4 Р Е Ш Е Н И Е № 311 София, 02 октомври 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 806 по описа за 2015 година. С присъда по нохд № 238/14 г. Окръжният съд-гр.Шумен оправдал подсъдимия Д. И. Д. по предявеното му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 НК. По внохд № 29/15 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частните обвинители, Апелативният съд-гр.Варна отменил присъдата на ШРС и постановил нова присъда № 2 от 20.03.2015 г., с която осъдил подс.Д. за деяние, извършено на 16.09.2013 г. на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода с отлагане изпълнението му за срок от 3 години, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се иска оправдаване по възведеното обвинение или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му – адв. Н.К., редовно призовани, не се явяват, писмено са изразили становище за даване ход на делото, както и това, че поддържат подадената жалба. Представена е „Писмена защита”. Частните обвинители – З. С., С. С., М. И., като настойник на Н. Н. Б., и поверениците им – адвокати В. и Н., редовно призовани, не се явяват. Адвокат Н. е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията на подсъдимия. Адвокат В., в писмена защита, е заявил идентично становище. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Подсъдимият претендира, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и нарушение на закона – чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Изложените в жалбата и писмената защита съображения са идентични. На същото място са изложени множество доводи, които са насочени срещу обосноваността на съдебния акт и поради това няма как да получат отговор. Необосноваността не е в кръга на основанията по чл.348, ал.1 НПК и е известно, че ВКС няма правомощие да контролира фактите, установени от ВАС, а само начина/реда, по който те са установени в процеса на доказване. Обобщено, на плоскостта на чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, жалбоподателят възразява, че съдът не е имал основание да игнорира експертизата, изготвена от вещите лица К., У. и Ш., както и да не даде вяра на обясненията на подс.Д.. Отделно се поддържа, че е налице случайно деяние, по смисъла на чл.15 НК. 1. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което и няма причини за връщане на делото за ново разглеждане. Конкретните възражения, поставени на вниманието на настоящата инстанция, са неоснователни, тъй като не намират опора в данните по делото. Автотехническата експертиза, на която е поставен акцент от жалбоподателя и защитата му, не е пренебрегната от решаващия съд, тъй като аргументацията му е обоснована именно със заключения по нея. Подсъдимият е дал обяснения пред първоинстанционния съд, които са въвели не само преки, но и първични доказателства, взети предвид както от експертите, за които стана дума, така и от съда при формиране на изводите за механизма на ПТП. Достатъчно е само да се посочи, че изцяло е възприето заявеното от жалбоподателя относно скоростта, с която е управлявал своя автомобил. Не са игнорирани и фактите, съобщени от него относно поведението на пострадалата, като водач на МПС, предприетото от него в създадената критична ситуация и др. ВКС намери, че изводите на ВАС по фактите, не се основават на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. Макар по делото да не са установени свидетели-очевидци на ПТП, това не е предопределило липсата на каквито и да било преки доказателства за деянието. Както се посочи подсъдимият е дал обяснения. Изготвеният протокол за оглед на местопроизшествието е доказателствено средство, което съдържа преки доказателства и с оглед на съдържащите се в него констатации относно определени обстоятелства, обективирани след ПТП и на мястото на същото, е източник на факти, относими към предмета по чл.102 НПК. Закрепените в същия протокол параметри са послужили и при извършването на съответните изчисления на експертите по коментираната три-членна експертиза. Всички събрани по делото доказателства са били анализирани внимателно от решаващия съд, като не се установява тълкуването им да се основава на превратност. 2. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. По експертен път е установено, че в момента, в който подсъдимият е възприел навлизането на лекия автомобил, управляван от пострадалата, в неговата лента за движение (насрещна за нея), двата автомобила са били на разстояние един от друг 137,9 метра, а скоростта, с която той е управлявал - 80 км/час, указва на опасна зона за спиране от 62,7 метра. При тази ситуация, създадена безспорно от поведението на пострадалата, подсъдимият вместо да предприеме мерките, предвидени в чл.20, ал.2, пр.2 ЗДП – да намали скоростта и да спре, се насочил наляво и навлязъл в насрещната лента за движение. Опасността обаче е възникнала извън неговата опасна зона за спиране и той е имал техническа възможност да изпълни предписанията на чл.20, ал.2, пр.2 ЗДП. Не може да бъде споделено твърдението, че и при тази ситуация ударът би бил непредотвратим, предвид скоростта на лекия автомобил, управляван от пострадалата (115 км/час). Фактите показват, че последната е изменила траекторията на движението на управляваното от нея моторно превозно средство и се е върнала в определената му лента, т.е. съобразила се е с предписанията на закона за разположение на пътните транспортни средства върху пътното платно. Ако подсъдимият бе постъпил по същия начин, ударът между двете МПС би бил избегнат. Приносът на загиналия водач за ПТП не изключва причинно следствената връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение и настъпилите обществено опасни последици. Жалбоподателят е бил длъжен да намали скоростта и да спре автомобила без да навлиза в насрещната лента за движение, тъй като възникналата опасност е била извън възможната зона за спиране и конфликтът е бил предотвратим по начина, описан в чл.20, ал.2, пр.2 ЗДП. Неоснователна е тезата, че подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпилите обществено опасни последици. С напускането на пътната лента, определена за движение на автомобила му, той е допуснал нарушение на правилата за движение и би следвало да съзнава, че това може да доведе до критична ситуация. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че спасителната маневра не е правнорегламентирано поведение на участниците в движението по пътищата, а фактическо действие, с което принудително се променя посоката на движение на превозното средство и то се предприема от водача на своя отговорност, за да предотврати настъпването на вредоносни последици. Затова последният може да се освободи от отговорност, само ако при тази маневра не причини вреди, свързани с увреждане на здравето или отнемане на живот на други лица. На последно място, за да е спасителна една маневра, тя трябва да е предизвикана от неправомерното поведение на друг участник в движението, но и последното да не може да бъде преодоляно по някои от предвидените в чл.20, ал.2 ЗДП начини. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанието на дееца е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер, определеното наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. По идентичен начин стоят нещата и с наказанието, определено по реда на чл.343г НК. Щом съдът по същество е достигнал до извод, че при наличието на формалните условия, за поправянето на дееца не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, е имал основание да отложи изпълнението му по чл.66, ал.1 НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 2 от 20.03.2015 г., постановена по внохд № 29/15 г. на Апелативния съд-гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: