Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 05.02.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Гълъбина Генчева Емилия Донкова при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1198/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 478 от 13.10.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 407 от 30.11.2016 г., постановено по гр. д. № 537/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание не изразява становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: дали определянето на дяловете на бившите съпрузи – съделители е обусловено от отчитане на възмездния характер на придобиването на вещно право по време на брака, както и от наличието на съвместен принос, когато правото е придобито на името на единия съпруг. На така поставения материалноправен въпрос следва да се даде следният отговор: В Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.4 от същото, е прието, че съпружеска имуществена общност възниква върху вещи и вещни права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Горното разрешение е възприето и в решение № 30/11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г. на четвърто г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, като в него е посочено, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание чл.21, ал.1 СК /респ. чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. – отм./ при установения режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос. Съвместният принос се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба /чл.21, ал.3 СК/. В цитирания по-горе смисъл е и трайно установената съдебна практика, която се възприема и от настоящият съдебен състав. С обжалваното въззивно решение № 407 от 30.11.2016 г. е потвърдено първоинстанционното решение от 25.05.2016 г. по гр. д. № 1176/2015 г. на Радомирския районен съд, в частта относно квотите, при които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Е. Д. Т. и Х. Г. Т. на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., построена в УПИ IV-1034, 1035 в кв.29 по плана на [населено място], [община], област П., при описани граници. Въззивният съд е приел, че правото на собственост в полза на ищцата – жалбоподател върху 1/2 ид. ч. от процесната сграда е било удостоверено с нотариален акт № 67/02.06.2005 г., в който като придобивни основания са посочени давностно владение и наследствено правоприемство от К. Б. Т.. Ответникът е придобил право на собственост върху другата 1/2 ид. ч. от сградата по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 101/16.06.2005 г., продавач по който е Е. К. Т. – дъщеря на жалбоподателката от брака й с К. Б. Т., прекратен със смъртта на същия. Направил е извод за съществуването на съсобственост между страните при равни квоти след прекратяването на съпружеската имуществена общност с развод през 2013 г., без да отчете възмездния характер на придобиването на тази 1/2 ид. ч. по време на брака между страните, сключен на 25.12.2000 г. Висящността на делото пред въззивната инстанция е пренесена по спора относно квотите, при които е допуснато извършване на съдебна делба между страните при равни квоти на описаната по-горе жилищна сграда, находяща се в УПИ IV-1034, 1035 в кв.29 по плана на [населено място], [община], област П.. По касационната жалба: По делото е установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, че съделителите са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 25.12.2000 г. и е прекратен с развод през 2014 г. /видно и от влязло в сила решение по гр. д. № 4026 от 2012 г. на Пернишкия районен съд/. С нотариален акт № 67/02.06.2005 г. за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследствено правоприемство от К. Б. Т., издаден на основание чл.483 ГПК /отм./ Е. Д. Т. и Е. К. Т. са признати за собственици на цитираните по-горе придобивни основания на следния недвижим имот: едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., която е със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, построена в УПИ IV-1034, 1035 в кв.29 по плана на [населено място], [община], област П.. Ищцата и К. Б. Т. са сключили граждански брак през 1982 г., прекратен със смъртта на съпруга през 1997 г. Е. К. Т. е тяхна дъщеря. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 16.06.2005 г. с нотариален акт № 101, т.2, н. д. № 270, Е. К. Т. е прехвърлила в полза на Х. Г. Т. правото на собственост върху притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от процесната жилищна сграда. При това положение следва да се направи извод за придобиване на описаната по-горе идеална част в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл.21, ал.1 СК, при прекратяването на която дяловете на съпрузите от нея са равни. Обжалваното решение е неправилно, тъй като при определяне на квотите на съделителите не е отчетено горното обстоятелство и получаването в дял на съпругата и на 1/4 ид. ч. от закупената по време на брака идеална част от имота. Същата притежава 1/2 ид. ч. на основание наследствено правоприемство от К. Т. и 1/4 ид. ч. по силата на договора за покупко-продажба, сключен по време на брака й със съделителя – ответник или общо 3/4 ид. ч. от процесната жилищна сграда. С оглед на изложеното следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която са определени квотите на съделителите от процесния имот, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно дяловете на страните в съсобствеността, а оттам - и до нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в описаната част и вместо него се постанови ново по същество, с което да се определят следните квоти на съделителите от допуснатия до делба недвижим имот: жилищна сграда, а именно: 3/4 ид. ч. за съделителката Т. и 1/4 ид. ч. за съделителя Т.. С оглед изхода на делото ответникът по касация трябва да заплати на касатора направените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата 855 лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 407 от 30.11.2016 г., постановено по гр. д. № 537/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд и потвърденото с него решение от 25.05.2016 г. по гр. д. № 1176/2015 г. на Радомирския районен съд, в ЧАСТТА относно квотите, при които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Е. Д. Т. и Х. Г. Т. на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., построена в УПИ IV-1034, 1035 в кв.29 по плана на [населено място], [община], област П., при граници: улица, УПИ V-1038, 1039, УПИ VI-1029, УПИ II-1029 и УПИ X-1033, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ следните квоти, при които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Е. Д. Т. и Х. Г. Т. на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., построена в УПИ IV-1034, 1035 в кв.29 по плана на [населено място], [община], област П., при граници: улица, УПИ V-1038, 1039, УПИ VI-1029, УПИ II-1029 и УПИ X-1033, а именно: 3/4 ид. ч. за съделителката Е. Д. Т. и 1/4 ид. ч. за съделителя Х. Г. Т.. Осъжда Х. Г. Т. от [населено място], [община], да заплати на Е. Д. Т. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 855 лв. /осемстотин петдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.