Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр. София 18 януари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, III Наказателно отделение в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурор Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 389 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от повереник на частния тъжител и граждански ищец Д. С. С.. С присъда №30/04.12.2019г. по НЧХД 159/2019г. Троянски районен съд – 3 състав е признал подсъдимия Б. Е. Я. за виновен в извършване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 130, ал.2 НК и на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. Осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Д. С. парична сума в размер на 3000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва от 17.04.2018г. до окончателното й изплащане, отхвърляйки иска до пълния му предявен размер от 5000.00 лева. Подсъдимият Я. бил осъден да заплати и разноските по делото. По въззивна жалба от подсъдимия Б. Я., депозирана чрез неговия защитник, е образувано ВНЧХД 60/2020г. по описа на Ловешки окръжен съд – Наказателна колегия, по което с решение № 18 от 09.03.2020г. е отменена присъда № 30 от 04.12.2019г. по НЧХД 159/2019г. на Районен съд – Троян, наказателното производство е прекратено, а частният тъжител и граждански ищец Д. С. е осъден да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец С. се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Излагат се твърдения, че въззивният съд неправилно е приложил процесуалната норма на чл. 81, ал.3 НПК, за да прекрати производството по делото, несъобразявайки се с междувременно настъпили промени в процесуалната уредба/ДВ бр.7/2019г./относно срока за депозиране на частна тъжба. Моли делото да бъде върнато на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на оправдателна спрямо подсъдимия присъда. В срока по чл. 351, ал.4 НПК е постъпило възражение от защитника на подсъдимия, в което се излагат подробни доводи за законосъобразността и правилността на атакуваното решение и се моли то да бъде оставено в сила. В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на гражданския ищец и частен тъжител поддържа позицията си за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от Окръжен съд – Ловеч поради изразеното неправилно схващане, че не е спазен срокът за подаване на частна тъжба от неговия доверител. Отново моли настоящият състав да върне делото за ново разглеждане на второинстанционния съд като му укаже да се произнесе по същество на спора. Прокурорът застъпва позицията, че касационната жалба е неоснователна, тъй като контролираният съдебен състав е постановил своето решение, съобразявайки се със закона и правилно е прекратил производството по делото. Моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение. Защитата на подсъдимия поддържа изложеното във възражението си срещу касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съдебен състав и да бъдат присъдени на подзащитния й разноските, направени от него пред настоящата инстанция. Подсъдимият Я. заявява, че е невинен. Върховният касационен съд след като прецени изложеното в жалбата и становищата на страните счита, че тя е допустима, но неоснователна. За да отмени атакуваната пред него присъда и прекрати наказателното производство контролираният съдебен състав е приел, че депозираната на 09.04.2019г. частна тъжба от Д. С. не е била в състояние да стартира образуването и финализирането на НЧХД 159/2019г. по описа на Районен съд – Троян, тъй като е подадена извън преклузивния законоустановен срок, визиран в нормата на чл. 81, ал.3 НПК. Според въззивния съдебен състав разписаното в тази процесуална норма сочи, че тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението или в едномесечен срок от деня, в който той е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, което не е сторено от частния тъжител. С постановление от 18.12.2018г. на прокурор при Районна прокуратура – Троян досъдебното производство, водено срещу Б. Я. за нанесена на 17.04.2018г. в [населено място] средна телесна повреда на Д. С., което деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, е прекратено. Основанието на прокурора, за да финализира по този начин досъдебното производство е, че в хода на разследването от медицинските изследвания на С. е установено причиняване на негова болка и страдание, което покрива медико-биологичните характеристики на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 НК. Прокурорът е преценил, че в тази ситуация наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, не се реализира по общия ред и прекратява наказателното производство, давайки възможност на Д. С. да реализира правата си по частно правен път. Пострадалият е получил прокурорския акт на 02.01.2019г., уведомявайки се за позицията на държавното обвинение и не го е атакувал. Съобразно действащите към този момент процесуални правила в конкретната ситуация Д. С. е следвало да осъществи правата си по сезиране на компетентния съд с частна тъжба за твърдяното спрямо него посегателство в едномесечен срок от деня на получаване на съобщението за прекратяване на наказателното производство на основание, че то се преследва по тъжба на пострадалия. Той действително е сезирал компетентния районен съд с частна тъжба, депозирана обаче далеч след изтичане на указания от закона преклузивен срок – на 09.04.2019г. С тези свои действия пострадалият се е поставил в невъзможност да получи решение по същество на спора, тъй като неговата тъжба не е отговаряла на изискванията на чл. 81, ал.3 НПК и не е подадена в процесуално визирания срок. Неоснователни са аргументите на защитата за налични основания за приложимост на редакцията на чл. 81, ал.3 НПК /ДВ бр.7/22.01.2019г./, която определя шестмесечен срок за изразяване на желание да се стартира наказателно преследване срещу Я. за причинената телесна увреда, от деня, когато С. е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал.1, т.6 НПК. Всъщност възможността за спиране, а не за прекратяване на наказателното производство, когато прокурорът установи, че деянието се преследва по тъжба на пострадалия, се въвежда с процесуалните промени в Наказателния кодекс, въвеждащи чрез параграф 7 и изменения в Наказателно - процесуалния кодекс /ДВ бр.7/22.01.2019г./ и дотогава прокурорът не е притежавал правомощия да спира наказателното производство в тази ситуация, а да го прекратява. Именно при действието на процесуалния закон преди посочените изменения прокурорът е и прекратил производството, а не го е спрял, тъй като с измененията от ДВ бр.7/22.01.2019г. той може да финализира чрез прекратяване наказателното производство по делото едва ако пострадалият в шестмесечен срок от получаване на съобщението за спиране на делото не подаде тъжба по реда на чл. 81 НПК. Тази процедура е напълно различна от действащата към момента на постановяване на коментирания прокурорски акт на 18.12.2018г. и е свързана с осигуряване на допълнителни гаранции за реализиране правата на пострадалия и въпреки че коментираните изменения на процесуалния закон са влезли в сила по време на действие на едномесечния период от уведомяването на пострадалия за сезиране на районен съд с частна тъжба, то не може да бъде приложен шестмесечния срок за подаване на тъжба, тъй като процесуалните норми действат занапред, а липсват разпоредби, сочещи, че изменената норма на чл. 81, ал.3 НПК касае и неприключилите производства. Това е и напълно резонно предвид изцяло новите правила за действия на прокурора при преценка, че в досъдебното производство се разследва деяние, което се преследва не по общ, а по частноправен път. Поради това и правилна е преценката на Ловешки окръжен съд, че частната тъжба от Д. С., депозирана от адв. А. срещу Б. Я., е депозирана извън законоустановения срок, естествена последица от което е и прекратяване на наказателното производство. Поради този изход на делото и направено изрично изявление от страна на защитата на подсъдимия с представен пред настоящия състав договор за правна защита и съдействие, сторените от подсъдимия Б. Я. разноски в размер на 500.00 лева за негово процесуално представителство пред тази инстанция, следва да бъдат възложени на частния тъжител Д. С.. Поради това Върховен касационен съд – Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 09.03.2020г. по ВНЧХД 60/2020г. по описа на Ловешки окръжен съд – Наказателна колегия. ОСЪЖДА Д. С. С. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на Б. Е. Я. с ЕГН: [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.