9
Р Е Ш Е Н И Е № 23
София, 14.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 950/2019 година
Производството е по чл. 47, ал.1,т.2 и чл.47, ал.2 ЗМТА.
Образувано е по предявен иск от „Застрахователна компания Надежда“ АД, ЕИК[ЕИК], представлявана от Р. Г. – квестор, чрез процесуален пълномощник, срещу „Ви-Веста холдинг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], за обявяване нищожността на арбитражно решение от 01.03.2019 г. по арб.дело № 4/2018 г. на Арбитражен съд при Сдружение “Европейска юридическа палата“, с което „Застрахователна компания Надежда“ АД е осъдена да заплати на „Ви-Веста холдинг“ ЕАД сумата 2 400 000 лв., представляваща вземане за връщане на предоставена в заем парична сума по договор за паричен заем от 04.04.2017 г., прекратен със споразумение от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 28.12.2018 г. и разноски в арбитражното производство в размер на 45 940 лв.
В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение е нищожно, поради постановяването му по неподлежащ на арбитриране спор. Ищецът сочи, че към датата на предявяване на иска пред Арбитражния съд, спорът по договора за предоставяне на паричен заем от 04.04.2017 г. и евентуалното му предсрочно прекратяване, вече не е обикновен граждански имуществен спор, а се е преобразувал в спор със смесен фактически състав, т.к. лицензът на застрахователната компания е бил отнет, а назначеният квестор извършва дейността си само под надзор и след разрешение на административния орган. При условие, че се приеме за валидно арб.решение, ищецът претендира за неговата отмяна, поради липса на процесуални предпоставки за образуване на арбитражното производство, т.к. арбитражното споразумение е недействително. Твърди, че съдържащата се в споразумение от 01.06.2017 г. арбитражна клауза е надлежно оспорена пред АС, но в нарушение на процесуалните правила, това възражение е отхвърлено. Според ищеца, споразумението е без достоверна дата и е антидатирано, а освен това, арбитражната клауза е уговорена между свързани лица, като едни и същи лица са договоряли от името на двете страни във вреда на застрахователната компания. Във връзка с твърдението, че споразумението от 01.06.2017 г., в което се съдържа арбитражна клауза, е антидатирано, ищецът се позовава на: входящ регистър, в който не е заведено споразумението, нито е вписано решението от извънредното заседание на СД на ЗК“Надежда“ за прекратяване на договора за заем; счетоводни записвания на ответника, който към 31.12.2017 г. не е осчетоводил заемната сума като изискуемо вземане; покана до квестора от 28.08.2017 г. за връщане на сумата, в която не е посочено, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, както и на обстоятелството, че споразумението не е било известно на КФН. Ищецът счита, че към датата, посочена в споразумението, не е съществувала пречка представляващите ЗК“Надежда“ да извършат плащане съобразно прекратения договор за заем. По съображения в исковата молба, поддържани в хода на настоящото производство и в писмена защита /вкл.реплика/, се иска обявяване нищожността, евентуално отмяна на атакуваното арбитражно решение.
Ответникът – „Ви-Веста холдинг“ ЕАД, чрез процесуалните си пълномощници, оспорва изцяло предявените искове. Счита, че отнемането на лиценза за извършване на застрахователна дейност на ЗК“Надежда“ към момента на завеждане на делото пред АС, е ирелевантно за валидността на арбитражното решение, с оглед на източника на задължението – прекратен договор за заем. Сочи, че в споразумението за прекратяване на последния, по взаимно съгласие на страните, е обективирана валидна арбитражна клауза. За неоснователно счита твърдението в исковата молба за антидатиране на споразумението, т.к. изискването за достоверна дата по см. на чл.181 ГПК е само по отношение на третите лица, а не по отношение на ЮЛ, участвали при сключването му и представлявани от техните органни представители към момента на подписване на споразумението. Поддържа, че споразумението като писмено съглашение и датата на съставянето му са в пълно съответствие с: протокол № 19 от 17.05.2017 г. на СД на ЗК“Надежда“, с взето решение за прекратяване по взаимно съгласие на договора за заем поради отпадане на икономическата и правна цел, за която е бил сключен – осигуряване на парични средства чрез т.нар.“подчинен срочен дълг“/ с оглед покриване на минималните капиталови изисквания по отношение на застрахователя/, както и с връчена на квестора покана за доброволно плащане. Отпадането на целта за предоставяне на заема е настъпила вследствие Решение на КФН от 10.05.2017 г., с което е отказано одобряване на представен от застрахователното дружество-заемател краткосрочен план по чл.215, ал.2 КЗ. Ответното дружество оспорва изцяло твърденията на ищеца за недействителност на споразумението, по съображения, подробно изложени в отговора и в писмена защита, основани и на ТР № 5/2014 г. и ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практика по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА, приема следното:
Исковата молба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, което обуславя допустимостта на предявените искове, по които ВКС дължи произнасяне съобразно вида обективно съедининяване, въведен с исковата молба. В писмената защита, депозирана от ищеца се поддържа като главен иск този, основан на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, а искът за прогласяване нищожност на арбитражното решение – като евентуален, което обаче не би могло да се зачете не само с оглед на момента, в който е въведено това изменение, но и с оглед на вида защита на посочените основания, преценявана и служебно от съда.
Искът за прогласяване нищожността на арбитражното решение е неоснователен. Действително, към датата на предявяване на иска пред посочения в арбитражната клауза Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата“/АС на ЕЮП/ [населено място], по отношение на ЗК“Надежда“ АД са били наложени принудителни административни мерки по КЗ: с решение на КФН от 16.06.2017 г. е бил назначен квестор, а с последващо решение от 17.08.2017 г. лицензът на ЗК „Надежда“ е отнет. Посочените решения на КФН не могат да обосноват извод за невъзможност застрахователната компания да бъде конституирана като надлежна страна в арбитражно производство. Арбитражният съд е сезиран със спор, произтичащ от споразумение, с което страните по договор за заем за потребление са прекратили облигационната връзка по взаимно съгласие - основание, изрично предвидено в самия договор. Споразумението е от 01.06.2017 г., подписано от представляващите двете дружества към тази дата и то обвързва страните по него – „Ви-Веста холдинг“ ЕАД, в качеството му на заемодател и „Застрахователна компания Надежда“ АД, в качеството на заемател. За разглеждето и разрешаването на спора от сезирания АС не се изисква разрешение на компетентния административен орган, поради което и твърдението на ищеца за липса на предпоставките по чл.1, ал.2 ЗМТА не могат да бъдат споделени. Спорът не попада в обхвата на изрично предвидените в чл.19, ал.1 ГПК спорове, по отношение на които е недопустим арбитраж. В случая не става въпрос за извършване на „самостоятелни волеизявления“ от страна на застраховател след поставяне на дейността му под специален надзор, нито за „разпореждане с имущество“ на ЗК, както се поддържа в исковата молба, т.к. не се касае за активи на ищеца. Предприетите от квестора на ищцовото застрахователно дружество – ответник в арбитражното производство действия по защита в арбитражния спор, са действия по управление и представителство и произтичат от правомощията на квестора по чл.599, ал.1 КЗ, в какъвто смисъл е и представеното писмо от КФН с изх. № РГ-10-82-13/29.01.2019 г. Макар и в по-различен аспект, посочените по-горе доводи са поддържани и в арбитражното производство, като по тях арбитърът е развил подробни правни съображения.
Евентуалният иск по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е също неоснователен. Основанията, твърдени и поддържани от ищеца, са частично идентични с въведените в арбитражното производство. По възражението за антидатиране на споразумението от 01.06.2017 г., в което се съдържа клауза, предвиждаща компетентност на АС при ЕЮП да разрешава всички спорове, породени или отнасящи се до договора за заем, вкл. тези, отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, съобразно правилата за ускорено разглеждане на спорове съгл. Правилника на АС при ЕЮП, решаващият орган се е произнесъл както с определение № 1 от 23.01.2019 г., така и в мотивите към решението. За да обоснове собствената си компетентност, сезираният АС при ЕЮП, след извършена формална проверка за наличие на арбитражно споразумение, е възприел, че т.5 от споразумението /имащо характер на извънсъдебна спогодба/, съставлява действителна арбитражна клауза, на основание чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА. Според мотивите към извършената от АС предварителна преценка /определение от 23.01.2019 г./ арбитражната клауза е валидна, а нейният самостоятелен характер не дава основание да се приеме, че твърдяната нищожност на споразумението води сама по себе си до недействителност на тази клауза; въпросът дали споразумението е нищожно е въпрос по същество. Произнасяне по възраженията, касаещи валидността на споразумението, се съдържа и в атакуваното арбитражно решение. Решаващият орган е аргументирал извода си за неприложимост на разпоредбата на чл.38 ЗЗД и на чл.40 ЗЗД и с разрешението, дадено в ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За недоказано е счетено и оспорването на датата на споразумението от 01.06.2017 г. по съображения, основани на чл.180 и чл.181 ГПК, както и на практика на ВКС относно достоверната дата на частен документ спрямо трети лица по см. на ал.1 на чл.181 ГПК. В мотивите към арбитражното решение е изразено становище за недоказаност на възражението на ЗК“ Надежда“ за антидатиране на споразумението от 01.06.2017 г. за прекратяване на договор за паричен заем при условията на чл.365, чл.107, ал.1 и чл.240 ЗЗД. Становището е основано на: Решението на КФН от 10.05.2017 г., с което е отказано одобряване на представения краткосрочен план по чл.215, ал.2 КЗ; приетото решение на СД на ЗК „Надежда“ за прекратяване на договорите за заем /подчинен срочен дълг/, предхождащо сключването на споразумението, както и поканата за доброволно извънсъдебно плащане, отправена до ответното дружество /сега ищец/.
Арбитражното споразумение съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща правораздавателното правомощие на арбитражния съд да разгледа спора, с който е сезиран и да го реши по същество. Предвид процесуалните последици от арбитражното споразумение, за валидността му е необходимо да е налице писмено съгласие на страните, или на техните законни представители/пълномощници, което да е оформено самостоятелно или като клауза в друг договор, за възлагане на конкретно посочен арбитраж да реши очертаните в това споразумение спорове /възникнали или бъдещи/ относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В този смисъл са и разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, в които е дадено легално определение на арбитражното споразумение, както и изискванията, на които то следва да отговаря като процесуален договор. Арбитражното споразумение, когато е инкорпорирано в договор между страните, е самостоятелно и независимо от останалите клаузи, като нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащата се в него арбитражна клауза, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.19, ал.2 ЗМТА. Последната е преценена от Арбитражния съд при предварителната /формална/ проверка за наличие на действително арбитражно споразумение.
Въведеното в исковата молба основание за недействителност на споразумението в хипотезата на чл.40 ЗЗД, не би могло да се приеме за основателно. Преди всичко, посоченото основание е мотивирано с доводи за: уговаряне на арбитражната клауза между свързани лица, като едни и същи лица са договаряли от името на двете страни, но във вреда на представлявания – ЗК“Надежда“ АД, като въвеждането на такава клауза, която не е съществувала при подписването на основния договор, чрез предвиждане на ускорена процедура за разглеждане от АС – с един арбитър, служебно определен, не е в интерес на представлявания. Неоснователността на тези доводи произтича пряко от задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което органното представителство не включва упълномощаване, а външно изразената воля на органния представител не е представителство по ЗЗД. Следователно, не би могло успешно да се противопостави възражение за споразумяване във вреда на представлявания по см. на чл.40 ЗЗД. Що се касае до органните представители на страните, така както са посочени в споразумението от 01.06.2017 г., те съответстват на вписванията в ТР към този момент, което е констатирано и от решаващия орган.
По възражението за недействителност на арбитражната клауза, основано на твърдение за антидатиране на споразумението от 01.06.2017 г. и за липса на достоверна дата по отношение на застрахователната компания, представлявана от квестор към датата на завеждане на арб.дело, настоящият съдебен състав приема, че то е неоснователно. В практиката на ВКС – така например, решение по гр.д. № 742/2012 г.,I г.о., решение по гр.д. № 4020/2017 г., IV г.о. и др., се приема, че юридическото лице, на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по см. на чл.181 ГПК; частният документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му, но не доказва фактите, предмет на обективираното изявление, нито датата на съставяне на документа; когато ЮЛ оспорва датата на сключване на договор, с твърдения че е антидатиран – съставен след прекратяване на правомощията на посочения органен представител, това ЮЛ не е трето лице. По приложението на чл.181 ГПК, вкл. и чрез препращане към решението по цитираното гр.д. № 4020/2017 г. и извършения в него обзор на практиката на ВКС, са и постановените решения по т.д. № 1104/2018 г. и по т.д. № 1109/2018 г., I т.о. на ВКС. В тези съдебни актове е прието, че страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето лице по см. на чл.181, ал.1 ГПК, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Кръгът на третите лица по чл.181 ГПК е разяснен и в решение по гр.д. № 176/2010 г., II г.о на ВКС, като е прието, че: Трето лице по см. на чл.181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа, и правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа; трети лица са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране; другите неучаствали в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Становището, обективирано в последното цитирано решение, е възприето изцяло и в решения по гр.д. № 1672/2011 г., III г.о. и по гр.д. № 161/2012 г., IV г.о. С оглед така дадените разрешения, свързани с приложението на чл.180 и чл.181 ГПК, ирелевантни са приложените по отношение на застрахователното дружество принудителни административни мерки по реда и на основания, предвидени в КЗ, вкл. и назначаването на квестор с Решение на компетентния орган - КФН.
Заявеното от ищеца оспорване на посочената в споразумението дата на сключване, следва да се докаже съобразно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, чрез пълно главно доказване. Представените в арбитражното производство, както и в настоящото исково производство доказателства, не установяват по категоричен начин, че споразумението, включващо арбитражна клауза, е антидатирано. Споразумението от 01.06.2017 г., с което по взаимно съгласие на страните е прекратен договор за заем от 04.04.2017 г., с отразен в него срок за връщане на заетата сума до 07.07.2017 г., е последващо спрямо: Решение № 701-03/10.05.2017 г. на КФН, с което е отказано одобряване на предложен от застрахователната компания краткосрочен план за възстановяване на допустимите основни собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на минималното капиталово изискване / чл.215, ал.2, т.1 КЗ/, т.к. предоставеният от ищеца заем не води до увеличаване на собствените средства на компанията; Решение от извънредно заседание на СД на ЗК“Надежда“ АД, взето с протокол № 19 от 17.05.2017 г. за прекратяване по взаимно съгласие на договорите за заем. След подписване на споразумението, е изпратена покана за доброволно връщане на цялата заемна сума, връчена на квестора на 28.07.2017 г., като в случая е без значение липсата на изрично посочено основание за отправеното до квестора искане. Обективираното в поканата искане би било лишено от основание, предвид договорения между страните гратисен период, предпоставките и начина за връщане на сумата от застрахователната компания – заемател /чл.3, ал.1 и ал.3 от договора/. Всички тези доказателства, обективиращи съответните действия, са логически последователни, имайки предвид и изрично посоченото в договора предназначение на сумата по договора за заем.
Позоваването от страна на ищеца на обстоятелството, че на квестора не е било известно споразумението от 01.06.2017 г., така както е отразено и в писмо на КФН с изх. № РГ-10-82-13/29.01.2019 г., не е пряко относимо към оспорването на датата на споразумението, обективиращо и арбитражна клауза.
Твърденията на ищцовото дружество относно незавеждане на споразумението във входящия регистър на застрахователната компания, са основани на оплаквания за: незачитане от решаващия арбитър на доказателствената стойност на този регистър; изразено неправилно становище, че се касае за специалния регистър по чл.106 и чл.290 КЗ, както и за неправилен извод /несъответстващ на конкретни записи и на заглавната страница/ за липса на данни регистърът да обхваща всички входящи и изходящи документи към и от дружеството. Посочените оплаквания не биха могли да се преценяват в рамките на настоящото исково производство, с оглед на неговия обхват и недопустимост на проверка за обоснованост на изведени фактическите изводи, както и за законосъобразност на правните изводи на решаващия орган. Независимо от това, следва да се отрази, че дори и въз основа на представените в настоящото производство доказателства, сочещи, че в регистъра са завеждани и други документи /извън застрахователни претенции по чл.106 КЗ и жалби на ползватели на застрахователни услуги по чл.290, ал.2 КЗ/ - писма, анекси към сключени от ЗК“Надежда“ АД договори извън предмета на дейност и др., не може да се изведе категоричен извод относно доказателствената стойност на така водения регистър.
Във връзка с доводите на ищеца за начина на осчетоводяване на заемната сума към 31.12.2017 г., по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, извършила проверка в счетоводствата на страните и анализ на ГФО. Според експертизата: В счетоводстото на ищеца размерът на предоставените парични средства по процесния договор за заем от 04.04.2017 г., сключен при условията на чл.107, ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД, вследствие на договор от 01.02.2017 г. за финансов заем при условията на подчинен дълг, възлиза на предоставената сума от 2 400 000 лв.; В счетоводството на ответника размерът на предоставените парични средства по договора за заем е също 2 400 000 лв., като заемът е осчетоводен като краткосрочно /текущо/ вземане, с посочено основание за това записване – споразумение от 01.06.2017 г. за прекратяване на договор за паричен заем; В годишния финансов отчет на ЗК „Надежда“ АД към 31.12.2017 г. процесният заем от 2 400 000 лв. е осчетоводен като подчинен пасив /дълг/, а в годишните финансови отчети на „Ви-Веста холдинг“ ЕАД към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. процесният заем е осчетоводен като краткосрочно вземане. Имайки предвид специалните изисквания относно проверката и заверяването на годишните финансови отчети от специализирано одиторско предприятие / чл.126, ал.3, вр. с чл.101 КЗ/ и относно представянето им в КФН и последиците от неспазване на тези изисквания, не следва да се преценяват подробно доводите във връзка с други счетоводни данни, вкл. и данните от представеното в арбитражното производство писмо от 13.03.2018 г. В отговор на последното, от страна на „Ви-Веста холдинг“ ЕАД е попълнена бланка, подписана от С. Н., в която сумата по заема е отразена като подчинен дълг. В случая е необходимо да се съобрази особената доказателствена сила само по отношение на редовно водени счетоводни книги, както и предвидената в чл.10 от Закона за счетоводството отговорност за достоверност на информацията.
Като ирелевантни към оспорената дата на споразумението от 01.06.2017 г. следва да се преценят доводите на ищеца, че е било възможно връщането на сумата още преди назначаването на квестор, с оглед на срока, предвиден в споразумението.
Предвид горното, предявените искове за прогласяване нищожност на арбитражно решение от 01.03.2019 г. по ВАД № 004/2018 г. на АС на ЕЮП на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, евентуално за неговата отмяна на основание чл.47,ал.1 т.2 и т.3 ЗМТА, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователна компания Надежда“ АД, ЕИК[ЕИК], представлявана от Р. Г. – квестор, срещу „Ви-Веста холдинг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], искове по чл.47, ал.2 ЗМТА и по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за обявяване нищожността и за отмяна на арбитражно решение от 01.03.2019 г. по арб.дело № 4/2018 г. на Арбитражен съд при Сдружение“Европейска юридическа палата“.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|