Р Е Ш Е Н И Е №42 Гр. София, 10.04.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 2189 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 48 от 15.02.2017 г. по в. гр. д. № 711/16 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 488 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 97/16 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. М. К. срещу касатора иск с правна квалификация чл.109 ЗС, вместо което е постановено уважаване на същия чрез осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за водоподаване и ползване на ВиК услуги от ищеца в имот, находящ се в [населено място], [улица], сграда с идентификатор № 10447.503.281.4, с предназначение "Сграда за търговия", представляваща обособен търговски обект - Магазин за плодове и зеленчуци и плодов бар, изразяващи се в отстраняване на пречките за доставка на питейна вода до сочения имот и възстановяване на водоподаването към него. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният негаторен иск бъде отхвърлен със законните последици. Ответникът по касационната жалба- И. М. К. оспорва същата и моли атакуваният съдебен акт на въззивния съд да бъде оставен в сила като правилен. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. С Определение № 509/ 11.12.2017 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед необходимостта касационната инстанция да се произнесе по следните материалноправен въпрос, поставен в основата на въззивното решение, а именно: Прилагат ли се разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при откриване на индивидуална партида за присъединяване към водоснабдителната мрежа на обект в сграда с изградена водопреносна инсталация преди влизане в сила на наредбата? Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: За да уважи предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът И. М. К. е собственик на недвижим имот, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], сграда с идентификатор 10447.503.281.4, разположена в ПИ с идентификатор № 10447.503.281. Ищецът е подал до касатора Заявление за откриване на партида вх. № О-Обс -268/18.09.2013 г. Ответното дружество е извършило в полза на ищеца услугата смяна с нов водомер, като в Акт № [ЕГН]/20.09.2013 г. за демонтаж и монтаж на водомер, е посочена причина за извършените действия- нов за партида, като демонтираният водомер е с вид- вторичен, респ. монтираният водомер също е вторичен по вид. Същевременно ответното дружество е отказало на ищеца водоподаване до собствения му имот и същият не е водоснабден. Ищецът е подал жалба вх.№Ж-90/07.10.2013г. до управителя на ответното дружество във връзка с липсващото водоподаване, като в отговор ответникът го е уведомил, че собственият му търговски обект се намира в ПИ на Общински пазар и следва да бъде водоснабден от вътрешната им водопроводна мрежа след общия водомер, съгласно чл.20, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, както и че за имота на Общински пазар е заведена партида и е абонат на [фирма]-гр.Велико Т., а обектите вътре в имота не са абонати на дружеството и тяхното водоснабдяване се решава от собственика на парцела- Общински пазар. Прието е, че съгласно заключението на Съдебно- техническа експертиза водопреносната мрежа в имота на ищеца се състои от водомерна шахта в сградата с монтиран в нея водомер и сградна ВиК инсталация и прибори. Водопреносната мрежа до имота на ищеца /площадкова водопроводна мрежа/ е изпълнена преди построяването на процесната сграда. Поземленият имот е водоснабден чрез вододснабдителната система на [населено място], като е изпълнено водопроводно отклонение от уличния водопровод и водомерен възел, монтиран в шахтата на тротоара на булеварда, непосредствено до границата с площадковата водопроводна мрежа на имота, чрез която са водоснабдени отделните обекти на площадката, ползвани от собственика или негови наематели. За разпределяне и заплащане на общата ползвана вода са монтирани отделни водомери за всеки позвател, които не се изискват от нормативната документация и нямат открита партида в експлоатационното предприятие. От такъв вид е и водомерът, монтиран в процесната сграда, до момента, когато е извършена първата продажба на същата - 30.05.1997г. В заключението е обобщено, че до сградата на ищеца съществуват водопреносна и канализационна площадкови мрежи и обектът е бил свързан с тях още при неговото изграждане като при тяхното наличие, прокарването на нови ВиК водопроводи в имота на ОП [фирма], [населено място], е икономически нецелесъобразно, но възможно. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е формирал правни изводи, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуга, с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, действала към момента на придобиване на процесния имот - 2013г., според която потребители на ВиК услугите, за имот изграден в терен собственост на трето лице, са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно чл. 11, ал. 4 от наредбата при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части. Изложени са мотиви, че при изгражденето на водопреносната инсталация в поземления имот и при изграждането на спорната сграда, са спазени законовите изисквания. Същото е станало при действието на НАРЕДБА № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи от 1987 г. и съгласно чл. 4 от наредбата ползването на вода от водопроводните мрежи се осъществява чрез водопроводни отклонения, подаващи вода от уличните водопроводи към площадковите водопроводни мрежи на промишлени и други предприятия, сградните инсталации, както и към обществени чешми. Разпоредбата на чл. 5 от същата урежда реда, по който се присъединяват нови обекти към водопроводната мрежа, а именно с разрешение на СП "В и К", издадено по писмено искане на социалистическите организации или собствениците на имоти. Прието е, че действащите към момента на придобиване от ищеца на процесната сграда, нормативни правила - НАРЕДБА № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респ. чл. 193 от ЗУТ или разпоредбите на чл. 112 от Закона за водите, касаят присъединяването само на нови обекти към водопроводната мрежа или такива, които до момента не са били водоснабдени. Въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че отказът на ответното дружество да водоснабдява имота на ищеца, му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем и е уважил предявеният негаторен иск. По въпроса, с оглед на които е допуснато касационното обжалване Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Когато трето лице осъществява поведение- действие или бездействие, с което накърнява правото на собственост и пречи на спокойното му упражняване, собственикът разполага с възможността да проведе срещу нарушителя негаторен иск по чл.109 ЗС, с който да поиска нарушителят да бъде осъден да преустанови това си поведение, респ. да отстрани и премахне вече създаденото от него противоправно състояние по отношение на имота. В контекста на основополагащия принцип, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност /чл.2а, ал.1, т.2 от Закона за водите и чл.3, ал.1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги/, разпоредбата на чл.84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл.125а от Закона за водите, т.е. съобразяване на забраната за включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи в случаите, когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Според чл.19, ал.1, т.4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но според чл.198о, ал.1 от същия закон стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като съгласно правилото на ал.2 в границите на една обособена територия тези дейности поначало могат да се извършват само от един ВиК оператор чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите. Като се има предвид така установената нормативна рамка на отношенията, свързани с доставката и отвеждането на вода за битови нужди, следва да се приеме, че свързването на имотите с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на същите по начин, който да осигури потребностите на собствениците и ползвателите, е съществена част от съдържанието на правото на собственост върху обекти в урбанизираните територии, и именно в тази връзка П..1, ал.1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда, че „потребители” по смисъла на този закон са юридическите и физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, вкл. собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, които по силата на чл.1, ал.2 от закона имат право на услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, както и отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите им. Макар и според чл.84, ал.2 ЗУТ присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи да се извършва със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество в лицето на съответния ВиК оператор, отношенията между тях не се основават на принципа на договорната автономия, доколкото операторът, който разполага с монополно положение за обособената територия, по силата на чл.198о и следв. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия, при което неоснователният отказ за предоставяне на услугите по пречистване, подаване и отвеждане на води от даден имот следва да се квелифицира като неоснователно смущаване на собственическите права по отношение на същия, обуславящо интерес от защитата, която предоставя негаторния иск по чл.109 ЗС. Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗУТ предвижда, че условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и за сключването на договорите за присъединяване се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като на това основание е приета Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн.ДВ, бр.88 от 08.10.2004 г./. Според чл.11, ал.1 от наредбата, водоснабдяването с вода с питейни качества от водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на потребителите, като според разпоредбата на ал.4 при сгради- етажна собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация, респ. на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Анализът на нормативната уредба налага извода, че същата се отнася само до хипотези на присъединяване на новоизградени обекти към водоснабдителната мрежа, респ. обекти, които преди влизане в сила на наредбата не са били водоснабдени. Разпоредбата на чл.12 урежда изрично изграждането на нови водопроводни отклонения при условията на Глава ІV от ЗУТ и присъединяването на обектите към водоснабдителната система. В същия смисъл е разпоредбата на чл.14, ал.4, според която елемент от присъединяването към водоснабдителната система е проектирането на водопроводното отклонение и на сградната водопроводна инсталация и/или на вътрешната водопроводна мрежа, което очевидно сочи, че хипотезата на нормата се свързва с липса на такива съоръжения, докато в случай, при който обектът вече е водоснабден и се налага осигуряване на услугата в полза на нов потребител в същия обект, е достатъчно поставяне на допълнителен индивидуален водомер след общия, без ВиК операторът да е в състояние да откаже при наличие на изградена вътрешна водопроводна мрежа. Такъв отказ, както вече беше посочено по-горе, представлява по съществото си неоснователно накърняване правото на собственост върху обект в урбанизирана територия, и е основание неговият собственик да потърси предвидената в чл.109 ЗС петиторна защита. По съществото на касационната жалба Произнасянето по въпроса, с оглед на които е допуснато касационното обжалване, обуславя формирането на извод по съществото на касационната жалба, с който да се приеме, че обжалваното въззивно решение е правилно като съобразено с приложимия материален закон. В конкретния случай ищецът се легитимира като собственик на процесния имот- сграда с идентификатор № 10447.503.281.4, представляващ обособен търговски обект- магазин за плодове и зеленчуци и плодов бар, въз основа на постановление за възлагане от 10.05.2013 г. след проведена публична продан по изп.дело № 20137250400157 на ЧСИ В. Г. с район на действие Окръжен съд- [населено място]. Според заключението на изслушаната пред въззивния съд Съдебно-техническа експертиза, обектът е бил завършен през 1989 г., като още тогава е бил водоснабден, при което изградената водопроводна мрежа се състои от водомерна шахта в сградата с монтиран водомер и сградна ВиК инсталация и прибори. Вещото лице е посочило, че поземленият имот на [фирма], в който е разположен процесния магазин, е водоснабден чрез водоснабдителната система на [населено място], като е изпълнено водопроводно отклонение от уличния водопровод по [улица]и водомерен възел, монтиран в шахта на тротоара на булеварда непосредствено до границата с площадковата водопроводна мрежа на имота, чрез която са били снабдени отделните обекти на площадката, вкл. този на ищеца. За разпределяне и плащане на общата ползвана вода са били монтирани отделни водомери за всеки обект, които нямат открита партида в експлоатационното предприятие, т.е. отчитането е било от значение само за вътрешните отношения на ползвателите на обектите. В заключение експертизата приема, че до сградата на ищеца съществуват водопреносна и канализационна площадкови мрежи, с които обектът е бил свързан още при неговото изграждане, при което е налице техническа възможност за водоснабдяване на магазина, без да е необходимо прокарване на тръби през имота на [фирма], чрез водопроводно отклонение от уличния водопровод по [улица], или чрез поставяне на индивидуален водомер след общия /именно този вариант обосновава вещото лице Р. при разпита му в съдебно заседание пред въззивния съд/. При тези данни правилно и съобразно даденото по-горе разрешение на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос въззивният съд е приел, че отказът на ответното дружество да предприеме необходимите действия за предоставяне на ВиК услуги в полза на ищеца като собственик на процесния обект представлява недопустимо накърняване на собственическите му права, с оглед на което предявеният осъдителен иск по чл.109 ЗС за преустановяване на нарушението е основателен. При наличие на изградено водопроводно отклонение от уличния водопровод, предоставянето на тези услуги не е свързано с изграждане на ново такова по реда на чл.12 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., при което приложение следва да намери разпоредбата на чл.11, ал.4- поставяне на индивидуален водомер в изградената водопроводна шахта след общия водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалния водомер ще бъдат задължение на потребителя /чл.11, ал.5 от наредбата/. С оглед горното, обжалваното въззивно решение на Окръжен съд- [населено място] е правилно и следва да бъде оставено в сила, като на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът бъде осъден да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в производството, а именно сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 15.02.2017 г. по в. гр. д. № 711/16 г. на Великотърновския окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на И. М. К. сумата 600 лв. разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: