8 Р Е Ш Е Н И Е № 60146 гр. София, 19.01. 2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 922/2021 година Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на „Хидравлика 96“ ООД със седалище в гр. Казанлък за отмяна на влязлото в сила решение № 136 от 10.03.2015 г., постановено по гр. д. № 1178/2014 г. на Районен съд - Казанлък, с което „Хидравлика 96“ ООД е осъдено на основание чл.125, ал.3 ТЗ да заплати на Доля А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Боов като наследници на починалия С. И. Боов, бивш съдружник в „Хидравлика 96“ ООД, по 10 100 лв. - част от сумата 110 427.27 лв., явяваща се 1/3 от сумата 331 281.80 лв., представляваща разлика между стойността на дружествения дял на наследодателя на ищците по консолидиран счетоводен баланс към 30.09.2012 г. в претендиран общ размер 569 330 лв. и стойността на изплатения наследствен дружествен дял по счетоводен баланс към 30.09.2012 г. на „Хидравлика 96“ ООД, ведно със законната лихва от 17.04.2014 г. и разноски в размер на 3 282 лв. В молбата се поддържа, че е осъществено отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като решението на Районен съд - Казанлък противоречи на друго влязло в сила решение - решение № 338 от 29.11.2018 г. по в. т. д. № 589/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив, оставено в сила с решение № 80 от 11.12.2020 г. по т. д. № 620/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., с което след отмяна на решение на Окръжен съд - Стара Загора по т. д. № 73/2016 г. са отхвърлени предявените от Доля А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Боов искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за разликата над уважените с частичните искове размери на вземанията им по чл.125, ал.3 ТЗ до пълния претендиран размер на вземанията. Молителят твърди, че влезлите в сила решения на Районен съд - Казанлък и на Апелативен съд - Пловдив са постановени при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните по двете дела, като с тях са разрешени по различен начин обхванатите от силата на пресъдено нещо спорни въпроси и конкретно - въпросът за начина на определяне на размера на дружествен дял на прекратил участието си в ООД съдружник, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. Излага подробни аргументи относно правилността на възприетото от Апелативен съд - Пловдив разрешение, че в хипотеза, аналогична на разгледаната в решенията - участие на ООД с акции в капитала на друго акционерно дружество, като с оглед броя на притежаваните акции дружеството се явява дружество - майка и двете дружества образуват група по смисъла на ЗСч., изготвяща консолидиран счетоводен баланс, размерът на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник следва да бъде определен на база индивидуалния счетоводен баланс на самото ООД към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството. Поради това и като намира за неправилно даденото от Районен съд - Казанлък разрешение, че размерът на дружествения дял на съдружника по чл.125, ал.3 ТЗ следва да се определи по консолидиран междинен счетоводен баланс на групата предприятия към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, молителят прави искане решението на Районен съд - Казанлък да бъде отменено и ответниците по молбата /ищци в приключилите искови производства/ да бъдат осъдени да му заплатят присъдените и изплатени на основание същото решение суми в размер на по 10 100 лв., ведно със законните лихви от момента на плащането - 25.03.2016 г., разноските за всички съдебни инстанции и разноски за производството по чл.303 и сл. ГПК. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е депозиран отговор от ответниците Доля А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Боов - всички с постоянен адрес в [населено място], които оспорват молбата за отмяна като неоснователна и навеждат доводи в подкрепа на правилността на постановеното от Районен съд - Казанлък решение. В отговора е изразено становище, че ако Върховният касационен съд приеме наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК - от гледна точка на идентичност между страни и предмет на приключилите дела, следва да отмени като неправилно решението по в. т. д. № 589/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив и да уважи предявените искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за присъждане на остатъка от вземанията, определен въз основа на консолидирания счетоводен баланс към 30.09.2012 г. на групата предприятия с участие на „Хидравлика 96“ ООД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК и има за предмет влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на отмяна по реда и на основанията по чл.303 и сл. ГПК. По основателността на молбата за отмяна : С решение № 136 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 1178/2014 г. на Районен съд - Казанлък, влязло в сила след потвърждаването му с решение № 37 от 29.01.2016 г. по т. д. № 1118/2015 г. на Окръжен съд - Стара Загора, е осъдено „Хидравлика 96“ ООД да заплати на Доля А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Боов на основание чл.125, ал.3 ТЗ суми в размер на по 10 100 лв. - част от сумите 110 427.27 лв., явяващи се 1/3 от сумата 331 281.80 лв., представляваща разлика между стойността на дружествения дял в „Хидравлика 96“ ООД на наследодателя на тримата ищци С. И. Боов, починал на 15.09.2012 г., по консолидиран счетоводен баланс на „Хидравлика 96“ ООД към 30.09.2012 г. в претендиран размер 569 330 лв. и стойността на изплатения наследствен дружествен дял на С. Боов в „Хидравлика 96“ ООД по счетоводен баланс на дружеството към 30.09.2012 г., ведно със законната лихва от 17.06.2014 г. и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 3 282 лв. За да уважи предявените частични искове с правна квалификация чл.125, ал.3 ТЗ, Районен съд - Казанлък е приел, че в качеството им на наследници по закон /съпруга и деца/ на починалия съдружник в „Хидравлика 96“ ООД С. Боов, които не са приети за съдружници в дружеството, тримата ищци имат право, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, да получат паричната равностойност на дружествения дял на техния наследодател; че с оглед задължението на „Хидравлика 96“ ООД за съставяне на консолидиран финансов отчет по чл.37, ал.2 ЗСч., произтичащо от участие на дружеството като предприятие майка в група предприятия, включваща и дъщерното му дружество „Хидропневмотехника“ АД, дружественият дял на починалия съдружник следва да се изчисли на база консолидирания счетоводен баланс на групата предприятия към 30.09.2012 г., който представлява обединение на счетоводните баланси на всички дружества в групата и дава в пълнота ясна и вярна представа за имущественото състояние на предприятието. Предвид направените изводи и като е съобразил заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза във варианта, съдържащ изчисление на дружествения дял на С. Боов въз основа на междинен консолидиран баланс на групата предприятия към 30.09.2012 г., съдът се е произнесъл, че размерът на дела възлиза на 571 260 лв. и тъй като „Хидравлика 96“ ООД е изплатило на тримата наследници сумата 238 048.20 лв., представляваща равностойност на дружествения дял според междинния индивидуален счетоводен баланс на дружеството към 30.09.2012 г., наследниците имат вземане за сумата 333 211.80 лв., формирана като разлика между изплатената и действително дължимата равностойност на дружествения дял на наследодателя им. С решение № 338 от 29.11.2018 г. по в. т. д. № 589/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив е отменено решение № 222 от 03.05.2018 г. по т. д. № 73/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора и са отхвърлени предявените от Доля А. Б., Д. С. Б. и Р. С. Боов против „Хидравлика 96“ ООД искове за заплащане на основание чл.125, ал.3 ТЗ на суми в размер на по 56 319.26 лв., представляващи полагаща се по наследство на ищците 1/3 част от размера на дружествения дял на наследодателя им С. Боов по междинен консолидиран счетоводен баланс на „Хидравлика 96“ ООД към 30.09.2012 г. /над присъдените с решението по частичните искове суми/, и на суми в размер на по 14 310.26 лв. - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 16.09.2013 г. - 16.09.2016 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника „Хидравлика 96“ ООД. При постановяване на решението Апелативен съд - Пловдив е приел за безспорно, че ищците са наследници на починалия съдружник н „Хидравлика 96“ ООД, че същите не са приети за съдружници в дружеството, че в изпълнение на задължението си по чл.125, ал.3 ТЗ „Хидравлика 96“ ООД е изплатило на тримата наследници сумата 238 048.21 лв., представляваща паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя им, изчислена на база междинен счетоводен баланс на дружеството към края на месеца, през който е прекратено членството - 30.09.2012 г. Относно спорния между страните въпрос как следва да се определи стойността на дружествения дял, релевантна за размера на дължимото вземане по чл.125, ал.3 ТЗ - въз основа на междинния счетоводен баланс на „Хидравлика 96“ ООД към 30.09.2012 г. или въз основа на консолидирания финансов отчет и баланс на групата предприятия, в която участват „Хидравлика 96“ ООД и дъщерното му дружество „Хидропневмотехника“ АД, съдът се е произнесъл, че разрешението на въпроса се съдържа в императивната разпоредба на чл.125, ал.3 ТЗ. Съдът е посочил, че императивният характер на разпоредбата е позволява имуществените последици от прекратяване на участието в ООД да бъдат уредени по начин, различен от уредения в съдържанието й, а именно - изчисляване на стойността на дела на съдружника въз основа на междинен счетоводен баланс на дружеството, в което последният е участвал като съдружник, съставен към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение между съдружника и дружеството. Тезата на ищците, че стойността на полагащия се на наследодателя им дружествен дял следва да се определи /изчисли/ въз основа на междинен консолидиран счетоводен баланс на групата предприятия към 30.09.2012 г., не е възприета от съда по съображения, че членственото правоотношение възниква и съществува само между съдружника, и конкретното дружество, в което той участва, и че когато законодателят е предвидил като критерий и необходимост за целите на определени производства да се изготвя/представя консолидиран финансов отчет, това изискване е намерило изрична регламентация в закона, каквато не съществува за хипотезата на чл.125, ал.3 ТЗ. В мотивите към решението са изложени и други съображения за отсъствие на правнорелевантна връзка между изискването на чл.37 Зсч. за изготвяне на консолидиран счетоводен баланс от „Хидравлика 96“ ООД и размера на дружествения дял на наследодателя на ищците като съдружник в дружеството. В зависимост от решаващия извод, че размерът на дела следва да се изчисли по императивното правило на чл.125, ал.3 ТЗ - въз основа на междинния счетоводен баланс на ответното дружество към 30.09.2012 г., Апелативен съд - Пловдив е приел, че ищците нямат вземане по чл.125, ал.3 ТЗ към дружеството за разликата над изплатената им общо сума в размер на 238 048.21 лв., изчислена по предвидения в чл.125, ал.3 ТЗ начин, и че ответникът не дължи претендираните с исковете по чл.125, ал.3 ТЗ суми от по 56 319.26 лв. За неоснователен е счетен доводът на ищците, че вземането им е признато за съществуващо със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр. д. № 1178/2014 г. на Районен съд - Казанлък. Изложени са съображения, че силата на пресъдено нещо се разпростира само по отношение на предявената с частичните искове част от спорното право по чл.125, ал.3 ТЗ и че мотивите към влязлото в сила решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Решението на Апелативен съд - Пловдив е обжалвано с касационна жалба от ищците Доля Б., Д. Б. и Р. Боов и след допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване е оставено в сила с решение № 80 от 11.12.2020 г. по т. д. № 620/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. След анализ на приложимата към спора правна уредба съставът на ВКС, ІІ т. о., е приел за правилно даденото от въззивния съд разрешение, че стойността на дела на починал съдружник в дружество, притежаващо статута на предприятие - майка, каквото е „Хидравлика 96“ ООД, следва да бъде определен съгласно чл.125, ал.3 ТЗ въз основа на индивидуалния счетоводен баланс на това дружество към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение, а не въз основа на междинен консолидиран финансов отчет с баланс на групата предприятия. С оглед даденото разрешение е споделен крайния извод на въззивния съд, че размерът на вземането на ищците като наследници на починалия съдружник в „Хидравлика 96“ ООД С. Боов съвпада с изплатената от ответника на ищците сума - 238 048.20 лв., представляваща равностойността на дружествения дял по междинния индивидуален счетоводен баланс на „Хидравлика 96“ ООД към 30.09.2012 г., и е оставил в сила решението за отхвърляне на исковете по чл.125, ал.3 ТЗ. Съобразявайки релевантните за производството по отмяна факти, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 136 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 1178/2014 г. на Районен съд - Казанлък. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В трайната практика на ВКС по приложение на института на отмяната е възприето разбирането, че отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включения в предмета на делата спорен предмет. Според т.5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл.307, ал.4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случай, че установи наличие на предпоставките по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, Върховният касационен съд отменя неправилното решение - чл.307, ал.4 ГПК. В разглеждания случай е изпълнено изискването за пълен субективен идентитет между разгледаното от Районен съд - Казанлък гр. д. № 1178/2014 г., по което е постановено решение № 136 от 10.03.2015 г., и приключилото с решение № 338 от 29.11.2018 г. в. т. д. № 589/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив, тъй като и в двете дела са участвали като страни едни и същи лица - молителят „Хидравлика 96“ ООД и ответниците по молбата Доля Б., Д. Б. и Р. Боов. Относно второто изискване, чието кумулативно наличие е предпоставка за приложението на чл.303, ал.1, т.4 ГПК - обективен идентитет на делата, настоящият състав на ВКС намира, че същото не е изпълнено. Предмет на двете дела са различни части от едно и също вземане, възникнало на основание чл.125, ал.3 ТЗ - вземане на съдружник в ООД за равностойността на дружествения дял, възникнало като последица от прекратяване на членственото правоотношение в дружеството поради смърт на съдружника /чл.125, ал.1, т.1 ТЗ/ и преминало чрез универсално правоприемство в патримониума на неговите наследници по закон /съпруга и деца/. Двете решения, противопоставени от молителя като противоречащи си по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, съдържат еднопосочни фактически констатации и правни разрешения по отношение възникването и съществуването на вземането, неговото основание и правна квалификация. Противоречиво е разрешен единствено въпроса за размера на вземането, като в решението на Районен съд - Казанлък, с което са уважени предявените от наследниците частични искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, е прието, че вземането съществува в размер, надвишаващ равностойността на дружествения дял, изчислена въз основа на индивидуален счетоводен баланс на „Хидравлика 96“ ООД към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение с починалия съдружник, а в решението на Апелативен съд - Пловдив, с което са отхвърлени исковете по чл.125, ал.3 ТЗ за остатъка от претендираното вземане, е прието, че ищците - наследници нямат вземане за разликата над изчислената на база индивидуалния счетоводен баланс равностойност на дружествения дял на наследодателя им. Според указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В съобразителната част на решението е разяснено, че обективните предели на силата на пресъдено нещо очертават нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него; Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно всяко субективно материално право, представляват обективни предели на силата на пресъдено нещо и се свеждат до юридическите факти, от които спорното право произтича, неговото съдържание и неговото правно естество /правна квалификация/. От посоченото разрешение следва категоричен извод, че силата на пресъдено нещо на решението, с което са уважени частичните искове на наследниците на починалия съдружник, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на непредявената с частичните искове разлика над изплатената от дружеството равностойност на дружествения дял по индивидуалния счетоводен баланс към 30.09.2012 г., а противоречивото разрешаване на въпроса относно действителния размер на вземането в решението по частичния иск и в решението за останалата твърдяна от наследниците част от същото вземане не се обхваща от основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Различното произнасяне относно действителния размер на вземането е обусловено от различната преценка за начина, по който следва да се изчисли дружествения дял в хипотезата на чл.125, ал.3 ТЗ - дали въз основа на индивидуалния счетоводен баланс на дружеството, в което е участвал починалият съдружник, или въз основа на консолидиран счетоводен баланс на групата предприятия, в която е участвало дружеството. Противоречивите позиции, които са възприели Районен съд - Казанлък и Апелативен съд - Пловдив в резултат на тази преценка, са рефлектирали единствено върху изводите за размера на вземането по чл.125, ал.3 ТЗ, не и върху изводите относно правопораждащите вземането факти, неговото съдържание и правна квалификация. Поради това формалното противоречие в диспозитивите на двете решения не предпоставя отмяна на решението на Районен съд - Казанлък на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на ВКС преценява, че молбата на „Хидравлика 96“ ООД молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1178/2014 г. на Районен съд - Казанлък е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед мотивите за неоснователност на молбата не следва да се обсъждат доводите, с която всяка от насрещните страни е обосновала правилността на ползващото я съдебно решение. В зависимост от изхода на производството за отмяна молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата сумата 1 400 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 05.04.2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Хидравлика 96“ ООД със седалище в гр. Казанлък за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 136 от 10.03.2015 г., постановено по гр. д. № 1178/2014 г. на Районен съд - Казанлък, потвърдено с решение на Окръжен съд - Стара Загора по в. т. д. № 1118/2016 г. ОСЪЖДА „Хидравлика 96“ ООД с ЕИК[ЕИК] - гр. Казанлък, [улица], да заплати на Доля А. Б. с ЕГН [ЕГН], Д. С. Б. с ЕГН [ЕГН] и Р. С. Боов с ЕГН [ЕГН] - тримата от гр. Казанлък, ул. „6-ти септември“ № 6, сумата 1 400 (хиляда и четиристотин) лв. - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :