по описа на Военен съд Пловдив (прекратено), изпратено на Окръжен съд Пловдив, образувано под № 1868/ 2023г. (прекратено), на първият съд за упражняване на правомощията му по чл. 42, ал. 2, пр. второ от НПК. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд Пловдив за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.