Ключови фрази
допустимост на иск * установителен иск * правен интерес

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

180

 

 

София, 06. 04.2009 г.

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА

                         ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ЦЕНЕВА

                                                             ВАСИЛКА ИЛИЕВА

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ч.гр.дело №1824/2008 год. по описа на бившето ІІ г.о.

 

 

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от Г. И. Г. от с. З., област В. , срещу въззивно определение № 907/26.03.2008 г. по ч.гр.д. № 221/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.потвърждаващо определение от 12.11.2007 год. по гр.д. № 6775/2006 год.на ВРС,ХХІ състав,с което е прекратено производството по предявения от Г. И. Г. отрицателен установителен иск срещу К. и Д. С. ,че не са собственици на ½ ид.част от изградените в дворното място – УПИ ХХІV-196Д,кв.14 по плана на с. З. жилищни сгради – стара жилищна сграда и пристройка към нея,поради липса на правен интерес, с оплаквания за нарушения на чл.281 ГПК. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново,с което се прекрати производството по предявения положителен установителен иск.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съществения процесуален въпрос е “Кой от двата, предявени в делбеното производство установителни иска е допустим, след като е прието, че е допустим положителния установителен иск”. По този въпрос частната касационна жалбоподателка се основана на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Освен това е формулиран и съществен материалноправен въпрос за който се твърди, че в диспозитива на определението си ВОС е приел, че К. и Д. С. са собственици на ½ идеална част от процесните сгради. Поради това се твърди, че основанието за допускане е по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК. Излагат се и съображения по съществото на материалния спор относно разпоредбата на чл.92 ЗС. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.

Ответниците по частната касационна жалба – К. С. и Д. С. , не заявяват становища в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.3 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,тъй като повдигнатия процесуалноправен въпрос, изразяващ се в това “Кой от двата , предявени в делбеното производство установителни иска е допустим” е съществен. Формулираният като съществен материалноправен въпрос обаче не следва да се допусне, тъй като в атакуваното определение съдът изобщо не се произнесъл в смисъла, посочен от частната касационна жалбоподателка.

По допуснатия съществен процесуален въпрос Върховният касационен съд намира, че частната касационна жалба е неоснователна по следните съображения:

К. С. и Д. С. са предявили против Г. Г. иск за делба на дворно място ведно с находящите се в него постройки. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 6775/2006 г. по описа на Варненския районен съд, ХХІ-ви състав.

Ответницата по иска Г. Г. е предявила няколко иска против ищците, като един от тях е положителен установителен иск, че тя е изключителен собственик на недвижимия имот/дворно място и постройки/, предмет на делбеното дело. С определение от 01.12.2006 г. районният съд в хипотезата на чл.123 ГПК/отм./ е присъединил към делбеното дело образуваното гр.д. № 7833/2006 г. по описа на Варненския районен съд.

Г. Г. е предявила против К. С. и Д. С. също така и отрицателен установителен иск за същия имот/гр.д. № 2958/2007 г. по описа на ВРС/, като с определение от 02.11.2007 г. съдът го е присъединил към настоящото делбено дело.

С определение от 12.11.2007 г. по гр.д. № 6775/2006 г. по описа на Варненския районен съд, 21 състав, производството по делото е прекратено по отношение на отрицателния установителен иск за собственост на процесния имот, както и за прогласяване нищожността на нот.акт № 4/1999 г., като недопустими, поради липса на правен интерес.

С атакуваното определение № 907/26.03.2008 г. по ч.гр.д. № 221/2008 г., по частна въззивна жалба от Г. Г. , Варненският окръжен съд, г.о., е оставил в сила определението на първоинстанционния съд. Въззивната инстанция е изложила съображения, че предявения от Г. Г. положителен установителен иск за процесния имот изчерпва правния й интерес.

Законосъобразно Варненският окръжен съд е стигнал до крайния извод, че предявеният положителен установителен иск изчерпва правния интерес на Г. Г. Един и същ правен спор може да даде повод както за положителен, така и за отрицателен установителен иск. Всичко зависи от това, коя от двете страни ще инициира съдебното разрешаване на спора. Страната, която твърди съществуването на спорното право разполага с възможност да предяви положителен установителен иск, а тази която отрича съществуването на спорното право разполага с възможност за предяви отрицателен установителен иск. В процесният случай една и съща страна предявява по отношение на едни и същи страни, при един и същи предмет на спора, както положителен, така и отрицателен установителен иск. И двата иска са насочени към разрешаването на един и същи спор, поради което е налице тъждественост на претенциите. Предявяването на положителен установителен иск сочи на липса на процесуални предпоставки за предявяване на отрицателен установителен иск за същия предмет на спора и по отношение на същите страни.

Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 907/26.03.2008 г. по ч.гр.д. № 221/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по съществен процесуалноправен въпрос “Кой от двата, предявени в делбеното производство установителни иска е допустим”.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 907/26.03.2008 г. по ч.гр.д. № 221/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по съществен материалноправен въпрос относно приетото, че К. и Д. С. са собственици на ½ идеална част от процесните сгради.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 907/26.03.2008 г. по ч.гр.д. № 221/2008 г. на Варненския окръжен съд, г.о.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: