О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 136 София, 16 април 2014 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 224/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда от 10.10.2013 г., постановена по ВНОХД № 3815/2013 г. от Софийски градски съд. В касационния протест се претендира наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оправеното искане е за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като намира, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен. Подсъдимият Н. Е. П. лично и чрез своите защитници поддържа становище, че протестът е неоснователен, поради което и прави искане оправдателната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда от 14.06.2013 г., постановена по НОХД № 4411/2013 г. от Софийски районен съд, подсъдимият Н. Е. П. е бил признат за виновен и осъден за извършени престъпления по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК , за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, и по чл. 151, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание пет години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко наказание, а именно пет години лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24, ал.1 от НК с две години лишаване от свобода. По жалба на подсъдимия П. въззивната инстанция е отменила изцяло цитираната първоинстанционна присъда и на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК е постановила нова, с която подсъдимият Н. П. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. ІІ. Касационният протест на Софийска градска прокуратура е процесуално недопустим и като такъв трябва да бъде оставен без разглеждане. В протеста са заявени касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Посочено е, че присъдата на въззивния съд е „неправилна и незаконосъобразна поради неправилно приложение на закона”, без обаче да са изложени каквито и да са съображения за това. По отношение на второто от касационните основания възражението се изчерпва със следното: „от доказателствата по делото може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 149, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 151, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК”. Декларираното в протеста допълване на същия по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК не е направено до даване ход на делото пред касационната инстанция. Така изготвеният протест не отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК, защото липсват съществени реквизити, а именно – в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят. Претенцията за наличие на основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК освен, че е немотивирана очевидно не държи сметка за съдържанието на същото – при приети правилно от съда факти не е приложен законът, които е следвало да бъде приложен. Декларативно заявеното, че доказателствата подкрепят обвинението, не запълва съдържанието на „данните”, които следва да бъдат посочени в протеста, съгласно изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК, за да обосноват наличието на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Известно е, че съдържанието на касационния протест (или жалба) определят рамките на касационната проверка, както и че касационната инстанция за разлика от въззивната такава извършва проверка на второинстанционния съдебен акт съобразно заявените основания и подкрепящите ги данни. Служебната намеса на касационната инстанция е принципно допустима, но само при предпоставките на чл. 347, ал.2 от НПК или констатиране на някое от абсолютните основания за отмяна –чл. 348, ал.3, т. 2 и т. 3 от НПК. Основание за такава намеса по настоящето дело не се установяват. Иначе казано, касационната инстанция е сезирана с несъответен на законовите изисквания протест. Липсва надлежна мотивировка на въведените касационни основания и аргументиране на подкрепящите ги данни, което препятства и възможността настоящата инстанция да упражни контролните си правомощия. Ето защо касационният протест, депозиран от Софийска градска прокуратура, следва да бъде оставен без разглеждане, като се прекрати производството по н. д. № 224/2014 г. по описа на ВКС, І н. о. По тези съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на Софийска градска прокуратура против въззивна присъда от 10.10.2013 г., постановена по ВНОХД № 3815/2013 г. от Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 224/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.