Ключови фрази
нередовност на исковата молба * указания на съда


4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195

С., 18.03. 2013 г.



Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 1710/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба вх. № 1239 от 11.03.2010 г. на Т. П. Д. чрез адвокат И. Ц., Адвокатска колегия [населено място] против определение № 141 от 23.02.2010 г. по в. ч. гр. дело № 125/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 01.06.2009г. по гр. дело № 717/2005 г. на Пазарджишки районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неотстранена в срок нередовност на исковата молба по реда на чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.).
Касационната жалба на жалбоподателките П. Н. П. и А. Н. Т. с разпореждане № 3897 от 12.11.2010г. на Пазарджишки ОС е върната.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя процесуалноправния въпрос - когато съдът не е имал основание да остави исковата молба без движения и указанията за това са неправилни, как следва да процедира въззивната инстанция при проверка законосъобразността на определението за връщане на исковата молба. Позовава се на съдебна практика на ВКС, за която поддържа, че влиза в противоречие с изводите на съда по поставения правен въпрос - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по предявения иск не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по - нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос има отношение към законосъобразността на дадените от съда указания за отстраняване нередовността на исковата молба, който е обуславящ за изхода на делото, което налага да се допусне касационно обжалване.
Прието е с обжалваното определение, че дадените указания до ищците да представят доказателства, че процедурата по възстановяване имотите на страните е приключила реално са правилни, съобразени с разпоредбите на чл. 17 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ. Това не било установено от заключението на вещото вещо, което води до липса на предмет на иска за делба.
Жалбоподателят представя две определения на ВКС по ч. гр. дело № 2350/2008 г., четвърто г. о. и ч. гр. дело № 764/2008г., четвърто г. о. и решение по гр. дело № 165/95 г. на ВС, четвърто г. о., в които по конкретни казуси е прието, че когато дадените от съда указания са неясни или са незаконосъобразни, няма основание при неизпълнението им делото да бъде прекратено.
Дадените от съда указания по конкретното дело от една страна не са достатъчно ясни и пълни, а от друга са обосновани с констатации по прието заключение на съдебно - техническа експертиза и по този начин свързвани със съществото на спора. Изясняване статута на имота предмет на исковата молба при проследяване на промените по кадастралните планове на [населено място] и плановете за улична и дворищна регулация е въпрос по съществото на спора, който има отношение към основателността на иска. В случая, съдът е обусловил нередовността на исковата молба с аргументи по фактически обстоятелства от заключение на вещо лице. Когато указанията касаят предмета на делото, той е свързан с индивидуализиране на имотите. Указания в тази насока няма, което идва да покаже, че съдът не е имал неясноти по този въпрос.
Предметът на иска е ясен и дадените указания са незаконосъобразни. Ищците са посочили, че като наследници на П. А. Й. им е признато право за възстановяване на собственост върху 2700 дка от нива, находяща се в строителните граници на [населено място], представляваща част от имот пл. № 74 в кв. 76 по плана на селото от 1921 г., а по сега действащия план този имот представлява поземлен имот № 727 в кв. 57, в който попадат конкретно посочени УПИ-та от І до ІХ, УПИ-та от ХVІІ до ХХ посочени като общински, всички незастроени, като част от имота попада в улици с о. т. 239-170 и 170-171. Когато имотът е урегулиран, по силата на закона неговите имотни граници съвпадат с тези по плана. В общия исков процес съдът не може да променя очертанията на урегулираните поземлени имоти, затова спорният имот трябва да бъде посочен в исковата молба по действащия регулационен план и това с исковата молба е направено.
Въпросът, кои са съсобствениците на имота предмет на делбата е въпрос по съществото на спора, и не касае редовността на иска.
Видно от изложеното дадените указания за незаконосъобразни и тяхното неизпълнение не е основание за прекратяване на производството по делото. Като неправилно обжалваното определение ще следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 141 от 23.02.2010 г. по в. ч. гр. дело № 125/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 01.06.2009г. по гр. дело № 717/2005 г. на Пазарджишки районен съд за прекратяване на производството по иск за делба.
ОТМЕНЯВА определение № 141 от 23.02.2010 г. по в. ч. гр. дело № 125/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 01.06.2009г. по гр. дело № 717/2005 г. на Пазарджишки районен съд за прекратяване на производството по иск за делба.
ВРЪЩА делото на Пазарджишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ