Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * Отмяна по молба на трето лице

Р Е Ш Е Н И Е


№ 328

гр.София, 09.10.2015г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА




при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 240 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба за отмяна от 23.01.2013г. на Г. М. Г. на влязлото в сила решение от 19.10.2012г. по гр.д.№610/2012г. на ОС Пазарджик за обезсилване на решение от 24.02.2012г. по гр.д.№2545/2011г. на РС Пазарджик, на основание чл.303, ал.1, т.5 и 304 ГПК.Молителят поддържа, че като съпруг на ищцата М. И. е следвало да участвува в производството по делото, което обуславя отмяната на влязлото в сила решение, за да се осигури и неговото право на защита.
Ответниците Е. К. В., И. Г. Г., Д. С. К., А. В. Ч., С. В. Ш., К. В. Ш., И. Т. С.- представлявана от служебен защитник, В. Г. У., Д. Д. С., К. К. С., С. К. С., Е. Д. А., О. П. Т., Б. И. Л., И. Б. Л., В. Б. П., В. С. А., М. И. Г. и [община] не вземат становище по молбата.
Ответницата И. Т. С., представлявана от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, поддържа, че молбата е недопустима, а ако бъде разгледана по същество е неоснователна.Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и същата съдържа посочване на основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане по същество от настоящата инстанция, като страните бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание.
Предявен е бил иск от М. И. искт по чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване право на собственост върху спорна площ, която не е заснета при одобряване на действащия кадастралния план и начина му на отразяване в плана.
С атакуваното решение въззивният съд е счел, че предявеният иск с правно осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР недопустим. Прието е, че този иск по съществото си е иск за установяване право на собственост върху реална част от парцел , към минал момент-датата на приемане на кадастралния план, в който според ищцата е била допусната грешка при заснемането на имотните граници на имота, който кадастрален план е послужил като основа за приемане на действащия към настоящия момент регулационен план на населеното място. Посочено е, че наличието на правен интерес от предявяване на иска с правно осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР е процесуална предпоставка за допустимостта му и, че интересът от така предявения иск е налице доколкото ищцата претендира право на собственост към минал момент и за неговата допустимост е достътъчно твърдението на ищцата, че процесното място погрешно е заснето, като имот на ответниците вместо да бъде заснет като имот с отделен планоснимачен номер на нея. В случая щцата е твърдяла, че с решение от 23.06.99г. по адм.д№1125/98г. по описа на ОС Пазарджик оставено в сила с решение №315/25.01.2000г. по адм. д. №5417/99г.на ВАС е отменено отчуждаването на ½ ид.част от имот с площ от 148кв.м, като не отрича правото на собственост на Община [населено място] на останалата ½ ид.част от реституирания имот, т.е. по делото не са представени доказателства от които може да се установи коя точно част от имота е възстановена на ищцата. При тези данни съдът е счел, че предявеният иск с предмет установяване на принадлежността на материалното право се явява недопустим, тъй като с посоченото решение не е решен конкретен спор за материално право или за установяване на точни имотни граници, което да обоснове изменение/допълване/ на кадастралната карта и регистри по реда на чл.53,ал.2 от ЗКИР , поради което първоинстанционното решение е обезсилено , а производството по делото прекратено.
Молителят поддържа, че като съпруг на ищцата не е призован за участие по делото и е лишен от право на защита в процес, доколкото формираната сила на присъдено нещо по спора ще го обвърже, т.е. че е налице основание по чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че молбата за отмяна е основателна. С разпоредбата на чл.304 ГПК е уредена гарантираната от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната сила на пресъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и правото им на иск, респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Съпругът на М. И. не е бил конституиран като ответник по делото и не е участвал в производството относно спор за собствеността на придобит на време на брака им недвижим имот, какъвто е явява и спорът по иск с правно основание чл.53 ЗКИР. Това обуславя основателността на подадената молба за отмяна по чл. 304 ГПК на решението, което има сила спрямо молителя, независимо, че не е бил страна по делото. Решението на Пазарджшкия ОС следва да бъдат отменено и делото върнато на за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да конституира като ответник в процеса и молителя..
Направените от молителя в производство по отмяна на влязлото в сила съдебно решение разноски следва да се присъдят с решението по съществото на спора съобразно правилото на чл. 78 ГПК – т.4 от ТР № 6 от 06.11.2013 . по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС.
На основание чл.47, ал.6 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на адв.Б. Й. С.-САК възнаграждение в размер на 300 лева съобразно разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като му се даде десетдневен срок от съобщаването му за това, а при неизпълнение на това задължение следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на адв.Б. Й. С.-САК.
Предвид изложените съображения, съдът
р е ш и :


О Т М Е Н Я решение от 19.10.2012г. по гр.д.№610/2012г. на ОС Пазарджик.

В Р Ъ Щ А делото на ОС Пазарджик за ново разглеждане от друг състав на същия съд след конституиране като страна по делото на Г. М. Г. .

ОСЪЖДА Г. М. Г. да заплати на адв.Б. Й. С.-САК сумата 300 лева в десетдневен срок от съобщаването му за това, като представи доказателства за изпълнение на задължението.
След изтичането на срока и при неизпълнение на задължението да се издаде изпълнителен лист за сумата на ад.С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: