Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр. София, 15 февруари 2017 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1335 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Перник срещу оправдателна въззивна присъда № 27/12.10.2016г. по ВНОХД № 159/2016г. по описа на Пернишки окръжен съд. В протеста и допълнение към него се оспорва оправдателната присъда, като се изтъкват доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Сочи се, че правните изводи не съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Съдът се позовал на обясненията на дееца, като пренебрегнал друга част от обясненията му и показания на негов брат, в която те признавали знанието си за необходимост от представяне на документ за собственост при продажба на двигател. Такива не били представени и не били поискани от подсъдимия, а това бил единственият предвиден от закона начин купувачът да е сигурен, че придобива от собственик. Прокурорът твърди, че не са били обсъдени останалите доказателства по делото и не става ясно защо съдът не е дал вяра на показанията на св.А. Б., поемно лице при огледа, който свидетелства за изявления на подсъдимия, насочени към пострадалия. Заявява, че липсата на обсъждане на целия събран доказателствен материал в неговата съвкупност, обсъждането само на отделни доказателства и тяхното едностранчиво тълкуване изцяло в интерес на подсъдимия съставлява съществено нарушение на процесуални правила. Извън тези обстоятелства се посочва и нередовна процедура по призоваване на частен обвинител по делото във въззивното производство. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание прокурорът от ВКП поддържа подадения протест, споделя доводите в него и иска отмяна на новата оправдателна присъда на окръжен съд-Перник и връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител И., редовно призован, се явява лично и поддържа становището на прокурора. Подс.Б. Б. се явява лично, представлява се от защитник, който заявява, че протестът е неоснователен. Посочва срока на наказателното производство, като се позовава и на дълго обсъждане обстоятелствата дали по отношение на тези части има някакъв неизяснен престъпен произход и най-накрая те са били закупени. Непризоваването на частния обвинител не съставлява сериозно отменително основание. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Подс.Б. Б. в лична защита поддържа казаното от защитата му. При последната си дума подс.Б. Б. моли за оправдателна присъда. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 1313/29.11.2013г. по НОХД № 1150/2013г. на Пернишки районен съд подс.Б. Б. е бил признат за виновен в извършване в периода от 11.10.2011г. до 31.10.2011 г. на вещно укривателство и на основание чл.215, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода от 5 месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като е постановил връщането им на К. Х. И., също така е постановил разноските по делото да бъдат платени от осъдения подсъдим. С нова въззивна присъда № 27/12.10.2016г. по ВНОХД № 159/2016г. по описа на Пернишки окръжен съд първоинстанционната присъда е била отменена, а подс.Б. Б. е бил оправдан по това обвинение. Присъдата е отменена в частта относно разноските, а относно разпореждането с веществените доказателства и предмет на престъплението я е потвърдил. Протестът е подаден в срок и е допустим, разгледан по същество, се явява основателен. Събраните по делото доказателства не страдат от противоречия, те по начало са безспорно установени. Не съществуват съмнения относно обстоятелствата по начина на придобиване на процесните вещи от подс.Б. Б.. Не се оспорват по делото и събраните гласни и писмени доказателства. Основателен е доводът обаче на прокурора, че съдът от въззивната инстанция не е подложил на внимателен анализ събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като се е предоверил без основание на обясненията на подсъдимия. Едностранчивият анализ в полза само на защитата съществено ограничава правото на държавното обвинение да докаже своята теза. В този смисъл е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 от НПК. Съдът от въззивната инстанция е отдал значение на обясненията на дееца, каквото те не притежават. Подсъдимият е заявил за свое съмнение относно това, че предложените му авточасти са предмет на престъпление кражба. За осъществяване на състава на престъплението по чл.215, ал.1 от НК е достатъчно да е налично не само знание, а дори простото предположение, че придобиването е в резултат на престъпление. Такова предположение, дори и по обясненията на дееца, е съществувало към момента на придобиването. Колебанието в тази връзка не изключва, не „изтрива“ от съзнанието на дееца (или както въззивната инстанция е предпочела да се изрази- да „тушира“) този значим за съставомерността на деянието факт. Обстоятелството, че съобразно показанията на св.Б., подс.Б. Б. е имал нелогично и противоречиво поведение, заявявайки първо, че частите са негови, след това че не са, заслужава особено внимание и съпоставяне с последващото защитно изявление, че подсъдимият се е убедил в законността на своето придобиване. Последното е напълно голословно, като се отбележи и обстоятелството, че естеството на частите, в такова количество означава практически снемане на превозното средство от регистрация и отчет, за което продавачът трябва да има съответни документи от полицейските и данъчни служби. Всъщност, подсъдимият сам е заявил, че превозното средство, от което са свалени тези авточасти, е извън употреба. При все това, тъй като се занимава по занятие с такава дейност, той с положителност има, без да е задължително да е детайлна, но най-обща представа, за правните задължения по смисъла на чл.143, ал.6 от ЗДвП. При възникналото съмнение, за да бъде преодоляно то, не е достатъчно да се извлече довод само от простото изявление на подс.Б. Б., а е необходимо да се представят документи в тази връзка, доколкото е придобит и двигателя на превозното средство, който е с идентификационен номер. Тъй като този номер индивидуализира цялата вещ – превозното средство, по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗДвП, то придобиване без документ е в пряко противоречие с чл.144, ал.1 от ЗДвП. При поредицата от неспазване на законови изисквания възприемането на изявлението, което се отбеляза, че е напълно голословно, на подс.Б. Б. за промяна на неговия възглед за естеството на придобитите вещи, е в противоречие с основни правни принципи, заложени в чл.13, ал.1 и чл.14 от НПК. Въззивната инстанция е допуснала това, в което е упрекнала съда от първата инстанция – че не е дала вяра на обясненията на подс.Б. Б., но не била обосновала този извод, с обратен знак. Вярно е, че липсата на обоснованост не е касационно основание, но давайки вяра на обясненията на подс.Б. Б. съставът на окръжния съд не е изпълнил задълженията си да обоснове изводите с всички събрани по делото доказателства, а и след преценка на неизпълнението на нормативните задължения по придобиването и снемането от отчет на моторни превозни средства. Повярвал на обясненията на подс.Б. Б., съдът е бил задължен да ги съпостави с показанията на св.Б., както и да изложи доводи относно неспазването на посочените нормативно установени задължения. Пропускайки да стори това, той е нарушил чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 изр.2-ро от НПК от една страна, от друга страна е нарушил правото на държавното обвинение да докаже обвинителната си теза. Въззивната инстанция не е изложила убедителни доводи, които да опровергаят обвинението и относно субективната страна на престъплението. Няма съмнение, че подсъдимият е имал специалната цел да набави за себе си имотна облага, това се установява както от собствените изявления, така и от естеството на неговата дейност като прекупвач на авточасти. Съдът обаче е възприел обстоятелство, което противоречи на обичайната и формална логика, че веднъж възникнало съмнението относно характера на придобитите вещи, след това то е престанало да съществува, заличено от съзнанието на дееца. Няма доказателства по делото подс.Б. Б. да страда от ментални затруднения, загуба на памет или от липса на логически връзки в психоаналитичната му дейност като разумно човешко същество. Напротив, той е пълнолетен и вменяем български гражданин, с нормално ниво на развитие и степен на познание при наличния образователен ценз з средно образование. Логичното и естествено поведение е подс.Б. Б., след като се е усъмнил, че вещите са придобити с престъпление, да запази в себе си това предположение, тъй като паметовите му възможности го позволяват. А това е напълно достатъчно за осъществяване на деянието от субективна страна. В този смисъл с излагането на обратни доводи се е стигнало и до нарушение на материалния закон, каквото оплакване има в касационния протест. С оглед изложеното касационният протест се явява основателен и налага отмяна на атакуваната въззивна присъда, съответно връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пернишки окръжен съд. По отношение на заявеното от прокурора относно процесуалното положение на частния обвинител, следва да се отбележи, че посоченото нарушение е осъществено. Веднъж е призован по телефона съобразно чл.178, ал.8 от НПК, производството е било отложено без заседание и повече тази процедура не е извършена. Съдът се е задоволил само да отбележи, че лицето не може да бъде намерено на посочения от него адрес, без да са налице данни, че този адрес е напуснат от него. Очевидно е имало и друга възможност за призоваване, която не е използвана. При все това липсва касационна жалба от частния обвинител, макар това да се дължи именно на нередовната процедура по призоваване, поради което този пропуск само се отбелязва, без да се разглежда. Разбира се, при новото разглеждане на делото той не следва да се допуска. При новото разглеждане следва да се имат предвид и изложените по-горе обстоятелства, и възраженията на прокурора, на които се дължи отговор. Водим от изложеното, на основание чл.354, ал.3 т.2 и т.3 вр. ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 27/12.10.2016г. по ВНОХД № 159/2016г. по описа на Пернишки окръжен съд в оправдателната й част. ВРЪЩА делото на въззивната инстанция – Пернишки окръжен съд, за ново разглеждане от друг състав и от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: