3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 908 С., 15,12,2014 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №2896/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. С. А. от [населено място] против определение №8742 от 24.04.2014г. по ч.гр.д. 5635/14г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната касационна жалба – В. Г. М. от [населено място] е на становище, че ако бъде прието, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, то жалбата е неоснователна, в какъвто смисъл е развил своите съображения. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е отменил определение от 27.02.2014г. по гр.д. №55825/14г на СРС , с което е възстановен запис на заповед по реда на чл.90 ПАС и по същество е оставил без уважение искането на настоящия жалбоподател за възстановяване на документа. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че представеното копие на записа на заповед не е заверено, като първостепенния съд неправилно е отчел такава заверка,поради което и искането не е подкрепено с нужните доказателства, за да се счете за основателно. С оглед възприетото, с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалвания съдебен акт, се разглежда дори и да не е бил изрично формулиран от касатора.В случая страната е развила довод за недопустимост на обжалването на акта на първостепенния съд, а оттам и недопустимост на въззивното определение, предмет на настоящия контрол, но тези доводи макар и по принцип основателни с оглед развитието на производството по чл.90 ПАС са неотносими към настоящия случай, поради недопустимост на самото искане , с което е инициирано производство по реда на чл.90 ПАС. Тази недопустимост обосновава възможността за настоящият инстанционнен контрол. Задължение за въззивният съд е да посочи правната квалификация на производството,а също така и да очертае и предмета, с който е бил сезиран, като извърши проверка за допустимостта на сезирането – преценка предхождаща тази по разглеждането на процесуалноправния спор. Следователно, като се е произнесъл без да разгледа допустимостта на производството, и без да отчете правното значение на оплакванията, с които е бил сезиран от жалбоподателя,нито да ги разгледа, въззивният съд е постановил акт, чиято евентуална недопустимост следва да бъде разгледана. С молба от 22.11.2013г., Г. А. е заявил, че съдът разглеждащ иска по чл.422 ГПК е констатирал, че по приложеното заповедно производство на СРС липсва страница №7, съставляваща оригиналния екземпляр на запис на заповед, по която е била издадена и заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК. С оглед това е поискал възстановяване на този изчезнал документ. Тази молба е била изпратена за разглеждане от Софийски районен съд. С акт № 4/28.02.2014г. съдебния администратор на този съд е съставил акт за възстановяване на запис на заповед, а с протоколно определение на този съд от 27.02.2014г. записа на заповед е възстановен в оригинал.При тези фактически данни следва да се приеме, че първостепенния съд като е разгледал искането за възстановяване оригинал на запис на заповед по реда на чл.90 ПАС е постановил недопустим съдебен акт. Дефинитивно, записът на заповед е конститутивна ценна книга, в която се материализира притезание срещу длъжника като ново самостоятелно и абстрактно вземане. Тя по своята същност съставлява частен документ, който се издава в един екземпляр и съответно има законово определени реквизити- арг. чл.535 ТЗ.С оглед това правно съдържание на документа се налага извод, че същият не се включва в предметния обхват на чл.90 ПАС, установяващ възможност да бъдат възстановени по този ред съдебни книжа и съдебни актове, но не и ценна книга- запис на заповед. Или като бе посочено, като е провел процедура по чл.90 ПАС първостепенния съд е постановил недопустимо определение, каквото е и определението на въззивният съд, неотчитащо липсата на процесуална възможност по този ред да бъде възстановен оригинал на запис на заповед.Доколкото производството по обезсилване на ценната книга, като основание за издаване на неин дубликат е уредено в гл.53 на ГПК, то подадената от страната молба като неотговаряща на изискванията на чл.561 ГПК не може да бъде приета за такава, подадена по този ред. С оглед това, молбата с която се инициира производство по чл.90 ПАС, като недопустимо определя неговото прекратяване. Извън изложеното и във връзка с разглеждане иска по чл.422 ГПК в хипотеза на изгубен оригинал на запис на заповед е налице и задължителна практика по чл.290 ГПК – решение № 149 от 18.11.2014г. по т.д. №4024 /13г. на ВКС, ІІ т.о. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №8742 от 24.04.2014г. по ч.гр.д. 5635/14г. на Софийски градски съд. ОБЕЗСИЛВА определение №8742 от 24.04.2014г. по ч.гр.д. 5635/14г. на Софийски градски съд и определение от 27.02.2014г. по гр.д. 55825/11г. на Софийски районен съд и прекратява производството по молбата на Г. С. А. за възстановяване по реда на чл.90 ПАС на запис на заповед, представен в оригинал по гр.д. 35427/11г. на СРС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: