Р Е Ш Е Н И Е
№ 192/2013
гр. София 26.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 26 септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 409 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. А. К. и К. В. К. против решение № 248/21.12.2011 г. по гр. дело № 273/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 188/28.10.2008 г. по гр.дело № 60/2008 г. на Районен съд [населено място], с което предявеният иск от жалбоподателите против М. В. К., С. С. К., С. И. И., Т. И. Ж., Р. И. Д., М. И. Д., С. И. К. и Р. М. К. за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], при квоти 2/4 ид.ч. за М. К. и по ¼ ид.част за К. К. и М. К. на четириетажна жилищна сграда, застроена в западната част на УПИ X.-1218 в кв.135 по плана на [населено място] и залепената в западната част на сградата стопанска постройка, ведно с принадлежащите й 254 кв.м. като останалите съделители да бъдат изключени от делбата, тъй като не са собственици на процесния имот е отхвърлен като неоснователен.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателите делбения имот е четириетажна жилищна сграда ведно с принадлежащите й 254 кв.м. от терена, като обща част на сградата, тъй като се касае за делба при наличие на хоризонтална етажна съсобственост. Поддържат, че дворното място върху което е построена процесната сграда е закупено с нот.акт № 3/11981 г. по реда на гл.II ЗСГ, че на купувача-наследодател е издадено разрешение за строеж на еднофамилна триетажна жилищна сграда върху собствения му имот и с реализирането на строежа по силата на самия закон съпрузите са станали собствениците на същия в СИО. Поддържа, че изводите на въззивния съд за несъответствие между разрешената и застроената площ, което води до неоснователност на иска за делба са неправилни. Приемат, че пристройката е изградена, като функционално е свързана с жилищната сграда и представлява присъединена към главната вещ, поради което следва статута на главната вещ-жилищната сграда. Според жалбоподателите дори и да се приеме, че собствеността не е възникнала в СИО на основание договор за продажба с посочения нотариален акт, то собствеността е придобита на основание придобивна давност. Неправилни според тях са изводите на въззивния съд, че не е доказано добросъвестно владение на процесната сграда, че всички събрани доказателства по делото сочат за наличие на такова владение. Поддържат също, че съпрузите – наследодателя В. К. и жалбоподателката М. К. още от 1981 г. са упражнявали владелчески действия върху имота, че през време на брака им е изградена жилищната сграда и след прекратяване на брака са продължили да владеят имота – терена и жилищната сграда. Поддържат също, че възражението на съделителя М. К., че е придобил втория и трети етаж от жилищната сграда на основание давностно владение е неоснователно.
Ответницата по жалбата Р. А. К., чрез особения представител адв.Т. М. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници по жалбата не са изразили становище.
С определение № 185/29.04.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос за придобиване право на собственост чрез наследяване в случай на застрояване със сграда на недвижим имот от наследодателя възоснова на издадено разрешение за строеж, впоследствие изграждане и на пристройка, функционално свързана с всеки етаж в съотношение на присъединена към главна вещ, като имота, в който е изградена сгадата и пристройката е отреден в общ парцел с друг имот, в който също е изградена сграда от съсобствениците на последния имот. В този случай налице ли е хоризонтална етажна собственост и допустима ли е делба на сградата, изградена от наследодателя заедно с принадлежащите й идеални части от земята, ткато обща част на сградата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 287/27.05.2010 г. по гр.дело № 1281/2009 г. на ВКС II г.о., с което е обезсилено решение № 139/18.06.2009 г. по гр.дело № 20/2009 г. на Окръжен съд [населено място] и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството по делото е за съдебна делба във фазата по допускане на делбата.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателя К. В. К. и ответникът по жалбата М. В. К. са наследници по закон - деца на общия наследодател В. А. К., починал на 29.11.2002 г. Жалбоподателката М. А.К. е бивша съпруга на наследодателя-сключения граждански брак с акт № 9/22.01.1961 г. е прекратен с решение № 438/07.11.1990 г.
През време на брака с М. К. В. К. закупил недвижимия имот –част от имот пл. № 1191, парцел X. в кв.105 по плана на [населено място] с площ от 254 кв.м. с нот.акт № 3/12.03.1981 г.
Възоснова на изслушана СТЕ е прието, че съобразно действащия план на [населено място] от 1987 г. процесният имот е заснет като част от имота, от който е закупен като общ имот с нов пл. № 1218, за който е отреден УПИ X.-1218 в кв.135.
Прието е от съда, че в полза на В. К. е издадено разрешение за строеж № 28/08.10.81 г. за строителство на жилищна сграда от 108 кв.м. Инвестиционни планове за строителството на жилищната сграда не са представени. Прието е, че съгласно отразяването по кадастралния план в процесния имот има построени 5 сгради – две от тях са предмет на иска за делба – масивна стопанска сграда с площ от 25 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ от 86 кв.м. На място съобразно извършения оглед от вещото лице е установено съществуването на пристройка, застроена на имотната граница с ПИ-1217, представляваща открито и закрито стълбище с две помещения на две различни коти. Отразената стопанска постройка в кадастралния план представлява четириетажна сграда на която приземния етаж е с гаражно помещение, над което са изградени три етажа, свързани във функционално отношение с жилищните етажи. Общата застроена площ на четириетажната сграда е 137 кв.м.
Прието е, че с констативен нот.акт № 53/1993 г. за собственост върху недвижим имот М. К. е признат за собственик на имот – ½ ид.част от 254/926 ид.части от застроеното и незастроено дворно място представляващо имот пл. № 1218, за които е отреден УПИ X.-1218 в кв.135 по плана на града, заедно с целия втори и трети жилищен етаж над приземния, както и източния гараж от приземния етаж с вътрешно избено помещение зад гаража, като в разписния лист към плана тази промяна в собствеността не е отразена.
Възоснова на показанията на свидетеля Я. К., преразпитан при повторното разглеждане на делото е установено, че В. и М. К. живеели заедно и заедно построили жилищната сграда в [населено място] – построили сутерен, първи и втори етаж, а третият етаж не е бил довършен.
Съдът е приел, че с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 64/2004 г. предявеният иск от М. К. и К. К. за делба на процесния имот срещу М. К. и останалите страни по делото е отхвърлен.
От правна страна е прието, че дворното място, предмет на иска за делба не представлява самостоятелен недвижим имот, а е част от имот пл. № 1191, парцел X. в кв.105 по плана на [населено място]. Според въззивния съд е недопустимо извършването на делба само за част от общата вещ и само между съсобствениците на тази част. С оглед на това съдът е направил извода за неоснователност на предявения иск за делба на дворното място от 254 кв.м.
Относно претенцията за делба на сградите съдът е приел, че по силата на приращението правото на собственост върху построените сгради в съсобственото дворно място принадлежи на всички съсобственици на земята на осн.чл.92 ЗС. Прието е, че в полза на наследодателя В. К. е издадено разрешение за строеж за строителство на жилищна сграда със застроена площ от 108 кв.м., а е изградена масивна четириетажна сграда със застроена площ от 137 кв.м. При несъответствие между разрешената за застрояване площ и тази на изградените постройки и при липса на строителна документация искът за делба според съда е неоснователен.
Относно претендираното придобивно основание от ищците за съсобственост върху процесните сгради давностно владение съдът е приел, че същото не е установено. За да направи извода съдът е обсъдил показанията на свидетеля Я. К., разпитан при повторното разглеждане на делото. Прието е, че не е установен период на владение от страна на М. К. К. К. и М. К. с намерение за своене. Прието е, че поради това М. К., К. К. и М. К. не са придобили собствеността върху процесните сгради на основание давностно владение.
За да направи извода за неоснователност на иска за делба на посочения недвижим имот и процесните сгради съдът се е позовал на ППВС _ 4/64 г., според което извършването на съдебна делба в съсобствен парцел, в който е изградена постройка от съсобственик, както и в случаите, при които в съсобствен парцел има самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на съсобствениците на парцела е недопустимо. Прието е, че същото е и разрешението в Постановление на Пленума на ВС № 2/1982 г.
При тези съображения съдът е направил извода за неоснователност на иска за делба на процесния имот.
По правния въпрос:
С настъпване на смъртта на наследодателя имуществото му преминава в полза на лицата, посочени като наследници в Закона за наследството – преживяла съпруга и лицата, които се намират в известна родствена връзка с наследодателя. Преминаването на имуществото на наследодателя в полза на наследниците му представлява наследяване или наследствено правоприемство. Наследяването е по закон, когато се извършва по предписания на самия закон или по завещание – т.е. на основание волята на наследодателя, изразена в обозначен от законодателя документ – завещание. Обект на наследственото правоприемство е наследството, като съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. В състава на наследството се включват преди всичко имуществените права на наследодателя - правото на собственост върху недвижимите имоти и върху движимите вещи. В най-честите случаи наследствената маса се състои от жилище, покъщина, вилен имот и др.
В състава на наследството се включва и правото на собственост на наследодателя върху недвижими имоти, придобито и на основание давностно владение. В хипотеза на изградена жилищна сграда от наследодателя при издадено в негова полза разрешение за строеж в съсобствен недвижим имот със статут на дворищно-регулационен парцел и изградена впоследствие пристройка, която не е самостоятелен обект по строителните правила и норм, която е функционално свързана с всеки етаж от жилищната се прилага правилото на чл.97 ЗС – тази пристройка/обект/ се присъединява към жилищната сграда като главна вещ и следва режима на последната.
Когато в съсобствен дворищно-регулационен парцел, в който има изградени повече от една постройка, като обекти на основното застрояване – жилищни сгради, собствеността на които не принадлежи на всички съсобственици на парцела възниква така наречената хоризонтална етажна собственост, като урегулирания поземлен имот представлява обща част съгласно чл.38 ЗС. В този случай теренът се превръща в обслужваща отделните обекти/сгради обща част и делбата му е недопустима, поради предназначението му и поради разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗС. В посочената хипотеза съдебната делба следва да обхване самостоятелните обекти – жилищни сгради, но не и дворното място, което както се посочи представлява обща част, обслужваща отделните сгради.
По основателността на касационната жалба.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и като краен резултат отчасти е неправилно по следните съображения:
Установено е по делото, че ответникът по жалбата М. В. К. и жалбоподателят К. В. К. са наследници по закон - синове на общия наследодател В. А. К., починал на 29.11.2002 г. Жалбоподателката-ищца М. А.К. е бивша съпруга на наследодателя-сключения граждански брак с акт № 9/22.01.1961 г. е прекратен с решение № 438/07.11.1990 г.по гр.дело № 141/90 г. на Златоградския районен съд.
Установено е също, че през време на брака с М. К. с нот. акт № 3/1981 г. наследодателят В. К. закупил от И. С. К. недвижимия имот –част от имот пл. № 1191, парцел X. в кв.105 по плана на [населено място] с площ от 254 кв.м. Към момента на сключване на договора за покупко-продажба е бил в сила регулационния план на [населено място] от 1974 г. По плана от 1987 г. имот пл. № 1191 е заснет с пл. № 1218 и за него е отреден парцел X., който в разписния лист е записан на И. С. К. и В. А. К.. Не са представени доказателства по делото в подкрепа на твърденията на ищците, че регулацията от 1974 г. е обезсилена.
По делото е установено, че в полза на В. К. е издадено разрешение за строеж № 28/08.10.81 г. за строителство на жилищна сграда от 108 кв.м. Инвестиционния планове за строителството на жилищната сграда не са представени. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ Д. Х. е установено, че по действащия план на [населено място] от 1987 г. закупения имот от наследодателя е заснет в кадастъра към същия имот от който е закупен и е с нов пл. № 1218. За последния е отреден УПИ X.-1218 в кв.135. Според същото заключение в ПИ 1218 в кв.135 според данните от кадастралния план има построени 5 сгради – две от тях са предмет на иска за делба – масивна стопанска сграда с площ от 25 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ от 86 кв.м. На място съобразно извършения оглед от вещото лице е установено съществуването на пристройка, застроена на имотната граница с ПИ-1217, представляваща открито и закрито стълбище с две помещения на две различни коти. Отразената стопанска постройка в кадастралния план, находяща се до масивната жилищна сграда според заключението на вещото лице представлява четириетажна сграда на която приземния етаж е с гаражно помещение, над което са изградени три етажа, свързани във функционално отношение с жилищните етажи. Общата застроена площ на така формираната четириетажната сграда е 137 кв.м. Установено е също по делото, че с констативен нот.акт № 53/1993 г. за собственост върху недвижим имот М. К. е признат за собственик на имот – ½ ид.част от 254/926 ид.части от застроеното и незастроено дворно място представляващо имот пл. № 1218, за който е отреден УПИ X.-1218 в кв.135 по плана на града, заедно с целия втори и трети жилищен етаж над приземния, както и източния гараж от приземния етаж с вътрешно избено помещение зад гаража, като в разписния лист към плана тази промяна в собствеността не е отразена.
Възоснова на показанията на свидетеля Я. К., преразпитан при повторното разглеждане на делото е установено, че В. и М. К. живеели заедно и заедно построили четириетажната жилищната сграда в [населено място]. От признанията на съделителя М. К. е видно, че строителството на жилищната сграда е започнало още през 1981 г., съответно до 1983 г. били построени приземния и първия етаж, а покривът на къщата е поставен през 1987 г. От показанията на свидетеля Я. К., дадени при повторното разглеждане на делото от въззивния съд е установено, че от изграждане на жилищната сграда и след прекратяване на брака през 1990 г. до смъртта на В. К. последният и бившата му съпруга – съделителката М. К. продължили да упражняват фактическа власт върху построената от тях жилищна сграда – живеели на първия и втория етаж. Според показанията на същия свидетел през летния сезон В. К. и М. К. отглеждали животни и работили на манастира в Д.Б., а през зимния сезон обитавали жилищната сграда в [населено място].
С оглед на така установените факти съдът намира, че искът за делба на недвижимия имот от 254 кв.м., представляващ част от парцел X.- пл. № 1218 по плана на [населено място] следва да се отхвърли. По делото не са представени доказателства от ищците, че регулацията от 1974 г. е обезсилена и поради това сключеният договор за продажба от 1981 г. не е породил вещно прехвърлителен ефект и наследодателят В. К. не е придобил собствеността върху посочения недвижим имот, тъй като в чл.59 З./отм./ е установена забрана да се придобиват чрез правни сделки реални части от дворищно-регулационни парцели. Въпросът за собствеността на терена – частта от дворищно-регулационния парцел от 254 кв.м. е разрешен с решение № 287/27.05.2010 г. по гр.дело № 1281/2009 г. на ВКС, II г.о., с което е обезсилено въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 139/18.06.2009 г. по гр.дело № 20/2009 г. Освен това съдът намира, че не е налице и твърдяния придобивен способ придобито право на собственост от наследодателя В. К. и съделителката М. К. на основание давностно владение в продължение на 10 години. Съгласно разпоредбите на чл.59,ал.1 З./отм./ в редакцията на текста до изменението в Д.в. бр. 34/2000 г. реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по давност. С оглед на така установената забрана в чл.59,ал.1 З./отм./, която е в сила до изменението на текста от 2000 г. наследодателят В. К. и съделителката М. К. не са придобили собствеността върху терена на основание давностно владение, осъществено за период от 10 години. В тази част обжалваното решение, с което искът за делба е отхвърлен за терена от 254 кв.м. макар и по други съображения следва да се остави в сила.
Неправилни са изводите на въззивния съд, че изградената в процесния имот четириетажна жилищна сграда по силата на приращението принадлежи на всички съсобственици на земята, че при несъответствие между определеното застрояване в разрешението за строеж, издадено на наследодателя В. К. и реално изградената площ на четириетажната жилищна сграда от 137 кв.м. искът за делба е неоснователен. Неправилен е и извода, че по делото не е установено наличието на осъществено давностно владение върху процесната жилищна сграда от наследодателя и от останалите съделители, поради което не е установен придобивния способ – придобито право на собственост от наследодателя В. К. и М. К. върху жилищната сграда на основание давностно владение.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства, показанията на св. Я. К., дадени при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, както и признанията на съделителя М. К. настоящият съдебен състав намира за установено по делото, че процесната четириетажна жилищна сграда е изградена в груб строеж – поставен е покривът през 1987 г. през време на брака между наследодателя В. К. и съделителката М. К.. Установено е също от показанията на свидетеля Я. К. че до прекратяването на брака им през 1990 г. двамата са осъществили фактическа власт върху жилищната сграда – владяли са я явно, спокойно и несъмнено. Съдът приема за установено, че владението на жилищната сграда от В. К. и вече бившата му съпруга е продължило и след прекратяване на брака през 1990 г. до смъртта на наследодателя през 2002 г. Следователно наследодателят В. К. и съделителката М. К. са завладяли процесната жилищна сграда в процеса на изграждането й, като началния момент на давностното владение е от обособяването на сградата като самостоятелен обект, отделен от терена - от 1987 г., когато е поставен покривът на къщата. Владението върху жилищната сграда е осъществено от В. К. и М. К. през време на брака им и след прекратяването му. Придобивната давност е продължила да тече и след прекратяването на брака, тъй като двамата са продължили да осъществяват съвместно фактическата власт с намерение съвместно да придобият собствеността. С оглед на това съдът намира, че В. К. и съделителката М. К. са придобили собствеността на процесната четириетажна жилищна сграда на основание осъществено 10 годишно давностно владение с начален момент 1987 г., което е продължило и след прекратяване на брака им до 2002 г. На това основание В. К. и М. К. са придобило собствеността върху жилищната сграда при квоти – по 1/2 ид.част за всеки от тях. Съделителите С. К., С. И., Т. Ж., Р. Д., М. Д. и С. К. не оспорват правата на наследодателя В. К., съответно на наследниците му и на съделителката М. К. върху процесната жилищна сграда. Последната както се посочи е придобита от наследодателя и съделителката М. К. в собственост на основание давностно владение при части – по ½ ид.част. По отношение на посочените лица искът за делба следва да се отхвърли, в каквато насока е и извода на въззивния съд.
Възражението на ответника по жалбата М. К., че е придобил собствеността върху втория и трети етаж от жилищната сграда, заедно с източния гараж от приземния етаж с вътрешно избено помещение към него е неоснователно. То е обосновано с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 53/93 г., който е оспорен от ищците. След постановяване на решението на ВКС № 27/27.05.2010 г. по гр.дело № 1281/2009 г. на II г.о., с което е обезсилено въззивното решение на Смолянския окръжен съд по гр.дело № 20/2009 г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като съделител е конституирана съпругата на ответника по жалбата М. К. Р. А. К.. С определение, постановено в закрито заседание на 17.06.2011 г. въззивният съд е допуснал повторен разпит на свидетелите, посочени от страните и изслушани от въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото, както и на тези изслушани от първоинстанционния съд при режим на довеждане, допуснато е и повторно изслушване на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ при първоинстанционното разглеждане на делото. Определението е било редовно връчено на съделителката Р. К., чрез особения й представител адв.Т. М. на 22.06.2011 г. На посочената съделителка е връчен и препис от исковата молба с приложените писмени доказателства. Препис от същото определение е редовно връчен на 09.09.2011 г. и на ответника по жалбата М. К. при условията на чл.51,ал.2 ГПК/отм.//л.137 от в.дело/. В проведеното съдебно заседание на 12.11.2011 г. след постановяване на посоченото определение на въззивния съд ответникът по жалбата М.К. не е довел свидетелите, за което е бил редовно уведомен, нито е направил доказателствени искания. На това съдебно заседание е изслушано повторно вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТЕ и е разпитан свидетеля Я. К.. Преди съдебното заседание от 12.11.2011 г. на което въззивният съд е дал ход на устните състезания делото е отлагано двукратно и за периода от 09.09.2011 г. до провеждане на последното съдебно заседание М. К. не е направил никакви доказателствени искания, нито е довел за разпит свидетели, които е посочил и са били разпитани от въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото, съответно изслушани свидетели и от първоинстанционен съд. С оглед на това съдът преценява, че възражението на ответника по жалбата М. К. за придобито право на собственост върху втория и трети етаж от процесната жилищна сграда, заедно с източния гараж, находящ се в приземния етаж не е подкрепено с доказателства и е неоснователно. Дори и да се приеме, че този ответник по жалбата е упражнявал фактическа власт върху втория и трети етаж от жилищната сграда/данни за което по делото не са установени/ то от 1987 г., за който момент е налице признание от същия, че е изграден покрива на жилищната сграда до издаване на констативния нотариален акт през 1993 г. не е изтекъл предвидения 10-годишен давностен срок в чл. 79,ал.1 ЗС.
Изложените съображения налагат извода, че процесната четириетажна жилищна сграда е съсобствена между съделителите М. К., К. К. и М. К.. Същата следва да се допусне до делба при делбени части – 2/4 ид.части за М. К., ¼ ид.част за К. К. и ¼ ид.част за М. К.. По отношение на всички останали съделители искът за делба е неоснователен.
Като взема предвид посоченото съдът намира, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е оставено в сила решение № 188/28.10.2008 г. по гр.дело № 60/2008 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба от М. А. К. и К. В. К. против М. В. К. на четириетажната жилищна сграда, находяща се в западната част на УПИ X.-1218 в кв.135 по плана на [населено място] от 1987 г. Вместо отменената част процесната жилищна сграда следва да се допусне до делба между М. К., К. К. и М. К. при делбени части – 2/4 ид.части за К. и по ¼ ид.част за останалите двама. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 248/21.12.2011 г., постановено по в.гр.дело № 273/2010 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 188/28.10.2008 г. по гр.дело № 60/2008 г. на Златоградския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от М. А. К. ЕГН [ЕГН] и К. В. К. ЕГН [ЕГН] против М. В. К. ЕГН [ЕГН] иск за делба на четириетажна жилищна сграда, застроена в западната част на УПИ X.-1218 в кв.135 по регулационния план на [населено място] от 1987 г. и залепената в западната част на сградата стопанска постройка при делбени части 2/4 ид.части за М. К. и по ¼ ид.част за К. К. и М. К. и вместо отменената част постановява
Допуска да се извърши съдебна делба върху следния недвижим имот – масивна четириетажна жилищна сграда, състояща се от един приземен етаж и три жилищни етажа, заедно с функционално свързаната с нея пристройка върху гаражно помещение, както и открито и закрито стълбище с две помещения, изградени на две различни коти с обща застроена площ от 137 кв.м., изградена в западната част на УПИ X.-1218 в кв.135 по регулационния план на [населено място] от 1987 г. между съделителите К. В. К., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ж.к.”Д.,[жилищен адрес] М. А.К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] М. В. К. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] при делбени части както следва:
2/4 идеални части за М. А.К.
1/4 ид. част за К. В. К.
1/4 ид. част за М. В. К.
Оставя в сила въззивно решение № 248/21.12.2011 г., постановено по в.гр.дело № 273/2010 г. на Смолянския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |