Р Е Ш Е Н И Е                                           № 215      София, 03 май 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                                                                                                при участието на секретаря Румяна Виденова, в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 42 по описа за 2010 година.   С присъда по нохд № 437/09 г. Окръжният съд-гр. Русе осъдил подсъдимите В. В. Г. и Г. И. Т. , както следва: подс. Г. на основание чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1, чл26, ал.1 и чл.55 НК на 4 години и 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, като по реда на чл.59 НК е зачетено предварителното задържане от 21.05.2009 г.; подс. Тодорова на основание чл.215, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 и чл.55 НК на пробация. С решение № 218 от 04.12.2009 г. по внохд № 261/09 г. Апелативният съд-гр. Велико Търново, по жалба на подсъдимия Г, потвърдил изцяло посочената присъда. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. Г. , с която се претендира явна несправедливост на наложеното наказание и се иска намаляването му. Пред ВКС жалбоподателят представя писмени съображения и поддържа подадената жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна и искането за намаляване на наказанието не може да се удовлетвори. В саморъчните жалба и писмени съображения, подсъдимият акцентира върху редица обстоятелства, които, според него, не са оценени адекватно от решаващия съд, а именно – направените самопризнания, проявената критичност, доброто процесуално поведение, съдействието за възстановяване на предмета на престъплението, семейното положение, здравословното състояние на родител, в резултат на което наложеното му наказание е несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Наред с това се прави искане за индивидуализация на наказанието по правилата на чл.55 НК. Последното посоченото искане вече е удовлетворено. Производството пред първата инстанция е протекло по глава 27 НПК, в частност по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 НПК - за двамата подсъдими, поради което и на основание чл.373, ал.2 НПК институтът на смекчената наказателна отговорност е намерил приложение при определяне на наказанията им. Всички обстоятелства, за които стана дума по-горе, са били предмет на анализ и оценка от страна на съда по същество. Последната не може да се характеризира като неадекватна на обективното значение на което и да било от обстоятелствата, намерили израз в жалбата и писмените съображения на подсъдимия. Към изложените от ВТАС съображения ВКС намира за необходимо да добави следното: възстановяването на голяма част от предмета на престъплението е било възможно в резултат на поведението на осъдената подсъдима, която още преди образуване на досъдебното производство е съобщила на органите на МВР ползваните от нея заложни къщи. Такова поведение от страна на жалбоподателя не се установява от данните по делото. Направеното от последния самопризнание по реда на чл.371, т.2 НПК правилно е оценено, като са съобразени указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. т.7 на ОСНК на ВКС. На досъдебното производство обясненията на подс. Г. обективират декларативно признание на вина по повдигнатото му обвинение и не дават основание да се приеме, че то е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство още в хода на досъдебното производство. Последното е следствие от поведението на другата подсъдима и ефективната дейност на компетентните органи. Ето защо правилно самопризнанието не е третирано като смекчаващо отговорността на подс. Г. обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл.55 НК. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 04.12.2009 г., постановено по внохд № 261/09 г. на Апелативния съд-гр. Велико Търново.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: