Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр.София , 13 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП М.М. след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 10/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от частните тъжители С. С. и М. С. против присъда №108 от 24.10.2013 г.,постановена по внчхд 774/2013 г. по описа на ОС-Пловдив, НО. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се аргументира с липса на описание в диспозитива на първоинстанционната присъда на отделни елементи от състава на престъплението по чл.132 от НК, в извършването на което РС-Асеновград е признал подсъдимия за виновен, както и липса на аргументи в мотивите към съдебния акт, за това дали има осъществено от страна на Д. С. насилие или тежка обида, от които са настъпили или са могли да настъпят тежки последици за пострадалия. Отправен е упрек и към въззивния съд за това, че неясната формулировка е била преповторена в неговия съдебен акт, с посочените липсващи елементи от състава на престъплението. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, жалбоподателите оспорват изводите на въззивния съд за наличието на нападение от страна на частния тъжител С. С., изтъквайки доводи, че първоначалното нападение е било преустановено, а неизбежна отбрана срещу бъдещо или предполагаемо нападение е недопустима. Алтернативно, застъпват становището, че ако се приеме наличието на нападение от страна на тъжителя спрямо подсъдимия, то интензитета на това нападение към момента на хвърлянето на бутилката от Д. С. и уцелване главата на пострадалия е бил значително намалял , поради което е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, защото защитата е излязла извън необходимите предели, тъй като не е съответствала на характера и опасността на нападението. По-нататък, оспорват и изводите на въззивния съд ,че деянието ,осъществено по отношение на частната тъжителка М. С. е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Молят да бъде отменена присъдата на ОС-Пловдив и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на частните тъжители и граждански ищци С. С. и М. С.-адв.Т. поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея и моли да бъде уважена. Акцентира на противоречието между диспозитива и мотивите на въззивната присъда; на това ,че въззивният съд не е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства; че неправилно е приел липса на превишаване пределите на неизбежната отбрана ; че деянието по отношение на М. С. не е случайно. В заключение моли да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия Д. С.- адв.С. моли да бъде оставена без уважение жалбата на частния тъжител и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Счита, че материалния закон е приложен правилно, тъй като е налице института на неизбежната отбрана. Представителят на ВКП дава становище ,че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В последната си дума подсъдимият Д. С. моли да бъде потвърдена присъдата на въззивния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №20 от 28.03.2013 г., постановена по нчхд 460/2012 г. Асеновградски районен съд е признал подсъдимия Д. Н. С. за виновен, в това, че на 27.06.2012 г., около 21.30 часа в [населено място] е причинил на С. Е. С. лека телесна повреда-разкъсно- контузна рана на главата в дясната челна област,представляваща разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК,като причиняването на телесната повреда е било предизвикано от пострадалия с насилие и с тежка обида,поради което и на основание чл.132 ал.1 т.3 във вр.с чл.130 ал.1 във вр.с чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв. С присъдата подсъдимият Д. Н. С. е признат за невиновен, в това, че на 27.06.2012 г.,около 21.30 часа в [населено място] е причинил на М. С. С. лека телесна повреда-разкъсно-контузна рана на долната устна, представляваща разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Подсъдимият Д. С. е осъден да заплати на С. С. и на М. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв.за първия и 2000 лв.за втората, като гражданските претенции са отхвърлени до пълните им предявени размери като неоснователни и недоказани. По жалба на защитника на подсъдимия Д. С. е било образувано внчхд 774/2013 г. по описа на ОС-Пловдив, което е приключило с въззивна присъда №108 от 24.10.2013 г., с която е отменена първоинстанционната присъда, в частта, в която подсъдимият Д. С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.132 ал.1 т.3 във вр.с ал.1 от НК, уважени са били гражданските искове спрямо него и в тежест са му били възложени направените по делото разноски, като с новата присъда той е признат за невиновен и оправдан по чл.132 ал.1 т.3 във вр.с чл.130 ал.1 от НК, предявените от С. С. и М. С. граждански искове за обезщетение за неимуществени вреди са били отхвърлени, а на основание чл.190 ал.1 от НПК частните тъжители са били осъдени да заплатят на подсъдимия направените от него разноски. Независимо,че първоинстанционната оправдателна присъда, касаеща обвинението с пострадал частния тъжител и граждански ищец М. С., не е била обжалвана от последната , касационната й жалба срещу въззивната присъда е процесуално допустима, доколкото основанието за оправдаване на подсъдимия Д. С. е било променено от ОС-Пловдив, който е приел ,че деянието осъществено от подсъдимото лице е случайно по смисъла на чл.15 от НК и като последица от този си извод е отхвърлил гражданския иск на М. С., уважен от първата инстанция. Във връзка с оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият касационен състав констатира, че в диспозитива на постановената от въззивния съд нова присъда липсва произнасяне по едно от обвиненията, за което срещу подсъдимият е била подадена частна тъжба, а именно досежно обвинението му, че е причинил лека телесна повреда на частния тъжител М. С.. Видно от първоинстанционната присъда, по това обвинение подсъдимият е бил оправдан, но в диспозитивната част на въззивната присъда, ОС-Пловдив е пропуснал да се произнесе по него. Липсата на произнасяне от съда по някое от обвиненията /независимо дали в диспозитива или в мотивите на съдебния акт/, предявени на подсъдимото лице винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по този начин се нарушават правата на страните в процеса от една страна, а от друга, за контролиращата инстанция е невъзможно да провери законосъобразността на присъдата относно това обвинение, доколкото няма изразена воля от страна на контролирания съд. Наред с това, следва да се отбележи, че липсата на произнасяне в диспозитива на присъдата на въззивната инстанция по обвинението, касаещо пострадалата М. С. не може да се замести с изложеното в мотивната част на съдебния акт , от което става ясно, че ОС-Пловдив , макар и да е споделил окончателния извод на първостепенния съд за оправдаване на подсъдимия по това обвинение, не е бил съгласен с мотивите му, а именно ,че леката телесна повреда на частната тъжителка е причинена по непредпазливост и доколкото законът не е криминализирал подобно поведение ,подсъдимият следва да бъде оправдан, а е приел ,че осъщественото от него деяние е случайно, което обаче има различни последици по отношение гражданската претенция. При това положение, посоченото нарушение на процесуалните правила само по себе си води до отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.Независимо от това обаче,ВКС счита,че следва да обсъди и останалите оплаквания, наведени в касационната жалба. Претенцията за отмяна на въззивната присъда на основание неточности в изписването на диспозитива на първоинстанционната присъда , преповторени в акта на втората инстанция /липса на елементи от състава на чл.132 от НК/, не се споделя от ВКС, тъй като първоинстанционната присъда в коментираната част е била отменена и вместо нея е постановена оправдателна присъда. По-нататък във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК са изложени оплаквания, насочени и към дейността на въззивния съд по оценка съдържанието на доказателствените източници. Така поддържани, тези възражения са неоснователни, доколкото не се набелязва подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък преценка не според действителното им съдържание. Въззивният съд не е подходил едностранчиво при оценката на доказателствените източници, а ги е преценил в тяхната логическа връзка и съвкупност. Подборно е обсъдил констатираните от него противоречия в гласните доказателствени средства, посочил е кои от тях кредитира и защо и на кои и в какви части не дава вяра и по какви причини, като е съобразил и обстоятелството, че всички свидетелите-очевидци са роднини или в близки отношения било с подсъдимия ,било с тъжителите. Всъщност това ,което касаторът оспорва, е приетото от въззивния съд, че след първоначалното физическо стълкновение между частния тъжител С. С. и подсъдимия Д. С., тъжителят, последвайки подсъдимия ,е влязъл във входа след него и качвайки се по стълбището е продължил нападението към момента, в които Д. С. е хвърлил бутилката, ударила го по главата. В тази връзка въззивният съд е подложил на сериозен анализ показанията на св.Е. С. /съпруга на подсъдимия/ и Д. Есаф /майка на тъжителя/, които напълно обосновано е кредитирал и от които се установява, че към момента, в който подсъдимият е хвърлил бутилката по пострадалия, двамата са се намирали на стълбището във входа, като подсъдимият С. е бил разположен по-високо по стълбите в сравнение с тъжителя, както и ,че към този момент на същото място се е намирала и тъжителката М. С., а по-назад Н. С.. По-нататък, изпълнявайки задължението си да обсъди всички доказателствени източници, въззивната инстанция е отделила нужното внимание и на обясненията на подсъдимия и отчитайки двояката им същност като доказателствено средство и средство за защита, задълбочено ги е съпоставила и с останалите доказателства по делото.С оглед на изложените съображения, настоящият касационен състав намира , че въззивният съд в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за осигуряване разкриването на обективната истина по делото. Във връзка с довода за нарушение на материалния закон. При установената от въззивния съд фактическа обстановка, материалният закон е бил приложен неправилно. Действително налице е противоправно нападение от страна на тъжителя – първоначалния физически контакт между двамата, осъществен върху гаража на жилищната сграда бил иницииран от тъжителя, който се нахвърлил върху подсъдимия и го повалил на земята; след като подсъдимият се измъкнал от този първоначален сблъсък и се отправил към входа на жилищната сграда, частният тъжител го последвал, като намиращите се на близо негови роднини се опитали да го възпрат, в т.ч. св.Н. С. се опитал да го задържи, хващайки го през кръста; след като тъжителят се освободил от Н.С., настъпвайки го по крака, се отправил по стълбите, качвайки се след подсъдимия и заплашвайки го, че ще го хвърли през прозореца на тавана. Приетите от въззивния съд факти сочат, че независимо от приключилия първоначален физически сблъсък върху гаражната клетка, нападението, осъществено от частния тъжител е било възобновено от момента, в който той е последвал подсъдимия във входа на сградата. По-нататък, напълно верен е извода на въззивния съд ,че поведението на подсъдимия по хвърляне на бутилката, ударила главата на частния тъжител е насочено към отблъскване на нападението, но касационният съд не се съгласява с извода на контролираната инстанция, че това е станало в рамките на необходимите предели. За да се прецени дали е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана е необходима цялостна оценка на всички обстоятелства, отнасящи се до характера и опасността на нападението, интензивността, възрастта, силата на нападателя и нападнатия, взаимоотношенията, мястото и времето, когато се упражнява насилието, както и душевното състояние на дееца, обусловено от предприетото срещу него нападение / Р 114-78-ІІ на ВС, Р 295-83-ІІ на ВС/. В конкретния случай е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана и то е изводимо от няколко преценени в съвкупност обстоятелства- независимо, че тъжителят е бил физически по –едър и по-висок от подсъдимия, последният към момента на хвърлянето на бутилката се е намирал в по-изгодна позиция, тъй като е бил разположен на стълбите по-високо от С. С. ; за разлика от тъжителя ,който е бил невъоръжен, подсъдимият е хвърлил пълна, стъклена бутилка от 700 мл. от близко разстояние; бутилката не е била хвърлена леко, а с умерена сила, видно от заключението на СМЕ-за; хвърлянето на бутилката е било насочено към главата на тъжителя, и това се извежда не само от обективните медицински находки, но и с оглед близкото разстояние, на което двамата са се намирали към този момент; подсъдимият и тъжителят не са били сами, а на стълбите е имало и други лица, които са били в състояние да се намесят, с цел предотвратяване понататъшния конфликт; подсъдимият не е бил изплашен, точно обратното-от заключението на КСППЕ е видно, че при него е бил налице умерено понижен праг на раздраза и повишен интензитет на нарастване на негативните емоции на фона на скъсен импулсов контрол. Комплексната оценка на посочените обстоятелства обосновава извода,че осъществената от подсъдимия защита е явно несъответна на характера и опасността на нападението. При това положение,като е приложил разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК,ОС-Пловдив е допуснал нарушение на материалния закон. Касационната инстанция не споделя изложеното в мотивите на въззивния съд, че деянието, осъществено по отношение на тъжителката М. С. е случайно по смисъла на чл.15 от НК, тъй като деецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици. От приетите от въззивния съд факти, свързани с хвърляне на бутилка и то стъклена по тъжителя, с умерена сила и от близко разстояние, като в непосредствена близост до С. С. се е намирала и неговата съпруга М. С., не би могло да се направи извод, че подсъдимият не е бил длъжен, нито е могъл да предвиди,че ще настъпят обществено опасните последици. Както беше посочено,бутилката е била стъклена, а разстоянието между тъжителя С. и съпругата му незначително, поради което Д. С. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при счупването на стъклената бутилка, парчета от нея могат да засегнат и намиращата се на същото място М. С.. Ето защо, деянието не е случайно, а извършено по непредпазливост. Действително то не представлява престъпление, тъй като законодателят не го е криминализирал, но гражданските последици от това поведение са налице. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД за репариране на причинените от подсъдимия Д. С. вреди на М. С., което следва да бъде отчетено при новото разглеждане на делото. С оглед на горното, ВКС счита, че следва да отмени въззивната присъда и върне делото за ново разглеждане, при което ОС-Пловдив следва да отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение и приложи правилно материалния закон. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №108 от 24.10.2013 г., постановена по внчхд 774/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на ОС-гр.Пловдив от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/