Р Е Ш Е Н И Е № 384 град София, 28 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1940 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. Р. Х. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 554/2010 г. и отмяна на въззивното решение № 30 от 15.03.2011 г. на Добричкия окръжен съд. Искането се основава на съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Защитникът подробно развива съображения в подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия и незаконосъобразност на правна квалификация на деянието, за което подсъдимият е осъден. С оглед на посочените основания е поискано да се отмени въззивното решение и да се оправдае подсъдимия, а като алтернатива – да се намали наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. Я.) поддържа искането и подчертава довода за несъставомерност на деянието по чл. 159б от НК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 25 от 20.09.2010 г. по н. о. х. д. № 1305/2010 г. Добричкият районен съд е признал подсъдимия С. Р. Х. за виновен в това, на неустановена дата през м. юли 2009 г. в съучастие като съизвършител с подсъдимия А. Р. Х., в гр. Джанкуера, Кралство Испания, да е набрал, транспортирал, укрил, приемал в Република Германия и транспортирал през границата на Кралство Испания В. А. Б. с целта по чл. 159а, ал. 1 НК – да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, като деянието е извършено чрез използване на принуда и получаване на облаги, поради което и на основание чл. 159б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а ал. 2, т. 2 и т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 58а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на петнадесет хиляди лева в полза на държавата. Съдът е определил първоначален общ режим и затворническо общежитие от открит тип за изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода. Осъдил е подсъдимия солидарно с другия подсъдим – А. Р. Х. за разноските, направени по делото. Със същата присъда Добричкият районен съд е осъдил и А. Р. Х. по всички обвинения, предявени с обвинителния акт. Едно от тях е описаното по-горе престъпление, за чието извършване в съучастие е бил осъден и подсъдимият С. Р. Х.. С решение № 30 от 15.03.2011 г. по в. н. о. х. д. №554/2010 г. Добричкият окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил наказанието на С. Р. Х. на три години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Процесуално допустимото искане за възобновяване на наказателното дело е частично ОСНОВАТЕЛНО. На първо място в него се изтъкват доводи за съществени процесуални нарушения, които Върховният касационен съд намира за неприемливи. Обвинителният акт не страда от недостатъци, които по своя характер са ограничавали възможността на подсъдимия С. Р. Х. пълноценно и ефективно да се защитава. Прокурорът достатъчно ясно и изчерпателно е отразил значимите факти и обстоятелства, които е счел, че покриват съставомерните признаци на престъплението, предмет на предявеното обвинение. Инициирано и от подсъдимия С. Р. Х., първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на гл. 27 НПК след направено признание на фактите от обвинителния акт и преценка на съда за тяхната подкрепа от събраните доказателствени материали на досъдебното производство. Тази преценка е била споделена от въззивния съд, който също е приел за установени фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо, с разглеждане на делото в процедурата на съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдимия С. Р. Х., което първоинстанционният съд е уважил, правото на защита не е било накърнено, респективно неоснователно се претендира за съществено процесуално нарушение. На следващо място, искането за възобновяване се подкрепя с аргументи за несъставомерност на деянието по чл. 159б НК, поради отсъствието на обективен признак от посоченото престъпление. От фактическа страна е прието за установено, че подсъдимият А. Р. Х., който в началото уговарял св. Б., че ще й осигури по-доходна работа, през м. юли 2009 г. насила я отвел в хотелска стая в гр. Джанкуера, Кралство Испания, където я държал заключена и под заплахата с убийство я принудил да се съгласи да проституира. По-късно подсъдимият превозил св. Б. до гр. Майнхайм, Република Германия, като междувременно уведомил за това по телефона брат си - подсъдимият С. Р. Х.. В чужбина подсъдимият А. Р. Х. наел квартира под наем, в която да живее пострадалата и скрил документите й за самоличност, отправял заплахи с убийство, ако се свърже със своите близки. В резултат на постигнатата договорка в града пристигнал и подсъдимият С. Р. Х.. Първоначално подсъдимият А. Р. Х., а след неговото завръщане в България подсъдимият С. Р. Х., неотлъчно съпровождали пострадалата - отвеждали и прибирали с кола до сауна, за да предоставя сексуални услуги срещу заплащане на парични суми, които й взимали, малтретирайки я за това и физически, и държали в себе си документите й за самоличност, поставяйки по този начин св. Б. под непрекъснатия си контрол и невъзможност да си тръгне сама, съответно да потърси съдействие от други лица или властите. Това продължило до момента, в който св. Б. успяла да избяга и да се скрие от подсъдимия С. Р. Х. При тези факти правната квалификация на деянието е незаконосъобразна. Добричкият окръжен съд неправилно е изтълкувал обективния признак – „преведе през границата на страната”, посочен в състава на престъплението по чл. 159б НК (външен трафик). В т. 4,1 от Тълкувателно решение № 2/2009 г. Върховният касационен съд изрично е пояснил, че превеждане през границата на страната по смисъла на чл. 159б НК е „такава активна дейност на дееца, която обективно допринася друго лице или лица да преминат държавната граница …”. Подчертал е също, че деянието „е довършено, когато жертвата или жертвите са преминали границата на страната….” и „престъплението по чл. 159б НК винаги е довършено в чужбина….”. Изложените съображения ясно показват, че съдържанието на този обективен признак на престъплението по чл. 159б НК има предвид превеждане на пострадалото лице или лица през българската държавна граница. Следователно разсъжденията на въззивния съд, че това може да бъде границата на коя да е държава не отговарят на точния смисъл на закона и защитникът основателно възразява срещу правната квалификация на извършеното деяние. Допуснатата незаконосъобразност обаче може да бъде коригирана от Върховния касационен съд с оглед правомощията, регламентирани в чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК. Общата съвместна дейност на подсъдимите покрива изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК, в което поначало се изразява единият от двата акта на престъплението по чл. 159б НК, а самото превозване на пострадалата от Кралство Испания до Република Германия представлява транспортиране с цел използването й за развратни действия – проявна форма, включена наред с останалите в обхвата на деянието, за което и жалбоподателят С. Р. Х. е бил обвинен и осъден. Конкретните и съгласувани действия на подсъдимите покриват изпълнителното деяние по този текст от НК, а участието на подсъдимия С. Р. Х., макар и само в една от проявните форми на изпълнение (укриването), го определя като съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК при наличие на общност на умисъла, обхващащ всички съставомерни обстоятелства, в т. ч. квалифициращите обстоятелства по 159а, ал. 2, т. 2 и т. 6 НК и специалната престъпна цел. Ето защо при отсъствието на промяна във възприетите факти, които са били изложени и в обвинителния акт, съответно по които подсъдимите са имали възможност ефективно да се защитават, деянието подлежи на преквалификация в по-леко наказуемото престъпление по чл. 159а, ал. 2 , т. 2 и т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Преквалификацията на деянието следва да се отрази и върху другия съучастник, тъй като е в полза на осъдения А. Р. Х. (липсва връзка между това деяние и останалата му престъпна дейност, също квалифицирана по чл. 159а НК, както и влияние върху останалата част от съдебния акт). Наказанията на всеки от подсъдимите са били определени в съответствие с действащата разпоредба на чл. 58а НК към момента на престъпното им поведение при условията на чл. 55 НК. Съдът законосъобразно е приел, че с оглед съвкупността от обстоятелства със значение при определяне на наказанието, в дадения случай последващата разпоредба на чл. 58а НК не би предоставила по-благоприятно разрешение за наказателната отговорност на подсъдимите. Санкцията обаче на чл. 159а, ал. 2 НК предвижда по-нисък минимум на същите по вид наказания, което изисква наложените наказания на подсъдимите да бъдат намалени под минималния размер за извършеното престъпление. Отчитайки релевантните в този аспект и приети за установени по делото обстоятелства, включително за конкретния принос на съответния съучастник в общо извършеното престъпление, наказанието на подсъдимия С. Р. Х. следва да бъде намалено на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба от седем хиляди лева, а наказанието на подсъдимия А. Р. Х. – на две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на девет хиляди лева. Така определената съвкупна санкция на всеки от подсъдимите напълно съответства на тежестта на престъпното деяние, личността на дееца и на целите по чл. 36 НК, поради което се явява справедлива мярка на наказателно въздействие. В посочения смисъл решението следва да бъде изменено по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в. н. о. х. д. № 554/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 30 от 15.03.2011 г., като преквалифицира деянието на подсъдимите С. Р. Х. и А. Р. Х. от престъпление по чл. 159б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а ал. 2, т. 2 и т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК в престъпление по чл.159а ал. 2, т. 2 и т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и намалява наказанието на подсъдимия С. Р. Х. на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на седем хиляди лева, както и наказанието на подсъдимия А. Р. Х. на две години и осем месеца и глоба в размер на девет хиляди лева. Оставя без уважение искането в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: