Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  233   София, 03 май   2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети  април  две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Теодора Стамболова   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 147 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по внохд № 531/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. В искането се сочи , че Окръжният съд във Велико Търново допуснал съществено нарушение на чл.60 от ЗИНЗС, постановявайки съдебен акт, с който потвърдил определените от предходната инстанция открит тип затворническо общежитие и общ режим на изтърпяване на наложеното на осъдения Е. Х. П. наказание по нохд № 89/2009 г. на Районния съд в гр. В. вместо законосъобразните закрит тип и строг режим. С тези съображения се пледира за отмяна на атакуваното определение в частта му за начина и мястото на изтърпяване на наказанието и връщане на делото за ново разглеждане и правилно прилагане на материалния закон. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на прокуратурата поддържа искането. Служебният защитник на осъдения оспорва неговата основателност .   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. В. с определение от 26.09.2009 г. по нохд № 1* по описа за 2009 г. одобрил на основание чл. 382, ал. 7 и ал. 9 и чл. 383,ал.1 от НПК споразумение между прокурора и подсъдимия Е. Х. П. и прекратил наказателното производство по делото. С отделно определение № 980 от същата дата съгласно чл. 383, ал.2 от НПК и чл. 68, ал.1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи определеното му по нохд № 89/2009 г. на Великотърновския районен съд наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип отделно от наказанието по одобреното споразумение. Великотърновският окръжен съд с определение № 209 от 14.12.2009 г. по внохд № 531/2009 г., сезиран с протест на прокурора, потвърдил определението на първоинстанционния съд за вида на затворническото общежитие и режима на изтърпяване на наказанието по нохд № 89/2009 г. Искането за възобновяване на второнстанционното производство е основателно поради допуснато от въззивния съд съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 , ал.1, т.1 от НПК. Двете предходни инстанции са приложили неправилно чл.61, т.3 във връзка с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС . Те са приели , че Е. Х. П. е осъден за първи път по нохд № 89/2009 г. на лишаване от свобода за умишлено престъпление, което разкрива възможността той да търпи наказанието в затворническо общежитие от открит тип при общ режим. Тази позиция не държи сметка за обстоятелството, че с одобреното споразумение по нохд № 89/2009 г. Великотърновският районен съд е определил общо наказание в размер на най-тежкото и е отложил изтърпяването му на основание чл. 66 , ал.1 от НК за срок от четири години. Тази санкция е “активирана “ съгласно чл. 68, ал.1 от НК след като Е. Х. П. е осъден по нохд № 1233/2009 г. т.е. лицето вече не може да се счита за наказано за първи път с лишавано от свобода. Видът на затворническото общежитие и корелативно свързания с него режим за изтърпяване на наказанието се определят с оглед наказателния статус на осъдения към момента, когато пред него възниква перспективата реално да попадне в пенитенциарно заведение. Тогава , а не по-рано , съдът решава задачата къде да настани осъденото лице и при какъв режим. Отнасянето на тази преценка към момента на постановяване на условното наказание е в противоречие с логическото тълкуване на чл.59 , ал.1 от ЗИНЗС ,тъй като този текст има смисъл само при реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Задействането на процедурата по чл. 68 , ал. 1 от НК предполага осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, което изключва квалифициране на отложеното наказание като първо осъждане. С други думи, хипотезата на чл. 59 ,ал.1 от ЗИНЗС има място само в случаите на ефективно осъждане на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, но не и в случаите на превеждане в изпълнение на отложени по реда на чр. 66 , ал.1 от НК наказания. Допуснатото нарушение на чл.61,т.3, във вр. с чл. 59,ал.1 от ЗИНЗС подлежи на отстраняване по пътя на отмяна на атакуваното определение след възобновяване на производството пред въззивния съд предвид широките му правомощия на инстанция по същество, сезирана с протест на прокурора. При новото разглеждане на делото окръжният съд следва да приложи правилно материалния закон, съобразявайки установените осъждания на Е. Х. П.. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 , т.1 във връзка с чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348 ,ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 531/2009 г. по описа на Великотърновския окръжен съд и отменява постановеното по него определение № 209 от 14.12.2009 г.,като връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.     2.