Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * съкращаване на щата * трансформация * незаконно уволнение * прекратяване на трудовото правоотношение * обезщетение за оставане без работа * възстановяване на длъжност


Р Е Ш Е Н И Е

№ 257

С. 21.06.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1480 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. 28,представляван от генералния директор П.,със седалище и адрес на управление Летище С. 1540,чрез процесуалния представи-тел адвокат Г. против въззивно решение от 8.04.2010г. по в.гр.д. №105/2010г.на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 2.10.2009г. по гр.д.№17072 по описа за 2009г. на Софийски районен съд в отхвърлителната част по чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ и вместо това е постановено друго,с което е осъден А. 28 да заплати на Е. Б. Х. сумата от 15 496.50лв.,представляваща обезщетение за времето от шест месеца от 13.02.2009г.-13.08.2009г. , през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 24.03.2009г.,а решението в останалата част,с която са уважени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ е оставено в сила,като са присъдени и следващите се разноски. Искането е за цялостна отмяна на въззивния акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

С определение № 331 от 21.03.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 т.3 от ГПК по поставения въпрос за възможността работодателят да уволни по реда на чл.328 ал.1 изр.2 от КТ свой служител,без да има промяна на броя на служителите по щатното разписание,ако се извършва трансформация на щатни бройки от една длъжност в друга,така че новосъздадените длъжности да изискват изпълнението на различни трудови функции.

В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват.

Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,по поставения въпрос намира следното :

С постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например № 115 от 28.03.2011г.по гр.д.№ 1119/2010г.на ІV г.о., № 154 от 27.04.2011г.по гр.д.№ 1279/2010г.на ІІІг.о., № 184 от 2.06.2011г.по гр.д.№ 803/2010г.на ІV г.о.на ВКС/ съществуващото в практика противоречие -вече е отстранено, като се прие,че е налице съкращаване в щата при реална промяна на трудовите функции по съществуващите бройки по щатното разписание, когато трудовите функции по съществуващата преди съкращаването длъжност са заличени и на нейно място е създадена нова – с различна длъжностна характеристика. Дори и част от задълженията на длъжността по стария щат да са запазени –е налице реално съкращаване в щата,ако липсва идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност.

Независимо от така дадения отговор на поставения въпрос – подадената касационна жалба в случая е неоснователна,поради несвоевременното представяне от страна на работодателя/след настъпилата по чл.313 от ГПК преклузия/ на документите,установяващи горепосочените факти на извършена трансформация на длъжности.Това е така,защото настоящият касатор,върху който - е била доказателствената тежест за установяване на реалността на извършеното съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност – не се е съобразил със задължението си –да представи в предоставения му от съда едноседмичен срок по чл.312 ал.4 от ГПК/т.е.до 15.09.09г./ изисканите от него доказателства относно щатното разписание – а е направил това едва в първото по делото заседание /на 25.09.09г./. Установените по-кратки срокове в Глава Двадесет и пета на ГПК„Бързо производство” за изпълнение на дадените от съда указания във връзка с направените от страните доказателствените искания са специални по отношение на общите срокове,установени в чл.143 и сл.от ГПК. Съгласно чл.313 от ГПК – преклузията не настъпва само,ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства,а в случая за такива твърдения въобще не са излагани.

При тези факти – е правилен извода на въззивния съд,че по делото липсват доказателства за наличие на структурна промяна,за която служителят е бил известен с изпратеното му предизвестие/че трудовата функция на заеманата от него длъжност ”Летец-борден инженер на самолет ТУ 154” в звено „Летателна експлоатация на самолет ТУ- 154”е отпаднала и за в бъдеще тази щатна бройка е предназначена за функциите на новосъздадена длъжност”Летец- пилот,командир на самолет А-319” в новосъздадено звено”Летателна експлоатация на Airbus D-319”/.

Наведените от касатора доводи във връзка с иска по чл.344 ал.1 от КТ– не се подкрепят от ангажирани по надлежния ред доказателства, поради което не са установени.Незаконосъобразността на извършеното уволнение е основание за уважаване и на искането на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Правилни са изводите на въззивния съд и досежно претенцията с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ. В тази част въззивният съд е отменил отхвърлителното решение на районния съд и е присъдил следващото се обезщетение за претендирания шестмесечен период, приемайки за установено въз основа на представената пред него трудова книжка,че ищецът не е полагал труд след посочената дата на уволнението. За да достигне до този извод-въззивният съд е преценил като нововъзникнало доказателство и затова го е приел като надлежно- изготвената от ответника след изтичане на преклузията пред районния съд /т.е. след 16.09.2009г./- трудовата книжка на ищеца.Този извод е правилен. Съгласно чл.266 ал.2 т.2 от ГПК във въззивното производството страните могат да ангажират доказателства за нововъзникнали след изтичане на срока на отговора обстоятелства,които са от значение за делото и да представят доказателства за тях.В случая –трудовата книжка на ищеца е била оформена от ответника на 16.09.2009г.,а срокът,до който той е следвало да я представи пред съда е бил 1.09.2009г.При тези факти е безспорно,че тя не е била изготвена от работодателя до предвидения в закона срок,в който е следвало да бъде представена,а е от значение за делото.Тъй като са налице изискванията на закона за нововъзникнало доказателство, ирелевантни се явяват възраженията на касатора,че забавянето на вписването на обстоятелствата не е станало по негова вина,тъй като трудовата книжка не е била при работодателя,а му е била представена впоследствие от служителя.

С оглед на горното,като намира възраженията на касатора за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на постановения въззивен акт, настоящият съдебен състав счита,че същия като правилен и обоснован следва да бъде оставен в сила.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 8.04.2010г. по в.гр.д. №105/2010г.на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.