Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 196                                                гр. София, 16 април 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети април през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 86 по описа за 2010 г   Производството е образувано по жалба на подсъдимия А. Я. Г., чрез защитата му, срещу нова въззивна присъда на Пловдивски окръжен съд № 8 от 14.01.2010 г, по ВНОХД № 3070/09, с която е отменена присъда № 506 от 5.10.2009 г на Пловдивски районен съд, по НОХД № 4152/09, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 7.07.2008 г, в с. В., обл. Пловдивска, самоволно, не по установения от закона ред, в немаловажен случай, е осъществил едно оспорвано от другиго / от Т. Я. К. / чуждо / на В. С. Г. / предполагаемо право / право на собственост /, с оглед на което и на основание чл. 323, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 2 вр. чл. 58 а вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „а” и ал. 3 НК, е осъден на „пробация”, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес” в с. В., Пловдивско, за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест месеца. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за невинен в това: на 7.07.2008 г, в с. В., обл. Пловдивска, самоволно, не по установения от закона ред, в немаловажен случай, да е осъществил едно оспорвано от другиго / от Т. Я. К. / чуждо / на В. С. Г. / предполагаемо право / право на собственост /, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 323, ал. 1 НК. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че деянието представлява „маловажен случай”, поради което е несъставомерно по чл. 323, ал. 1 НК. Изтъква се, че въззивната инстанция не е отчела, че подсъдимият е прекратил самоуправното си поведение, възстановил е фактическото положение и не е попречил на свидетелите К да упражнява правата си върху спорния имот. С жалбата се иска да бъде отменена обжалваната присъда и деецът да бъде оправдан, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.   В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов защитник не се явяват и не вземат становище по жалбата. Частният обвинител не се явява, но писмено възразява срещу уважаване на жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Липсва релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въз основа на едни и същи фактически положения съдилищата са направили противоположни правни изводи. Първата инстанция е приела, че деянието е несъставомерно поради маловажност на случая, с аргумента, че от деянието не са настъпили вредни последици, както и че липсва субективната страна. Въззивната инстанция е счела, че се касае за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, който извод настоящата инстанция намира за правилен по следните съображения: От фактическа страна е прието, че преди инкриминираното деяние между страните, съседи на процесния имот, са водени граждански дела, като спорът, с правно основание чл. 108 ЗС, е решен в полза на К. . Въпреки съдебното решение, подсъдимият предприел трасиране на имотната граница, като заблудил св. Г, че е получил съгласието на съседите си. На 7.07.2008 г, жалбоподателят премахнал съществуващата ограда и започнал изграждане на нова, но бил принуден да преустанови действията си поради намесата на К. , сезирали органите на МВР. Подсъдимият бил предупреден да възстанови първоначалното фактическо положение, но сторил това една година по-късно, а и поставената ограда се различавала от тази, съществувала преди промяната. От действията на подсъдимия се породили нови спорове между съседите и К. завели дело за нарушено владение, което било решено в тяхна полза. При тези фактически положения, поведението на подсъдимия правилно е квалифицирано по чл. 323, ал. 1 НК. Самоуправството е престъпление на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили други вредни последици, извън самото деяние. Инкриминираното деяние не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като обществената му опасност е типичната за този вид престъпни посегателства. В резултат от самоуправството са засегнати чужди права върху имота, включително, правото на собственика необезпокоявано да владее и ползва имота, поради което извършеното от подсъдимия притежава съответната степен на обществена опасност, необходима за обективната съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК. Деецът не може да се ползва от привилегията на чл. 323, ал. 3 НК, тъй като след надлежно предупреждение не е възстановил незабавно първоначалното фактическо положение. Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като самоуправните действия са извършени, след като спорът за собственост върху имота е решен в полза на другата страна, който факт е бил известен на подсъдимия. При това положение, деянието не е несъставомерно, поради което липсват основания за оправдаване на подсъдимия, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и затова не следва да бъде уважена.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда № 8 от 14.01.2010 г на Пловдивски окръжен съд, по ВНОХД № 3070/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: