РЕШЕНИЕ № 263 София, 18. декември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1293 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 137/26.11.2019 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 468/2019, с което е потвърдено решение № 152/26.07.2019 на Разградския окръжен съд по гр. д. № 256/2018, с което са уважени предявените искове по чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане на незаконно придобито имущество в размер на 127.428,86 лева. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси: за правомощията на въззивния съд при обжалване на първоинстанционно решение, постановено по нередовна искова молба и за изискванията за редовност на исковата молба за отнемане на незаконно придобито имущество по чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ; също и по материалноправните въпроси за значителното несъответствие между имуществото, с което ответниците са разполагали в началото и в края на изследвания (за всеки от тях) период и по-специално подлежат ли на отнемане парични средства по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период. По повдигнатите процесуалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че общите изисквания за съдържанието на исковата молба са уредени в чл. 127 ГПК, като централно място сред тях заемат тези във връзка с определяне на предмета на делото: изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (основание на исковата молба) и в какво се състои искането – съдържанието на претендираното право (петитум на исковата молба). С оглед спецификата на някои правоотношения законодателят урежда и допълнителни изисквания към съдържанието на исковата молба. Такова е изискването на чл. 366 ГПК в производството по търговски дела към исковата молба да бъде представена справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на предявения иск. Особено е и изискването на чл. 380, ал. 2 ГПК в производството по колективни искове, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск да бъдат посочени и обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска. В ЗОПДНПИ (отм.) не са уредени изрично особени изисквания към съдържанието на исковата молба, с която се предявява иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, но в чл. 77, ал. 4 е уредено изрично кои доказателства представя КОНПИ, което означава, че обстоятелствата, за доказването на които се представят тези доказателства трябва да бъдат посочени в основанието на исковата молба: обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на КОНПИ и актът на директора на съответната териториална дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество (т. 2); видът и стойността на придобитото през изследвания период имущество (т. 1); обстоятелствата, от които произтича твърдяното наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (т. 3), в т.ч. наличието на тежести и обезпечения върху имуществото, освен наложените по този закон (т. 6); както и обстоятелствата, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито (т. 4), също и другите обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му (т. 5). От изложеното следва, че за да е редовна, исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) трябва да съдържа: 1) обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на КОНПИ и актът на директора на съответната териториална дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество (на по-силно основание – решението по чл. 61, ал. 2 ЗОПДНПИ – отм., взето въз основа на мотивирания доклад по чл. 61, ал. 1 ЗОПДНПИ – отм.); 2) вида и стойността на имуществото, в т.ч. вземанията и задълженията, които ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период; 3) придобитото през изследвания период имущество и неговата стойност, в т.ч. задълженията, които всеки от ответниците е поел за придобиването му; 4) признатия доход на всеки от ответниците през изследвания период по години и твърдените разходи за неговата и на семейството му издръжка; 5) вида и стойността на имуществото, в т.ч. вземанията и задълженията, които всеки от ответниците е притежавал в края на изследвания период; 6) размера на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки от ответниците е разполагал в началото и в края на изследвания период; 7) имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза на държавата; както и 8) другите обстоятелства (ако се твърдят такива), които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му. Когато искът е предявен срещу трети лица, исковата молба трябва да съдържа и 9) обстоятелствата, че те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито. Когато при изпълнение на служебните си задължения по чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд констатира, че исковата молба не съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск или неясноти или противоречия с предявения петитум, той оставя исковата молба без движение и дава указанията на ищеца: в какво се състои нередовността и как може да бъде отстранена в едноседмичен срок от връчването на указанията. Ако констатираните нередовности бъдат отстранени надлежно, производството по делото продължава, като поправената искова молба се връчва на ответника, който може да подаде отговор в съответния (в случая – едномесечен) срок. Ако някоя от констатираните нередовности не бъде надлежно отстранена, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по предявения иск (нередовната искова молба се връща, ако препис от нея не е връчен на ответника, връчен ли е препис от исковата молба на ответника, той участва в производството по отстраняване на нередовностите; и ако те не бъдат отстранени, производството по предявения иск се прекратява). По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че по гражданскопроцесуален ред на основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане подлежи имущество – при наличието на обосновано предложение, че неговото придобиване е свързано с престъпната дейност на лицето; като това обосновано предположение не води до отнемане, когато придобитото по съответния начин имущество не е на значителна стойност, т.е. е под 60.000 лева. В ЗОПДНПИ (отм.) обаче такава презумпция не съществува и е неприложима. На отнемане на основание чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) подлежи налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако бъде установено превишение и релевантно несъответствие може да се предположи, че налично имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него: ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Разбира се, в тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Наличното в края на изследвания период имущество е придобито незаконно, ако неговата придобивна стойност превишава с повече от 150.000 лева сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на изследвания период и неговите доходи през същия период, след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на неговото придобиване. Цялото имущество, извън посоченото, е законно придобито. Ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното паричните средства преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда за извършването на престъпление по чл. 255, ал. 4 вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.). Проверяваният период по отношение ответника и Ф. И., с която той живее на съпружески е от 15.01.2008 до 15.01.2018 г. и в началото на периода ответниците не са притежавали никакво имущество, а през проверявания период ответницата не е получавала никакви доходи. Налице е значително несъответствие по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) в размер, надвишаващ сумата 150.000 лева, тъй като за налично в края на проверявания период следва да се счита и имущество (активи), което не е намерено у ответниците, но има данни да е преминало през техния патримониум, ако няма доказателства това имущество да е напуснало патримониума на ответниците или да е изразходвано – движими вещи, пари, ценни книжа и др. Това тълкуване на понятието „значително несъответствие“, според въззивния съд, е в съответствие с целите на закона. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда за извършването на престъпление по чл. 255, ал. 4 вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.), както и че проверяваният период по отношение ответника и Ф. И., с която той живее на съпружески начала е от 15.01.2008 до 15.01.2018 г. и в началото на периода ответниците не са притежавали никакво имущество (вън от вещи за обикновена употреба). В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че за налично в края на проверявания период следва да се счита и имущество (активи), което не е намерено у ответниците, но има данни да е преминало през техния патримониум, ако няма доказателства това имущество да е напуснало патримониума на ответниците или да е изразходвано. Не може да се отнеме имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното и свързаните с него лица, т.е. не е в тяхно притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че постъпилото имущество е изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако имуществото е отчуждено през изследвания период, не е необходимо да се доказва също, че полученото е вложено в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него: ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Правилно въззивният съд е приел, че ответниците не са доказали по несъмнен начин законен произход на сумите, постъпили по банковите им сметки от трети лица (Вноските от титуляря на банковата сметка не увеличават имуществото му нито го намаляват, както и тегленето на суми от банковата сметка не намалява имуществото му нито го увеличава. Притежавани пари в брой се заменят от парично вземане от банката и обратно – парично вземане се заменя от пари в брой.). В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че последица от това недоказване е правният извод за незаконност на произхода на тези средства. Такава презумпция в закона не е уредена. Презумпция за незаконност на дохода при недоказването на законен източник е уредена в ЗОПДИППД (отм.), но само за доходите, които не са декларирани пред комисията. Съгласно този закон на отнемане подлежи имущество при неустановен законен източник, но при наличието на обосновано (въз основа на преценка на доказателствата) предположение, че доходът произтича или е свързан с престъпната дейност на лицето, за която то е осъдено. В ЗОПДНПИ (отм.) установяването на незаконността на произхода на средствата не е обусловено от недекларирането на доходи пред комисията нито от наличието на обосновано предложение, че той произтича или е свързан с престъпната или друга забранена дейност на лицето. Предпоставка за отнемането по този закон е наличието на превишение и значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период; като на отнемане подлежи имущество, а не доход (доход може да бъде отнет само по наказателнопроцесуален ред). Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда за извършването на престъпление по чл. 255, ал. 4 вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.). Проверяваният период по отношение ответника и Ф. И., с която той живее на съпружески начала е от 15.01.2008 до 15.01.2018 г. и в началото на периода ответниците не са притежавали никакво имущество (вън от вещи за обикновена употреба). В края на проверявания период ответникът притежава: два леки автомобила Р. Е. с придобивна стойност 1.000 лева (остатъчна пазарна стойност 300 лева) и с придобивна стойност 3.911,66 лева (остатъчна пазарна стойност 3.000 лева), лек автомобил Ф. П. с придобивна стойност 1.600 лева (остатъчна пазарна стойност 300 лева), както и сумата 421,43 лева по сметки в банки. Вън от това ответникът притежава и два недвижими имота, придобити по наследство и давност, с което законният източник на средствата за придобиването им е установен и се признава от ищеца, а ответницата Ф. И. не притежава секвестируемо имущество. Видно от изложеното цялото налично имущество (у ответницата Ф. И. такова не е налице), което ответникът притежава към 15.01.2018 г. – в края на проверявания период, съставлява превишение (в началото на периода ответникът не е притежавал никакво имущество, вън от вещи за обикновена употреба). Несъответствие обаче е налице само за част от наличното имущество – това с придобивна стойност 6.933,09 лева, което, предвид неговата ниска придобвина стойност, е незначително, дори без да се отчитат доходите на ответниците и средствата, необходими за издръжката им през проверявания период. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуалната защита на двамата ответници пред трите инстанции в размер на 3.600 лева, както се претендира. На отнемане на основание чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) не подлежи имуществото, което през проверявания период е постъпило в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица. Отнемане по гражданскопроцесуален ред е възможно на налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното и/или свързаните с него лица в края изследвания период, към който момент е възможно да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Законът позволява отнемането на имущество, което проверяваното лице е отчуждило, но имуществото се отнема от недобросъвестния приобретател, съответно неговата равностойност, ако приобретателят е добросъвестен, поради което прехвърлянето е противопоставимо на държавата. В тежест на ищеца е обаче да докаже, че имуществото съществува в края на проверявания период. Не е в тежест на ответника да доказва, че влязло в патримониума му имущество е напуснало неговия патримониум и по какъв начин. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 137/26.11.2019 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 468/2019. ОСЪЖДА КПКОНПИ, София, да заплати на адвокат В. В. от Р. а. к. сумата 3.600 лева адвокатско възнаграждение за процесуалната защита на ответниците Р. И. А. и Ф. Х. И. пред всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.