Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 196 София, 10.10. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2362 //2014 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Г. срещу въззивно решение № 2157 от 31.10.2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 2078 /2013 г., с което е потвърдено изцяло решение № 116 /07.05.2013 г. по гр.д. № 102 /2012 г. на Районен съд - Провадия, с което е допусната съдебна делба на дворно място в [населено място] с площ 1950 кв.м., съставляващо имот с идентификатор 47620.501.108 по КП на селото, при граници: улица, имоти с номера 501.109, 501.120, 501.121 и 501.107 между страни и квоти, както следва : за М. Ю. М. – 1260 кв.м. ид.ч., за А. А. Г. и Д. И. М. – 690 кв.м. ид.ч. Касационно обжалване е допуснато с определение № 339 /31.05.2014 г. по материалноправния въпрос : Когато се иска делба на имот, индивидуализиран с кадастрален номер по кадастрална карта, а по делото е установено, че за имота има действащ регулационен план, който предхожда по време кадастралния план, по силата на който за имота по кадастралния план са отредени няколко урегулирани поземлени имота (УПИ, парцела) и части от УПИ, на урегулираните поземлени имоти или на имота по кадастралната карта следва да се допусне делба. Прието е, че е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Насрещната страна М. Ю. М. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. І. По правния въпрос : Настоящият състав намира следното: Делба се извършва на годни обекти на собственост. В населените места такива недвижими имоти са поземлени имоти (дворните места, индивидуализирани чрез актуалния им териториалноустройствен статут. При приложен (действащ) подробен устройствен план (ПУП) или дворищнорегулационен план (в сила преди приемането на ЗУТ) за дадено населено място те индивидуализират поземлените имоти (дворните места), които урегулират. Т.е. при действаща регулация поземлените имоти (дворните места) се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти. Границите им съответстват на регулационните линии, които определят и местоположението и площта им. Кадастралният план представлява заснемане на повърхността, той има значение за бъдещ устройствен план, а не за действащ. Заснетите с него граници на имотите не определят собствеността върху тях. Съдът следи за редовността на исковата молба за съдебна делба. Тя включва и индивидуализацията на дворните места чрез актуалния им териториалноустройствен статут, което при действащ ПУП или регулационен план означава индивидуализацията им по него, включително граници по регулационни линии и площ. Това не се променя и когато при действащ (приложен) ПУП или регулационен план по-късно е одобрен кадастрален план. И в този случай имотите следва да се индивидуализират по действащия ПУП или регулационен план. Когато исковата молба е нередовна, първоинстанционният и въззивният съд следва да дадат указания за отстраняване на нередовностите. ІІ. По съдържанието на въззивното решение За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано от фактическа страна, че УПИ VІІ-128 и УПИ VІІІ-128 по плана на [населено място] от 1962 г. са частично идентични с поземлен имот с идентификатор 47620.501.108 по КП от 2005 г., че със заповед от 1962 г. е одобрен кадастрален и регулационен план на [населено място], налице е влязъл в сила нов кадастрален план от 2005 г., но действието на регулацията от 1962 г. не е отменено и че в кадастралния план от 2005 г. липсва попълване на имот с идентификатор 47620.501.108 (процесния). От правна страна въз основа на анализ на представените писмени доказателства и свидетелски показания съдът е приел за доказано от придобиването в съсобствеността на имота, индивидуализиран по кадастралната карта от 2005 г., съобразно признатото на всяка от страните с констативни нотариалните актове право на собственост по давностно владение (по обстоятелствена проверка) – ответникът . А. А. Г. през 1970 г. за 690 кв.м. идеални части (за парцел VІІ-128 с площ 690 кв.м., част от който сега е включен в заснетия в кадастъра имот), а ищцата М. Ю. М. – за 1260 кв.м. идеални части, от имота по кадастралната карта от 2005 г. ІІІ. По допустимостта на решението : Основателен е доводът за несъответствие между УПИ (парцел) VІІ-128 и УПИ (парцел) VІІІ-128 по действащия регулационен план на [населено място] от 1962 г., които са отредени за процесните имоти и поземлен имот с идентификатор 47620.501.108 по КП от 2005 г. от представената по делото комбинирана скица (на л. 66 и л.104 от делото на ПРС), изготвена от вещо лице, е видно, че между урегулираните поземлени имоти (парцели) и заснетия по-късно по кадастралния план от 2005 г. поземлен имот има само частично съвпадение (идентичност). Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел същия извод, но е разгледал иска за делба (и е допуснал делба) по отношение на имота, заснет по по-късната кадастрална карта. От обсъдените от въззивния съд удостоверение за статута на процесния имот (л.77) и от комбинираната скица за него (л. 66 и л.104), е видно, че голяма част от парцел VІІ-128 (югозападната част, чиято площ е около половината от площта на парцела, за който представя документи за собственост ответникът А. А. Г.) и част от парцел VІІІ-128 (южната) по регулационния плана на [населено място] от 1962 г. попадат извън поземлен имот с идентификатор 47620.501.108 по КП от 2005 г., а в последния попадат части от други парцели – ІХ-129 (западната) и ХХІІ-137 (северната). Не съвпадат напълно и северните граници на парцелите и имота. От това, че регулационните и имотни граници на имотите са различни и от отговора на правния въпрос следва извод, че в исковата молба процесният имот (имоти) не е индивидуализиран по актуалния му териториално-устройствен статут, който се определя от действащия регулационен план от 1962 г. Следователно двете инстанции по същество са постановили съдебни решения по иск за съдебна делба по нередовна искова молба. Нередовността се отнася до основанието и петитума на иска – индивидуализацията на недвижимия имот, чиято делба се иска. Обжалваното въззивно решение, постановено по нередовна искова молба, е недопустимо. Касационната инстанция следи за допустимостта и служебно. Съгласно чл.293,ал.4 ГПК недопустимото въззивно решение следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за отстраняване на нередовността. В. съд следва да укаже на ищцата да индивидуализира имота (имотите), чиято делба иска, по действащия (приложения) регулационен план. Поради извода за недопустимост, не следва да бъдат разглеждани останалите доводи на касационния жалбоподател: За невъзможност за придобиване на части от парцела (поради забраната на чл. 59 З. (отм.), и чл. 200 ЗУТ), наведен и в първото съдебно заседание на 22.10.2012 г. (л.56,стр.2), които са доводи за неправилно приложение на императивни материалноправни норми (вкл. дали ищцата при действието на З. е могла да придобива реално определени части от парцели (идеални части върху реални части от парцели) и дали при действието на ЗУТ е могла да придобива реално определени части от УПИ без да ги прибавя към придобити по-рано съседни УПИ, доколкото не твърди да е придобила по-ранно цял парцел (УПИ); за невъзможност за придобиване по давност на имота по кадастралния план от 2005 г., т.к. до 2011 г. не са изтекли 10 години). Тези доводи следва да бъдат разгледани при отстраняване на нередовността на исковата молба. Съгласно чл.294,ал.2 при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 2157 от 31.10.2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 2078 /2013 г. Връща делото за ново разглеждане от въззивния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2